Доц. д-р Наум Кайчев за Северна Македония: В такава ситуация е логично България да покаже характер

„Добре е да се даде позитивен сигнал както на Скопие, така и на Тирана. Това е подкрепа и за българите в Албания“, казва историкът и дипломат

Доц. д-р Наум Кайчев е български историк и дипломат. От 1998 г. е доктор по история, а от 2002 година преподава Нова и съвременна балканска история в Софийския университет. От 2015 г. е доцент и ръководител на катедра „История на Византия и балканските народи“ в Софийския университет. В периода 1999 – 2002 г. е генерален консул на България в Торонто, Канада, а през 2007–2010 г. е генерален консул в Битоля, Република Македония. Член е на Македонския научен институт и на Българското дружество за британски изследвания. От май 2018 г. е заместник-съпредседател на Съвместната комисия по историческите и образователни въпроси с Република Северна Македония.

Доц. Кайчев, до какви изводи и решения се стигна след срещата при президента днес. От думите на премиера и външния ни министър стана ясно, че членството на Северна Македония в ЕС е важно, но не бива да става за наша сметка и не е безусловно, президентът Румен Радев също изрази необходимостта от незабавни действия за изработване на национална позиция, какъв е вашият коментар?

Знаете, че съвместната комисия по исторически и образователни въпроси за Северна Македония постигна известни резултати през първата година на своята работа. Но през последните заседания не се постига прогрес. Това е тенденция, която кулминира на последното заседание, проведено на 12 и 13 септември в София. За успех можем да посочим договореностите за Свети Климент Охридски, за Свети Наум Охридски, за Цар Самуил като владетел на Средновековната българска държава. Очевидно е, че през последните месеци има известна промяна на отношението на Скопие към България и към изпълнението на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество. В тази връзка е и проведената среща и съответно набелязаните решения. Моят коментар е, че в такава ситуация е логично да се покаже характер от страна на българската външна политика и дипломация.

При какви условия всъщност страната ни ще подкрепи присъединяването на Северна Македония към Европейския съюз?

Изпълнение на договора и сериозен прогрес в работата на съвместната комисия по историческите и образователни въпроси. Неговото изпълнение е започнато, но очевидно има много резерви, има много аспекти, които тепърва трябва да се извършат.

Вицепремиерът Каракачанов заяви, че „въпреки някои наченки на напредък в работата на историческата комисия, нещата не са задоволителни и причината за това е политиката на Скопие да протака“, така ли е, защо?

Очевидно става въпрос не само за изпълнението на договора в частта за комисията, в частта за изясняването и признаването на нашата обща история – такава, каквато е формулирана в договора, но също така за други аспекти в приложението на договора. В този смисъл има необходимост от неговото истинско, реално изпълнение в пълен обем.

Защо за страната ни е по-добре да няма разделяне между Албания и Македония по пътя им към членство в ЕС и НАТО?

По принцип има опасност да се получат напрежения по оста Скопие – Тирана. Има все пак и значително албанско население вътре в Република Северна Македония. Така че, добре е да се даде позитивен сигнал и на двете страни-кандидатки за членство, които към момента имат еднакъв статут в рамките на присъединителния процес към ЕС. Освен това нека не забравяме, че в Албания също така беше официално признато и регистрирано – българско малцинство. Това всъщност е и подкрепа за българите в Албания.

Оттук нататък какво предстои, кои са най-спешните мерки, които България трябва да предприеме по отношение на Северна Македония, за да се стигне до положителна развръзка и за двете страни?

Това вече ще решат българското правителство и българският парламент.