Исторически избори из Европа

Владислав Апостолов, коментар специално за Tribune.bg

Тази неделя е първият тур от президентските избори във Франция, а безпокойството вече се усеща във въздуха из целя континент. Електоралната екстраваганца в Европа се случва на фона на война в Украйна и предвещава парадоксални и противоречиви перспективи като в киното на Жан-Люк Годар, Франсоа Трюфо и останалите асове на Френската нова вълна от 60-те години на миналия век.

Европейските медии и институции още ближат рани след победите на Виктор Орбан в Унгария и Александър Вучич в Сърбия. Колосалните количества пожелателно мислене и съмнителните прогнози, граничещи с вуду ритуали, не бяха в състояние да пренаредят политическите пъзели в тези две държави. Стана точно обратното. Особено болезнени са били думите на Орбан след  поредната му съкрушителна победа, че резултатите на партията му се виждат от Луната и от... Брюксел.

Но какво се случва във Франция - една от най-големите, важни и влиятелни нации, икономики, и култури на континента.

В дните преди първия тур на 10-и април пространството бе похитено от прогнози за доближаващите се резултати между настоящия президент Еманюел Макрон и кандидатката на националистите Марин Льо Пен. Десетки социологически проучвания дадоха разлика от 4% до 1% в полза на Макрон. Няколко изследвания дори предсказаха преднина на дамата. Преведено на политически език това означава огромен проблем за управляващата класа в републиката, а и за бюрократичната прослойка в структурите на Европейския съюз.

Вярно е, че в епохата на явления като Тръмп и Брекзит социологическите проучвания не са това, което бяха. Но те обикновено грешат в полза на режимния кандидат, не срещу него. От друга страна дори малката разлика на първия тур може да се увеличи на втория, предвиден за 24-и април.

Но все пак усещането е като за криза на това, което свикнахме да наричаме „естаблишмънт“. Някои медии вече пласират своята параноя със заглавия, взети от рекламните кампании на хорър киното. The New Republic написа: „Да, тревожете се: Марин Льо Пен най-накрая може да дойде на власт във Франция“. Повечето големи медии са по-умерени, но всички предупреждават, че Макрон може да загуби.

За пръв път от месеци политически коментатори във Франция реално разсъждават върху перспективата 44-годишния центрист, както го наричат, да си остане само с един мандат. Предизборната кампания на Макрон изглежда в криза дни преди първия тур. Само преди месец той водеше с 18%, а не беше изобщо ясно дали Льо Пен дори има шанс за второто място. На хоризонта се бе изправила внушителната интелектуална фигура на Ерик Земур като друга дясна и консервативна алтернатива. Левите не предлагаха много интрига с дежурния кандидат Меланшон, а до един момент по-дясната част от „естаблишмънта“ се надяваше дори на Валери Пекрес от партията на републиканците. Но поне няколко имена бяха в играта, а шансовете на Льо Пен се смаляваха драматично.

Сега нещата изглеждат различно. Според някои критици Макрон сам си е виновен. Подходил е твърде арогантно и самоуверено, смятал е изборите за предварително спечелени. Той опита да изпъкне с дипломатическите си усилия около кризата в Украйна и де се докаже като солиден европейски лидер по време на война на континента.

Но днес Макрон няма как да си припише какъвто и да е било кредит за какъвто и да е било успех в контекста на войната на Русия.

Икономиката също не е силна карта за президента във времена на инфлация и драматично покачващи се разходи за нормален живот навсякъде из Европа. Публиката във Франция се разгневи и от скорошни разкрития за разхищение на публични средства. Да не говорим за още отворената рана след обезглавяването на френския учител Самуел Пати от ислямски радикал преди две години. Семейството на жертвата съобщи преди дни, че съди вътрешното и образователното министерство за допускането на този варварски акт. Пати е бил заплашван от екстремисти и никой не е направил нищо.

Огромен проблем за Макрон е и скорошния скандал с френски фермер, който преди време застреля престъпник, нахлул в имота му. Сега човекът е обвинен в убийство. Той твърди, че е действал в защита на живота си и този на тригодишната си дъщеря. Макрон направи чудовищна грешка като взе страната на убития бандит и се обяви против самозащитата. „Има правила, тук не е Дивия Запад“, каза президентът , явно без да очаква, че обществото заема противоположна позиция.

Този гаф демонстрира и колко разведен е той с реалността на средностатистическия избирател. Предстои да разберем дали този избирател ще го накаже сурово.

***

Владислав Апостолов е автор и журналист с дългогодишен опит в печатни и електронни медии. Културен редактор във вестник „Труд“. Коментатор в bTV и БНР.