Последвайте ни: Facebook Twitter Instagram RSS
Търсене
Меню
  1. Начало
  2. Мнения
  3. Война в Европа и избори в Америка

Мнения

Война в Европа и избори в Америка

Война в Европа и избори в Америка - Tribune.bg

Владислав Апостолов, коментар специално за Tribune.bg

Има много солидни аргументи и факти в подкрепа на тезата, че слабостта на Джо Байдън като президент е сред причините за военната агресия на Владимир Путин в Украйна. Но сега кризата в Европа може да помогне на американската администрация преди решителните междинни избори за Конгреса през ноември. Традиционно рейтингът на американските президенти се качва във военно време, а различията между двете партии – Републиканска и Демократическа – се размиват. Поне временно.

Множество от проблемите на администрацията на Байдън минаха на втори план заради войната в Украйна. Сега 79-годишният кариерен политик е в позиция да възстанови малко от загубения рейтинг, тръгнал зрелищно надолу в края на първата му година в Белия дом и достигнал рекордно ниските 37% преди няколко седмици.

Екипът на Джо Байдън ще направи всичко възможно да му изгради образ на силен западен държавник, изправен пред кръвожаден диктатор, който напада цивилизования свят с армията си от Изток. Голям плюс за него е, че почти цялата информационна инфраструктура в САЩ се е превърнала в пропаганден ръкав на Демократическата партия. Това се доказа за пореден път, когато от Белия дом спуснаха опорната точка, че инфлацията и драстично увеличените цени на горивото са по вина на Путин и неговата война в Украйна. Като по програма почти всички големи медии в Америка включиха израза „увеличение на цените заради Путин“ в заглавията на иначе информационни по дизайн материали. Това беше посланието на администрацията на Байдън и те го пренесоха без никакви нотки на критичност или нюанс.

Малкото опозиционни медии припомниха, че инфлацията е тръгнала драматично нагоре месеци преди руската инвазия в Украйна. Те се фокусираха и върху тъмното минало на семейство Байдън в нападнатата държава. Тази седмица дори The New York Times – един от водещите пропагандни инструменти на управляващата партия – най-накрая бе принуден да напише, че скандалът със забравения лаптоп на сина на президента Хънтър Байдън и разкритията за съмнителните му сделки в Украйна, не са „руска дезинформация“. Тази опорна точка беше водеща по време на кампанията за президент през 2020-а, когато социалните мрежи буквално блокираха неудобните за Байдън информации, около лаптопа на сина му. До последно стоеше и стар „туит“ на говорителката на Байдън Джен Псаки, в който тя лъже, че историята с лаптопа на Хънтър е „руска дезинформация“.

Но сериозните разкрития за корупцията на семейство Байдън в Украйна преди години може да бъдат заглушени от шума на заглавията за хуманитарната криза там днес. А критиките към президента цинично да бъдат опаковани като липса на патриотизъм.

От няколко дни в американското медийно пространство се наблюдава опит за приравняване на недоволните от Байдън с про-Путин пропагандата. Нещо като „Критикуваш Джо? Значи си за Путин и войната му, а?“.

Просто, брутално, но работи. Истина е, че покрай кризата в Украйна вече не се говори толкова за корупцията, отворената граница с Мексико, вълните от нелегални пришълци, историческият скок в градската престъпност и системната индоктринация на ученици в анти-научни расови и джендър култове. Инфлацията пък, както видяхме, е приятно приписана на Путин.

Но ще бъде ли всичко това достатъчно за Демократите да не загубят зрелищно от Републиканците през ноември? Ако вторите си върнат контрола над двете камари на Конгреса политическата ситуация в САЩ ще изглежда драматично различно.

Разбира се, всичко зависи и от развитието на кризата в Украйна. За човечеството е по-добре войната да свърши скоро. Но и за критиците на Байдън също. Ако огънят спре сега или до няколко седмици, скоро отново ще изплуват старите проблеми на администрацията, дори и медиите да са пробвали да създадат образ на Байдън като на миротворец, спрял Путин.

Тук трябва да си припомним и началото на 90-те години на XX век. Тогава Джордж Буш-баща е президент и по време на войната в персийския залив се радва на рекордно одобрение. През първата седмица на конфликта рейтингът му скача от 64% на 82%. Но на следващата година той губи президентските избори от Бил Клинтън и напуска поста след един мандат и с незавиден рейтинг от 34%.

Може би стратегията на Демократите, синтезирана в лозунги като „Путин е виновен“ и „Байдън спасява света от Трета световна война“, няма да е толкова плодотворна. Но засега някои от вътрешните му проблеми останаха на заден план.

***

Владислав Апостолов е автор и журналист с дългогодишен опит в печатни и електронни медии. Културен редактор във вестник „Труд“. Коментатор в bTV и БНР.


Топ новини виж още
Актуална тема
Анкети