Последвайте ни: Facebook Twitter Instagram RSS
Търсене
English

Новини, анализи, мнения - Tribune.bg

Меню
  1. Начало
  2. Мнения
  3. Червен картон за реалността

Мнения

Червен картон за реалността

Владислав Апостолов, коментар специално за Tribune.bg

В световните медии продължава да бушува трагикомичният „скандал“ с „расистките атаки“ срещу чернокожите футболисти на Англия, които пропуснаха дузпи във финала на Европейското първенство по футбол, спечелено епично от отбора на Италия. Всъщност истинският скандал тук е, че журналисти, политици и активисти успяха да превърнат няколко безвкусни, но безобидни изречения от огромния онлайн океан в национален, че и международен въпрос и да изкарат за пореден път на първите страници и в централните емисии чучелото на расизма и бялото превъзходство.

Някакви хора публикували неприятни неща по адрес на футболистите, които се провалиха на дузпите. Уау. Непремерени изказвания в Интернет? Кой би повярвал, че това е възможно. Ако човек чете водещите британски медии ще остане с впечатлението, че милиони разгневени расисти в костюми на ККК са обсадили безпомощните чернокожи футболисти и се готвят да ги линчуват. Нищо не може да е по-далече от истината.

Случайни статуси от безкрайния информационен пейзаж бяха превърнати в повод за истерия. Всички важни политици на Острова излязоха с остри осъдителни позиции срещу „расизма“ и „атаките“ над футболистите, начело с правителството. Опозицията дори реши да превърне нелепия казус в повод за създаване на политическо напрежение и обвини премиера Борис Джонсън за „расизма“.

Виждате ли, той и неговият управленски екип създали условията за „расистките атаки“ с отказа си категорично да подкрепят унизителното коленичене на английския национален отбор в подкрепа на радикалното движение BLM по време целия турнир.

Какъв безпогрешен алгоритъм само. Случаен обиден статус от Интернет по адрес на чернокож футболист се превръща в основен обществен въпрос и едва не предизвиква политическа криза в една от най-могъщите и влиятелни държави на планетата.

Консерватори, либерали, социалисти, кралски особи и всякакви други публични фигури започнаха абсурдно състезание по осъждане на някакъв незначителен интернет расизъм. Откроиха се контурите на атавистичен страх да не би някой да бъде заподозрян в недостатъчно възбудено възмущение срещу това, което всъщност е моралната паника на епохата.

Жаждата за мъст и расистки скалпове доведе до арест на някакъв човечец за политически некоректно мнение в интернет. Директно закопчаха човек за кофти статус, а сега се води разследване срещу него. За няколко дни този клетник се оказа по-опасен и мразен от всеки терорист, изнасилвач и убиец на Острова.

А какво трябва да се знае за реалността отвъд моралната паника и истерията? Първо, това е Интернет. Обиди ще намерите и срещу най-беззащитните и милички създания във Вселената. Ще видите псувни и заплахи срещу хора, които хранят бездомни и в свободното си време спасяват сладки малки кученца.

За всеки обиден статус срещу известен и богат чернокож играч на Англия социалните мрежи ще ви предложат стотици по адрес на случайни бели хора, които просто са бели и затова заслужават гавра. Особено от официално верифицирани със синьо тикче журналисти и активисти.

Изобщо не може да се говори за някаква вълна на омраза срещу провалилите се футболисти, която да оправдае чудовищните нива на истерия по най-високите нива в британското общество.

Второ, нека кажем и кой политизира и постави футболното първенство под расов ъгъл. Същите медии и политици, които пищят от „расизъм“. Докато Англия биеше, това бе триумф на мултикултурализма и миграцията. Изтъкваха се етносите, расите и произходите на футболистите с фокус върху отличното представяне на не-белите атлети. Техният произход беше историята, представена изцяло в положителен и героичен план. Внушението бе, че Англия и другите европейски отбори не струват нищо без мултикултурни попълнения като препратка към целите общества и народи на континента. Без мигранти и различни етноси те са нищо и трябва да се срамуват ако не ги поставят на достатъчно висок и скъп пиедестал.

Ами колениченето? Беше ясно, че това е подигравка с повечето фенове, които искат да гледат спорт на високо ниво, а не политизирана подкрепа за откровено расистки движения и послания, поставили си за цел революция и сриване на западните общества.

И трето – как тези медии, били тревога за няколко случайни статуса  в интернет, се отнесоха към отбора на Италия? The Economist поведе парада на съвсем реалното политизиране по расов признак с посланието, че „най-яркият аспект в отбора на Италия е, че няма нито един играч, който да се смята за цветнокож“. След това продължиха, че младите не-бели спортисти нямат възможност за изява заради десните политики в страната.

Ето това е скандалът, ако изобщо трябва да говорим за скандали. Водещи медии с влияние критично форматират националния отбор на Италия като нещо лошо и проблемно, заради липсата на чернокожи и „разнообразие“ като цяло. Този отблъскващ начин на мислене е червен картон.

***

Владислав Апостолов е автор и журналист с дългогодишен опит в печатни и електронни медии. Културен редактор във вестник “Труд”. Коментатор в bTV и БНР.   


Топ новини

виж още

Актуална тема

Мрежата

виж още