Другарите дойдоха. Но къде са хората?

На 150 срещи за „Визия за България“ са присъствали 5000 човека – т.е. средно 33 души на среща

Източник: в. Сега, Aвтор: Людмил Илиев

24 октомври, надвечер. Кино „Освобождение” в столичния район „Сердика” очаква депутати от БСП за среща „с хората от района”, както делово информира партийният пресцентър. В залата на киното се суетят неколцина човека от местната партийна организация. Току влиза някой и сяда, където му хареса. Жена с фотоапарат раздразнено са разпорежда присъстващите да се съберат на първите три реда: „Няма да снимам празна зала!” След малко дотичва развълнувана партийка и обявява: „Идват другари!” Друга обаче тревожно пита: „Кои другари идват? Къде са хората?”

Това забелязват и пристигналите „другари”, предизвикали вълнението - депутатите Жельо Бойчев и Христо Проданов, от които се очаква да представят партийната програма „Визия за България” и да я обсъдят с гражданите. „Не сме много, но не сме и малко”, ободряващо казва Бойчев на присъстващите.

Започват, както се очаква, депутатите. Не говорят много дълго (ала не са и съвсем кратки), защото, както поясняват, целта е да се проведе беседа, на която да се чуe мнението на хората и техните предложения какво да влезе във „Визия за България”. А Бойчев гръмко я представя като „проект с отворен характер”, чиято цел е (ни повече, ни по-малко) „спасение на България” чрез „смяна на модела”. И двамата подчертават, че това изисква широка подкрепа от страна на българските граждани (които обаче в залата ги няма).

„Хората казват - няма държава, не вярваме на държавата, държавата не прави нищо за нас - ние трябва да отговорим, че също имаме вина за този голям преходен период. Трябва да си кажем откровено, че ние също по някакъв начин, искахме или не искахме, участвахме в такъв тип управление, което също разрушаваше държавността и обезверяваше хората”, настоява един от присъстващите. Думите му (засягащи щекотливия въпрос за „вината, които се поемат само с мезета”) обаче увисват - не ги подемат нито другите гости, нито депутатите.

В разговора непрестанно се повтаря едно и също – визията е написана много академично и не всички я разбират.

„Има някои неща, които наистина не могат да бъдат разбрани от нашите членове и симпатизанти. Като чуят за приоритизиране, нашите го приемат за пастьоризиране. Съвсем сериозно го казвам! Трябва да се преведе на малко по-нормален език”, настоява един от партийците, съпроводен от лек смях сред присъстващите.

„Концептуален е документът”, вдига рамене Жельо Бойчев

И обещава в навечерието на следващите избори да бъде разписан „като управленска програма - много по-конкретно и с времеви хоризонти”.

„Старите поддръжници вече измират, а новите не ѝ вярват. Ето, от цял район от 50 хиляди души се събрахме толкова. Това е”, посочва друг.

Текстът е препубликуван със съкращения. Пълният текст на segabg.com