Партийни сметки и национални интереси

Димитър Петров, коментар за Tribune.bg

Текат последните дни от кампанията за парламентарните избори. Трети поред за тази година. И вероятно най-безсмислените от възстановяването на многопартийната система у нас. Безсмислени не защото няма да произведат правителствено мнозинство (сега шансовете за постигане на някаква договореност са по-големи), а защото се провеждат в изключително тежка епидемична обстановка. Това за начало може да компрометира самите избори, тъй като на тях няма да участват голяма част от карантинираните наши сънародници, а също и онези, които са се уплашили от разпространението на заразата и вървящата с нея смъртност. И вече компрометира предизборната кампания, през която никой не смееше дори да загатне за непопулярни, но болезнено необходими мерки.

Оптималният вариант в случая беше изборите (и парламентарни, и президентски) да се отложат с 6 месеца, през които властта в държавата да бъде в ръцете на хора, които нямат политически амбиции за след това, но имат куража и капацитета да проведат ефективна борба с пандемията – офицери, лекари, математици и икономисти. Но не би. Президентът показа, че се вълнува най-вече от това да бъде преизбран, а политическите сили с реални шансове за присъствие в парламента залагаха повече на междупартийни боричкания, отколкото на мисъл за национално съгласие.

Социологическите проучвания сочат ГЕРБ-СДС като бъдещ победител, а от коалицията заявяват сериозни намерения да положат всички усилия за съставяне на правителство. Този път обаче задачата е малко по-сложна. Докато досега ГЕРБ можеше да си избира измежду желаещи да се коалират с тях, този път в парламента ще присъстват три „партии на промяната“ („Продължаваме промяната“, „Има такъв народ“ и „Демократична България“), всяка от които би дала мило и драго да набута другите две в управленска коалиция с ГЕРБ, а тя самата да остане извън нея. Освен, че ще трябва да се обясни на избирателите, самото влизане във властта някъде около Нова година означава нагазване в блатото на актуалните проблеми. Които са много по-сериозни в сравнение с миналата зима, да речем.

За ковид катастрофата вече писах. Проблемът е, че и без пандемията нещата не са цветущи.

26 октомври 2021, 07:00

Българската национална ковид катастрофа

Рекордните цени на тока вещаят сериозна криза – по-високи сметки, инфлация (защото електроенергията влиза в ценообразуването на практически всички стоки и услуги) и в крайна сметка риск от социални сътресения. Защото ако през лятото на 2020 година протестираха нахранени, но гневни хора (протестите срещу Бойко Борисов и Иван Гешев), а напоследък протестират все още нахранени, но притеснени за бъдещето хора (ресторантьори, миньори), то през първите месеци на 2022 година въобще не е изключено по улиците да излязат гладни хора. И да пометат текущото управление.

От останалите партии ДПС както винаги могат да направят каквото си поискат (техният електорат не се губи), като по принцип предпочитат да подкрепят негласно управлението, вместо пряко да участват в него. Що се отнася до БСП, там положението никак не е розово и Корнелия Нинова може пък и да реши да „играе за последно 10“, преди да прати партията във „В“ групите на българската политика. А от трите „партии на промяната“ вероятно най-сговорчива може да се окаже тази на Кирил Петков и Асен Василев. Просто защото ако политическият им проект се сгромоляса, лично за тях двамата не би било фатално и ще могат да се върнат на задграничните си поприща (останалите в партията, естествено, кучета ги яли). Докато хората и в ИТН, и в ДБ имат свои градени в България кариери, бизнеси, политически образи, които по-трудно биха жертвали. Но знае ли човек…

Каквото и правителство да се сформира (редовно или служебно), приоритетите му трябва да са следните:

1. Овладяване на ковид смъртността. За съжаление, наследството е трагично (а преди година далеч не бе така).
2. Справяне с икономическите предизвикателства пред страната. Явно след „Лукановата“ и „Виденовата“ зима, ни очаква и „Радева“ (дори теоретично ако към онзи момент Румен Радев вече не е президент). А освен икономическа, кризата може да се превърне и в логистична – просто да няма кой да зарежда магазините за хранителни стоки, защото всички доставчици са под карантина (или умрели).
3. Реформиране на здравеопазването и образованието в съответствие с нуждите на настоящето и близкото бъдеще. Само да напомня, че ковид пандемията ще носи своя отпечатък върху здравната ни система години след като разпространението на вируса утихне.

През последните 6 месеца трябваше да усетим колко по-добре се управлява държавата без ГЕРБ и Борисов. Вместо това се озовахме в една ужасяваща дистопия, в която и президент, и служебно правителство, и „партии на промяната“ често говорят и се държат така, сякаш зорлем искат да върнат ГЕРБ на власт. Ако вярвах в конспиративни теории, щях да напиша, че лично Бойко Борисов им плаща (защо не и с ония кюлчета от снимката) да правят маймунджилъци. Но понеже не вярвам, ще напиша, че те просто толкова си могат. Примерите за дилетантство често бяха фрапиращи, но няма как – сега това е нивото. Дано по-скоро се върнем към някаква нормалност, а дотогава Бог да е на помощ на нас и на България!

***

Димитър Петров е магистър по Социология от СУ „Св. Климент Охридски“ и Магистър по Tourism Destination Management от NHTV Breda University of Apllied Sciences, Холандия.

Член на Контролния съвет на Младежки консервативен клуб. Секретар е на „Един завет“ – клуб на потомците на офицерския корпус на Царство България.