Дайте им „дайвърсити“

Владислав Апостолов, коментар специално за Tribune.bg

Разгулното и радикално разглобяване на Западната цивилизация минава диспропорционално през културните институции, основани и развити от бележити исторически фигури, но превърнати днес в инкубатори на мазохизъм и мизерия.

Големият книжен и екранен разказ за идентичността и моралната легитимност на европейските хора е страшно важен за нихилистите, подпалвачите и опортюнистите. Те използват всяка, буквално всяка, възможност за пропаганда. Нищо не се оставя на случайността, свободата или меритокрацията.

Поредният зрелищен пример за операцията по очернянето на историята и културата на Запада е от току-що връчената Нобелова награда за литература. Това все още номинално престижно отличие отдавна е повече политическа платформа, отколкото адекватна оценка за художествени качества, но сега ситуацията очаквано ескалира.

Тазгодишният лауреат на Нобеловата награда за литература е чернокож писател с ислямски корени, който е мигрант във Великобритания. Разбира се, че е такъв. Дори тази дефиниция – без име, без творчество и влияние – ще бъде достатъчна за коронясването и освещаването на победител в тъжната и абсурдна „епоха на Джордж Флойд“ и Black Lives Matter.

Името все пак е Абдулразак Гурна и часове след обявяването му за победител дежурните местни литературни „инфлуенсъри“ решиха да размахат дигиталното пръстче на възмущение от родното книгоиздаване и смръщено да повторят някаква информация, че той още не е бил издаван в България.

Аз лично се обзалагам, че и те са чули за пръв път името Абдулразак Гурна в деня на изцяло политическото му удостояване с литературен Нобел, но са решили да се направят на познавачи и най-вече да играят картата с „ганя не го знае и не го издава, защото е малцинство и мигрант“. Да, добре.

А както сигурно вече знаете, или предполагате, този чернокож писател с ислямски корени, който е мигрант във Великобритания, не пише за абстрактни теми отвъд политическата си и етническа идентичност. Напротив, той е изцяло в модерната партийна линия и културна конюнктура.

Ето и откъс от официалното тържествено обявяване: „Шведската академия присъжда отличието на Гурна за „безкомпромисното и състрадателно навлизане в ефектите на колониализма и съдбата на бежанците в бездната между културите и континентите.“

Мдаа, всичко е ясно. „Ефектите на колониализма“ от доста време е парола за примитивните възгласи на отвратителните активисти в стил „бял човек лош“ и „Запад зъл“.

Дори самият автор да предлага по-нюансирана и сложна картина на личния си етнически, верски и културен път из бурната история на родината си Занзибар, медиите и глашатаите на „дайвърсити“ рекета ще изолират само посланията, които прилягат на пропагандата.

Да, той е намерил убежище и е просперирал в добрата, стара колониална Англия. Тази „зла система на бял супремасизъм, расизъм и репресия“ му е помогнала да стане световен автор с книги за „ефектите на колониализма и съдбата на бежанците в бездната между културите и континентите.“

Но това няма значение. Основното послание е ясно – дайте тук „дайвърситито“ и да превърнем Нобел в поредната пръчка, с която да бием западната история и култура. Никой няма да прочете сега книгите на човека. Той даже също е използван – по доста лукративен за него начин – за пропагандата. Вадят се ключовите пароли на прогреса - „мигрант“, „мюсюлмански“, „чернокож“, „колониализъм“, „африкански“, „бежанец“ - и се забърква дежурния бульон. За съжаление гнусната гозба продължава да се потребява успешно.

От литературата минаваме към една странна среща между киното и изобразителното изкуство. Наскоро създателят на „Междузвездни войни“ Джордж Лукас обяви, че ще открие арт музей с шедьоври от личната си колекция. Човекът продаде „Лукасфилм“ на „Дисни“ за 4 милиарда долара, а общото му състояние се оценява на над 7,1 милиарда. Може да си купува картини и да отваря галерии без проблем.

Но какво купува либералния милиардер Лукас? Преди време той плати 15,3 милиона долара за модерна версия на класическата американска картина „Вашингтон пресича Делауеър” от 1851-а година. Модерната версия е от 70-те, с автор афро-американския художник Робърт Коулскот.

Само един поглед върху двете произведения е достатъчен, за да се оцени колко лошо е положението на западната култура. Да оставим настрана расовата и политическа природа на версията на Коулскот. Да, изглежда като пародия и гавра с оригинала, а оттам и с цялата американска история.

Но самото изпълнение е дори по-дразнещо и отчайващо. Това нещо няма как да струва 15,3 милиона долара. Някой много жестоко е излъгал Лукас и се е възползвал от него. Той работи по музея си с бивша консултантка на „Метрополитън“, което е улика за невероятно глупавото му решение.

Независимо дали е „Нобел“, или идиотска картина за 15 милиона долара – резултатът е ясен. Културните институции на Запада са пробити. И освен идеологическа проказа, получаваме и естетическа епилепсия.

***

Владислав Апостолов е автор и журналист с дългогодишен опит в печатни и електронни медии. Културен редактор във вестник “Труд”. Коментатор в bTV и БНР