Последвайте ни: Facebook Twitter Instagram RSS
Търсене
English

Новини, анализи, мнения - Tribune.bg

Меню
  1. Начало
  2. Мнения
  3. „Герои на новото време“: Сивият кардинал

Мнения

„Герои на новото време“: Сивият кардинал

Снимка:

Иван Костов е министър-председател на България в периода 1997 – 2001 г. По време на неговото управление той получава от медиите прозвището Командира. Политическите му противници считат управлението му за еднолично, докато неговите поддръжници одобряват категоричната му политическа позиция по спорни въпроси.

В най-новата история на България, остава като изключително спорна фигура. Той ще бъде помнен с това, че успя да стабилизира страната в изключително тежък момент, но и продаде Кремиковци за 1 долар и разцепи завинаги десницата.  

За малко да стане летец

Бъдещият политик завършва средно образование в 18 СПУ „Кирил и Методий”, след което е работник в Слаботоковия завод „Климент Ворошилов” и аеролог в Института по хидрология и метеорология. Малко известно е, че през май 1970 г. Костов участва в конкурс на БГА „Балкан” за летци и авиодиспечери, а след проведените медицински прегледи и психотехнически тестове се класира сред избраните 15 летци от 600 кандидати. Месец и половина учи в Кременчугското летателно училище на гражданската авиация, но напуска, след като е приет от резервите във Висшия икономически институт „Карл Маркс“/сега УНСС/.

След дипломирането си със специалност „Политическа икономия” за кратко е началник на плановия отдел на Завода за преработка на хартия в кв. Гара Искър, след което се връща във Висшия икономически институт „Карл Маркс“ като асистент.

На 30 ноември 1989 г. в-к „Работническо дело“ публикува статия на Иван Костов, озаглавена „Никаква отсрочка“, в която той се обръща към управляващия елит с призиви за радикална реформа, а не „стабилизационна програма“. В статията той изтъква 2 непреодолими пречки пред „катастрофиралата командно-административна система“ – неспособност да се създадат ефективна организация на труда, както и неспособност икономиката да се трансформира в пост индустриална.

Препоръката на Луканов?

Костов първоначално е консултант на тогавашния казионен профсъюз, като е предложен за депутат във Великото народно събрание от левицата, но кандидатурата му не е приета. Пренасочва се към Съюза на демократичните сили, като според някои източници това става по препоръка на Андрей Луканов. Така е избран за народен представител в 7-то Велико Народно събрание през 1990 г. с листата на СДС.

В края на 1990 г. Иван Костов става министър на финансите в коалиционното правителство на Димитър Попов. Убеждава групата на СДС във ВНС да гласува за Тодор Вълчев като управител на БНБ. Остава на този пост и в правителството на СДС, начело с Филип Димитров.

Аферата „Сапио”

На 24 март 1992 г. Костов като министър на финансите подписва разрешение, с което фондация „Сапио“ една седмица осъществява безмитен внос на стоки. Няколко месеца по-късно  Люба Манолова от  в-к „Демокрация” прави журналистическо разследване, че разрешението е издадено в нарушение на въведения през февруари 1992 г. данъчен режим за фондации. По въпроса се шуми многократно през годините, но след прокурорски проверки не се стига до официално обвинение към Костов от страна на прокуратурата. Случаят става известен като аферата „Сапио”.

Начело на СДС и на страната

След загубата на изборите през 1994 г. Филип Димитров подава оставка като лидер на СДС и на негово място е избран Иван Костов. През 1997 г., след катастрофална финансова и икономическа криза, останала в историята като „Виденовата зима“, на последвалите парламентарни избори Обединени демократични сили /ОДС/ – коалиция, водена от Иван Костов, печели мнозинство в българския парламент. Той заема поста министър-председател на Република България.

Костов е първият министър-председател след 1989 г., който остава на поста за пълен 4-годишен мандат. В рамките му той безспорно стабилизира финансовата система. Правителството провежда повсеместна приватизация, каквато не прави нито една бивша социалистическа страна. По време на управлението му обаче многократно търпи и обвинения в корупция, клиентелизъм, незаконни и скандални приватизационни сделки. Такива са БГА „Балкан“, металургичният комбинат Кремиковци, продаден за $1, Видахим и други.

По това време в Либия са задържани 6 български медици, обвинени за умишлено заразяване на деца с вируса на СПИН. Тогавашният шеф на Националната разузнавателна служба ген. Димо Гяуров заявява, че месец преди арестите е предупредил кабинета какво се готви. Костов не се среща с Муамар Кадафи, въпреки че е изрично призован за това от Надежда Михайлова в докладна записка от края на 1999 г.

2 години тишина – обиден на избирателите

Костов налага виждането си и обединява коалицията Съюз на демократичните сили, като я регистрира като политическа партия със същото име през 1998 г., но скоро след падането от власт през 2001 г. в партията настъпват необратими процеси на разцепление.

На проведените парламентарни избори в България през юни 2001 г. ОДС получава около 18% от гласовете. Победител е създаденото 2 месеца по-рано НДСВ. Иван Костов подава оставка като председател на СДС.

След загубата на изборите Костов в продължение на около 2 години се въздържа от медийни изяви и не се изказва от парламентарната трибуна. Най-често тиражираното обяснение за поведението му през периода е, че той е обиден на българските избиратели, задето не са подкрепили ОДС. Единственото си публично изказване в този период Костов прави на XIII национална конференция на СДС. В него той заявява, че няма да променя позициите си спрямо моментните настроения на избирателите и нарича българите „народ в кавички“.

Скандалът с Фондация „Демокрация”

Започва през 2003 г., 20 дни преди местните избори същата година, с публикация на руския бизнесмен Майкъл Чорни. В нея изгоненият от България като заплаха за националната сигурност Чорни обвинява бившия премиер Иван Костов, че през 2001 г., малко преди парламентарните избори, го е изнудвал за пари. 4 години по-късно от фондацията, позовавайки се на документи от Министерството на търговията, индустрията и туризма на Кипър, доказват, че Чорни не е собственик на фирмата, превела въпросното дарение.

Десните – обединението невъзможно

През 2003 г., след неуспешен опит да си върне лидерството в разпадащото се СДС, Иван Костов заедно с привърженици напуска партията, а през 2004 г. сформира и оглавява Демократи за силна България /ДСБ/. Партията влиза самостоятелно в Народното събрание през 2005 г. През май 2013 г.  коалицията Демократи за силна България и Български демократичен форум не успява да премине 4-процентовата бариера. По тази причина Националното ръководство на ДСБ, начело с Костов, подава оставка.

След оттеглянето си от активна политическа дейност, Костов основава т.нар. „Лаборатория за управление на рискове“ към Нов български университет, която се занимава с политически анализи и прогнози.

Той самият се кълне, че отдавна не е в активната политика. Наблюдателите на Прехода обаче и до днес го считат за „сивия кардинал“, стоящ зад разбитата на десетки парчета десница.  


Коментари (2)

Костов Благодарение на него сме в НАТО и ЕС. Той изгради нова България. Чест и слава!
23.11.2019 18:45 / Отговор
Орфи Пропуснато е подаряването на Нефтохим на Русия. Години наред Костов лъжеше по ТВ, че рафинерията можела да работи само с руски петрол. Документално бе показано точно обратното.
23.11.2019 19:40 / Отговор

Добави коментар




Топ новини

виж още

Мнения

виж още

Мрежата

виж още

Хороскоп

архив