Феминизъм по време на „талибанизъм“

Владислав Апостолов, коментар специално за Tribune.bg

Какво нещо е съвременният западен феминизъм. Кадър на разкрачен мъж в метрото може да предизвика вълни от онлайн гняв, а само подозрението за липса на достатъчно силни женски персонажи в киното вдъхновява мултимилиони кампании. В същото време леко разсъблечените и анатомично атрактивни героини в разни компютърни игри стимулират истерия в движението и възбуждат нови сочно финансирани акции за равенство и справедливост.

Богати и привилегировани актриси се сещат, че някой ги е пипнал неприятно по бедрото преди 20 години и получават 200 мейнстрийм заглавия какви смели жертви са. Непохватно направени комплименти се разказват като брутално сексуално насилие.

Все  истински, тежки, гигантски проблеми с правата на жените на Запад. И изведнъж този непрестанен патриархален кошмар от разкрачени мъже в метрото и кофти комплименти на улицата е временно прекъснат от заглавия за превземането на Афганистан.

Кадри показват как талибаните вече изчегъртват всякакви женски образи от публичните пространства в страната. Дамите са посъветвани да си стоят вкъщи. Постепенно по улиците остават само брадати мъже. Талибаните дори дават пресконференция, на която обещават да спазват правата на жените... само според ислямския закон Шариат, разбира се.

На кино отиват всички усилия на Запада да внесе феминизъм в Афганистан. Преди дни водещият Тъкър Карлсън припомни, че САЩ са инвестирали над един милиард долара за налагането на добре познатите в Америка и Европа „джендър инициативи“. Университетът в Кабул за пръв път имал магистърски програми по „джендър изследвания“. Знаете, онези висши образования и не толкова висши образувания, които за няколко семестъра преобразуват млади и симпатични момичета в татуирани и некъпани, вечно крещящи активисти със синьо-розови коси и фетиш към „свободното кървене“. Не питайте и не търсете в гугъл какво е това, ако случайно още не знаете.

И така целият дългогодишен и мултимилионен феминистки проект за Афганистан май приключи за няколко дни.

Но западният феминистки проект изпрати интересни сигнали във връзка със завърналото се пълно буквално и метафорично забулване на жените и момичетата в Афганистан. Нямаше ги маршовете с „пуси шапки“ и пърформанс протести срещу талибаните и Шариата.

Западните феминистки си останаха много по-възмутени от белия мъж в метрото или офиса в Лондон, отколкото от брадатия мъж с автомата в Кабул.

Активистките, които се кълнат в борбата за правата на жените са видимо по-загрижени за измислените секси мацки в компютърните игри, отколкото за изнасилените истински жени по улиците на размирната държава.

Пускат по някой дежурен, клиширан пост на надежда за „инклузивно“ управление на Афганистан, което всъщност е нелепо, но си личи, че не им изнася много да поставят фокуса върху това. Все пак те са посветили животите си да демонизират белите западни мъже. Не върви изведнъж да сменят мишената. Те са отдадени да се борят за хиджаба и бурките като феминистки символи на еманципация и независимост и е някак си неудобно да протестират срещу насилственото забулване в Афганистан. Твърде тежко е противоречието, твърде сочно – лицемерието.

Всъщност „силните западни жени“ дори пробват да пласират един почти приятен разказ за случващото се там. На родна почва си измислят и преувеличават, търсят под вола сексист, но за Третия свят смекчават и защитават.

Най-яркият пример е с кореспондентката на CNN Клариса Уорд, която каза по време на живо включване, че талибаните, които буквално крещяха „Смъртта на Америка“, изглеждали „приятелски настроени“. Да, Клариса, не са като мъжете, пардон, като зверовете на Запад, готови да ти направят комплимент, или да ти отворят вратата.

Същата журналистка каза глупостта, докато беше цялата в черно и с напълно прикрита коса. Ден преди това – във все още непревзетия Афганистан – тя предаваше в дрескода на свободна и еманципирана западна жена.

Двете изображения обиколиха света, а тя отново реши да защитава талибаните. Не било чак така. В първия запис предавала от частен имот, а във втория – от улицата. Клариса добави, че винаги се покривала на публично място в тази страна, но след идването на талибаните просто започнала да се покрива още повече. Това е. Няма нищо за гледане и споделяне. Феминизъм as ususal.

Другите медии факт-чекнаха мемето с журналистката и разказаха как не е толкова страшно и хората се били подвели по контраста между двата образа. До дни същите издания ще пишат за бруталната патриархална култура на сексизъм в западните страни.

***

Владислав Апостолов е автор и журналист с дългогодишен опит в печатни и електронни медии. Културен редактор във вестник “Труд”. Коментатор в bTV и БНР.