Финландия загуби арбитража с „Газпром“? А искът към България може да е за над милиард евро

Има ли повод за паника от решението на арбитража в Стокхолм, че финландската държавна компания „Газум“ трябва да плати на „Газпром“ над 300 млн. евро „просрочени задължения“? Съдът стига до извода, че спирането на доставките от руска страна поради отказа на компанията да плаща в рубли, е законно.

Според съдебното решение по този начин финландците не са изпълнили задължението си по т.нар. „вземи или плати“ (take or pay). Същото условие е залегнало и в българския договор.

Всъщност тази клауза е широко разпространена в газовите и енергийните договори. Тя на практика означава, че купувачът се задължава или да приеме доставката (и да си я плати на 100%), или, при отказ, така или иначе да заплати определено количество по договор (в нашия случай е 80%). Това се прави с цел продавач и купувач да носят споделен риск, вместо купувачът да може във всеки един момент да се откаже и по този начин да остави продавача с целите произведени и транспортирани количества и никакви плащания.

Най-тревожната част от съдебното решение е, че съдът в Стокхолм признава издаването на указа на Владимир Путин за преминаване на плащанията за доставки на газ към рубли като „форсмажорно обстоятелство“ по договора. Т.е искането на руската страна да им се плаща в рубли е било обосновано по закон.

Решението на съда практически създава правен прецедент, върху който могат да се облегнат и бъдещи съдебни решения. Това трябва да буди силни притеснения у нас, тъй като българският договор с руснаците не е по-различен от финландския. Кабинетът на Кирил Петков и Асен Василев също отказа да плаща с рубли и „Газпром“ по същия начин отказа да доставя газ.

Според изчисленията на енергийното министерство, ако се стигне до арбитраж срещу страната ни, сумата може да достигне 1,8 млрд. евро. Споразумението е за доставка на 3 млрд. куб. м природен газ и задължение да използваме поне 80% от това количество (т.е 2.4 млрд.). Страната ни обаче употребила 1 млрд. куб. м. и може да се наложи да плати оставащите 1,4 млрд., които дори не сме получили.

„Ако не се възползваме от останалото количество, вероятно ще отидем на арбитраж с потенциална възможност да загубим многоцифрена сума“, предупреди още преди месеци служебният министър на енергетиката Росен Христов.

Ако опасенията се сбъднат, след като се удари чертата накрая, ще се окаже, че кабинетът Петков може не просто да не е наказал Русия с отказа да се плаща в рубли, а напротив – огромна сума да иде за „подарък“ на режима на Путин, даже без да сме получили газ насреща.

Експертите на „промяната“, разбира се, имат по-оптимистичен прочит по темата. Според оценката на Асен Василев, изказана преди време, ако се стигне до арбитражен съд, „Газпром“ ще трябва да плаща неустойки на България, а не обратното.

„Всеки ден си изпращахме заявката към „Газпром“, на следващия ден получавахме нула. Ние си искахме газа и не го получавахме. Правехме плащането към „Газпромбанк“ (не в рубли) и те ни го връщат“, обясни логиката си Василев. По-късно служебният кабинет продължи да прилага същата стратегия, за да си подложи правно в бъдещ арбитраж.

Василев като вицепремиер дори твърдеше, че обмисля България да съди „Газпром“ и имаше „много добър шанс“ да спечелим такова дело. Заканата обаче остана само на думи и действия не последваха.

Ако условието за форсмажор, порязало финландците, се приложи в съда и в българския случай, теорията на Василев ще се пропука и това може да струва на страната според различни оценки между 1-1.8 млрд. евро.