Гала вечерта на елитната гротеска

Владислав Апостолов, коментар специално за Tribune.bg

Една от най-достойните за присмех характеристики на модерния местен „демократичен демократ“ е неговото туземно преклонение към западния елит – политически, културен, икономически. Не става дума за умерени нива на уважение или вдъхновение от реалните примери за меритокрация и просперитет.

Тук визираме явлението на малкия либерален човечец, който съзира божества в силуетите на западните знаменитости и няма търпение да насочи устни към подметките на всеки по-изявен и активен представител на „развития свят“.

Ким Кардашиян

Тези дни поклонниците от периферията имаха шанс за пореден път да осъзнаят в каква гротеска се е превърнало „това, което имаме като световен елит“ и след обстойна вътрешна ревизия на възгледите си да приключат със сектантското си обожание към презокеанските „умни и красиви“.

А може би искаме твърде много от пристрастените към Netflix колекционери на тривиални факти за американската поп-култура? Дали изобщо е възможно хора, които третират реалността според моралните кодове и цитати от „Хари Потър“ да осъзнаят, че цялото нещо е жестока глупост? Да схванат, че голяма част от „творчеството“ на „избраните“ и „просветените“ от световните списания, екрани, реклами и билбордове лесно може да се дефинира с онази хубава дума, с която преди дни български обикновен депутат определи български евродепутат?

Кендъл Дженър

При всички положения поводът за прозрение от тези дни си струваше. Става дума за ежегодната клоунада, позната като „Мет гала“ - претенциозно и помпозно събиране на „елита на елита“ в Манхатън. Билетът за събитието е 35 хиляди долара, масите стигат до 300 хиляди, а нахилените прочути милионери са  повече, отколкото на парти на Джефри Епстийн в „добрите дни“, отпреди ареста и „самоубийството“ му.

Репортажните снимки от тазгодишната „Мет гала“ представляват каталог на позора, на грозното, отвратителното, нелепото, абсурдното. Грачеща гротеска на стероиди. Естетиката на събитието е среща между „Игрите на глада“ и „абитуриентския бал на Мечо“, полята с коктейл от шампанско за 1000 долара бутилката и най-евтиния уличен кетамин плюс малко лепило.

Кошмарни костюми и пищни декори, милиони долари под формата на опънати устни, шии, чела, задни части и каквото се сетите още. Вулкан от грим и пластмаса, текстилни издевателства над стила. „Мет гала“-та в Манхатън може да накара „пайнерската“ екстраваганца от Димитровград да изглежда умерена и приглушена, почти престижна. Почти.

Гримс

Такъв триумф на гаврата с идеалите за красота, класа и хармония може да се изроди само в сърцето на съвременния ляв и либерален елит. Всъщност, може би малко по-надолу от сърцето.

В целия гнусничък хаос на милионерското състезание за титлата кой ще изглежда най-нагло отвратително беше забележително да се наблюдава поне един синхрон - между стил и съдържание, между естетика и идеология. Посланията отговаряха на своите автори и техните клоунски костюми.

Най-много внимание се отдели на младата крайнолява звезда на управляващата в САЩ Демократическа партия Александра-Окасио Кортес и нейната рокля с надпис „Данъци за богатите“.

Александра-Окасио Кортес

Много консервативни и десни хора я обвиниха в лицемерие. Казаха, че е гаф. Никакъв гаф не е. Това е цялата идея зад карикатурни, но страшно успешни фигури като откритата социалистка Кортес. Няма закономерно обвинение към нея, което да издържи в средата от умопомрачени медии. За тях тази „млада надежда“ от Конгреса е „кралица“ и „богиня“. Лицемерието е съобщението. Подплатено с кадрите, в които известните и облечени като идиоти гости се разхождат без маски и социална дистанция, а обслужващият персонал стои винаги маскиран и кротко изпълнява заповеди на метри от тях.

Издънката на богат род Кара Делевин, с история на депресия и феминизъм, „грее“  в бяло и надпис, в който призовава „патриархатът“ да бъде „праснат“ отзад.

Кара Делевин

Провалилата се футболистка и крайна активистка Меган Рапионе с надпис „In Gay We Trust“.

Меган Рапионе

Трансджендърът от Холивуд Елън/Елиът Пейдж с поглед, който сякаш ни изписва: „Какво по дяволите направих със себе си!“

Елън/Елиът Пейдж

Някаква възрастна милионерка се хили с широко отворена уста, а надписи по цялата  ѝ  нелепа рокля настояват за „Равни права за жените“, докато маскирани девойки от прислугата стоят мирно до стената.

Изобщо много надписи, кой от кой по-нелеп и все в задължителния ракурс на „социалната справедливост“.

Наистина е трудно да се прецени кое беше по-грозно и гнусно на тазгодишната „Мет гала“. Костюмите, посланията, или откровената сегрегация между маскирани служители и освободени от всякакви мерки знаменитости? Може би всичко накуп, то е и свързано. Това събитие все пак постигна нещо – успя да „хване“ и да покаже почти цялата мизерия на модерния либерален елит.

***

Владислав Апостолов е автор и журналист с дългогодишен опит в печатни и електронни медии. Културен редактор във вестник “Труд”. Коментатор в bTV и БНР.

Снимки: БГНЕС