Как „партиите на протеста“, ръкопляскащи на Рашков, си представят „справянето” с Борисов?

Тома Биков, коментар специално за Tribune.bg

„Съжалявам, че по време на мутренските времена не се справихме с лидера на ГЕРБ, но има време. От вас зависи, дайте ми тази възможност”. С тези думи, изречени от парламентарната трибуна, служебният министър на вътрешните работи Бойко Рашков направи оферта към т.нар. „партии на протеста“ да го оставят на поста му в редовното правителство, което предстои да изберат с помощта на гласовете на БСП и ДПС. Думите на Рашков са многозначителни не само, защото показват реваншистки инстинкт.

Те бяха изречени по време на дебат за бъдещето на прокуратурата и съдебната власт, в който самият Рашков обвиняваше главния прокурор Иван Гешев, че издавал предварителни присъди и не спазвал презумпцията за невиновност.

Ако хората, които не са на позиции, имат право да говорят каквото си искат, без да дават обяснения, то вътрешният министър е длъжен да дава обяснение за всяка своя дума. Това задължение става двойно по-голямо, когато думите му са изречени от трибуната на парламента. Въпросите, които пораждат цитираните две изречения, са много и вероятно няма да можем да чуем техния отговор. Те не са само към Рашков, а и към депутатите от „Има такъв народ“, БСП, ИБНИ и „Демократична България“, които аплодираха Рашков бурно след изричането им.

Първият въпрос е, какво означава министърът на вътрешните работи да се справи с лидера на опозицията? В какво ще се състои „справянето”? До тук видяхме, че Бойко Борисов беше извикан на разпит по скалъпено досъдебно производство за случай от 2009-2010 година. Основанието лидерът на ГЕРБ да бъде извикан на разпит е свидетелско показание на човек, който е чул от друг човек, че Борисов заплашил трети човек с изяждане. Третият човек пък през последните 10 години работи на високи позиции в държавната администрация и няма оплаквания.

Подобна злополучна схема би могъл да измисли само дървен милиционер от времената на ранния социализъм. Тук е добре поне депутатите от „Демократична България“, които иначе са крайно чувствителни към нарушаването на човешки права, да се произнесат по темата. Защото отговорът на въпроса със „справянето” с Борисов го чухме в пленарната зала под формата на аплодисменти.

Вторият въпрос е към самият Рашков, който през цялото време на мътното последно десетилетие на миналия век се подвизаваше като началник в Националната следствена служба – първо като неин заместник-директор, а от 1995 година, като директор. В този контекст, той твърди, че не е успял да се справи с Борисов още тогава. Въпросът е, а с кого успя да се справи? Тези, които помним онези времена ясно, знаем че по това време в България не просто имаше организирана престъпност. В онези времена самата организирана престъпност управляваше страната. Кортежите на мутрите бяха всекидневие, а единственият закон беше законът на улицата и беззаконието.

Лично аз не си спомням патоса на Рашков от онова време, но ясно помня, че нито един знаков представител на криминалния контингент не беше арестуван и не получи възмездие за престъпленията си. Впрочем чувството за несправедливост, което все още витае в българското общество има своя корен точно в онова време. През 90-те години не видях Рашков да подава оставка и да се разграничава от действията на своите политически началници, които обслужваха публично криминалния контингент. В този смисъл бих могъл да имам съвсем основателни подозрения, че самият той е обслужвал част от същия този контингент. Помня обаче, че когато избраният от водената от Жан Виденов БСП Висш съдебен съвет реши да го избере за главен прокурор, президентът Петър Стоянов имаше доблестта и смелостта да спре този избор, заради неговата скандалност и заради огромното обществено настроение против него. Днес председателят на ДСБ Атанас Атанасов твърди, че това било грешка. В онзи момент, когато беше допусната „грешката”, той беше началник на контраразузнаването, което трябваше да се бори с корупцията по високите етажи на властта.

Третият въпрос е само политически и не е свързан с миналото, а с бъдещето. Когато т.нар. „партии на протеста“ ръкопляскаха на Рашков в пленарната зала, как си представяха „справянето” с Борисов? С арест? С организиране на публична кампания срещу ГЕРБ отстрана на МВР? С използване на всякакви средства срещу политическия опонент? Ако си представят по този начин „справянето” с Борисов, то означава, че тези формации и техните депутати са се объркали много.

Те искат Рашков да смали ГЕРБ, което означава, че автоматично ще се повдигне и техният авторитет. Само, че тази сметка е грешна и те тепърва ще разбират това. Подобни сметки, освен нисък политически интелект, показват и доколко тези формации притежават изобщо демократичен инстинкт. Щом си готов да хвърлиш целия държавен ресурс, за да унищожаваш опонента си, щом си готово да използваш за тази цел хора с вид и характер на Йосиф Сталин, щом си готов да ръкопляскаш на всичко това, то означава, че не искаш нито демокрация, нито правосъдие, нито справедливост.

 ***

Тома Биков е политолог, журналист и политик. Автор е на няколко книги. Член на ПП ГЕРБ. Народен представител в 44-тото, 45-ото и 46-ото Народно събрание.