Бил Гейтс, принц Андрю и призракът на Епстийн

Владислав Апостолов, коментар специално за Tribune.bg

Един призрак броди. Броди и продължава да смущава съня и други прозорци от ценното време на най-влиятелните хора на планетата. Привидението е на Джефри Епстийн – любимият някога на либерали, демократи и официални „хора на науката“, финансист, филантроп и най-вече сексуален престъпник и педофил, с частен самолет, познат като „Лолита експрес“ и частен остров за криминални перверзии.

Осъденият за секс трафик на непълнолетни момичета мултимилионер беше намерен мъртъв в килията си в Ню Йорк през лятото на 2019-а година, докато чакаше процес за отвратителните си деяния. Официалната версия е самоубийство, но въпросителните около цялата случка вече са толкова много, че дори най-крайните критици на всякакви конспиративни теории започнаха да споделят глобалното меме „Епстийн не се е самоубил“ („Epstein didn't kill himself“).

Преди дни призракът на Джефри Епстийн отново се появи и внесе смут на най-високо ниво. Милиардерът и „водещ експерт по климата, вирусите и ваксините“ Бил Гейтс даваше телевизионно интервю за PBS и всичко вървеше по план. Опорни точки за „чиста енергия“ и „хуманизъм“, „филантропия“, „демокрация“, „права“, „справедливост“. В последно време Гейтс се превърна в плашило на най-крайните конспиратори, а неговите защитници използват наистина нелепите обвинения, за да го изкарат напълно невинна жертва на организирани фанатици.

Но истината е, че влиянието и парите на Гейтс не са онзи комиксов супергеройски инструмент на доброто, в който сляпо вярва „демократичната общност“. Извън всякакви рептилски бълнувания и ненаучни фантастики, Гейтс има навика да финансира проекти, свързани с налагането на „расова справедливост“ на институционално ниво. Наскоро фондацията на Бил и Мелинда даде милиони за образователен курс, според който математиката „страда от бяло превъзходство“ и е време да стане „по-културно релевантна“. Много интересно.

А когато не финансира радикални расистки курсове и проекти, Гейтс дава пропагандни интервюта в добре контролирана среда. Но не и сега. Връщаме се в PBS. Неочаквано за Гейтс интервюиращата решава да въведе в пиесата призрака на Джефри Епстийн.

Гейтс е попитан за връзките си с мистериозно загиналия финансист и сексуален престъпник. „Имал съм вечери с него. Съжалявам за това. Той имаше връзки с хора, за които казваше, че ще дарят за глобалното здраве, което е мой интерес. Няма достатъчно филантропия в тази посока. Тези срещи бяха грешка“, отговаря вече видимо притесненият бивш най-богат човек на планетата.

Смущението по лицето на Гейтс разказва истории. Никакви заговори и конспирации – чисто неудобство от отношения и тема, която човекът с пари, влияние и власт не иска да обсъжда и не е очаквал, че ще трябва да адресира.

Преди да го остави да си отдъхне, водещата пита за последно: „Има ли урок, който научихте от цялата ситуация?“

И тук световната „демократична общност“ би останала в шок ако някога реши да гледа интервюто и повярва на очите си без по рефлекс да обвини „руските тролове“ в сложна визуална манипулация с цел очерняне на един от техните идоли.

Бил Гейтс отговаря: „Ами, той е мъртъв, така че... Винаги трябва да внимаваш. Знаете, аз съм много горд от това, което направихме... от работата на фондацията. С това се будя всеки ден и върху това се фокусирам.“

Така е, Бил, мъртъв е. Но призракът му явно продължава да броди и да смущава хората по върховете. Истината е, че Гейтс, както и много други светила на днешния ден, са продължавали да се срещат с Епстийн дори след първата му присъда за склоняване на дете към проституция и обвиненията на още десетки момичета, че ги е изнасилвал и предлагал на влиятелните си приятели.

Призракът на Епстийн изплува и около принц Андрю, син на кралица Елизабет II. Преди дни в САЩ срещу него официално бе заведено дело за сексуално нападение. А интервюто с принц Андрю за приятелството му с Епстийн преди две години беше дори още по-смущаващо от това на Гейтс.

Изобщо Джефри Епстийн продължава да изпотява и притеснява лицата на елита от гроба си. Целият му живот беше символ на корупцията и корозията на световния „джет сет“, а смъртта му хвърли гъста сянка върху легитимността на съвременната „управляваща класа“.

Но медийният картел продължава да оклеветява всеки, който критикува „либералните елити“ и да вади чучелото на „лунатика с рептилите“ в защита на бившите другари на Епстийн и Харви Уайнстийн. Интервюта като това с необичайно нервния Бил Гейтс са рядко, но ценно изключение и за моменти повдигат малко завесата. Заслужава си.

***

Владислав Апостолов е автор и журналист с дългогодишен опит в печатни и електронни медии. Културен редактор във вестник “Труд”. Коментатор в bTV и БНР.