Как се криминализира биологията?

Владислав Апостолов, коментар специално за Tribune.bg

В България постоянно трябва да следим траекторията на своеобразната културна революция в най-големите западни държави и да сме подготвени за политическите, социални и институционални деформации, които този мъчителен процес вече нанася върху някои от най-развитите и доскоро свободни общества в историята.

Една лудост, облечена в закон, никога не е твърде далече от нашите граници. Възбудени НПО-структури и сервилни медии само чакат да посочат с пръст към „ганьокрацията“, която отказва да приеме прогреса.

А в същото време подобни говорители и организации са винаги в активен режим на манипулация и дезинформация с твърденията, че неща като „дежндър идеология“ и „джендър теория“ са конспиративни измислици на разни ретроградни насилници и наивници. „Нищо лошо и страшно не се случва в големите западните демокрации, Ганьо, напротив, трябва да копираме всеки обществен модел и нов закон още преди да си казал първите букви на думата „джендър“. Такива злокачествени мисловни образувания витаят из пространството. Особено на тема пол.

По тази причина е още по-интересно да видим какво наистина се случва извън границите на страната ни. Преди дни се появи официална информация за новия канадски закон  C-4, който поставя извън закона така наречената „репаративна терапия“, на английски “conversion therapy”. Тази терапия винаги се е свързвала с опитите и методите за промяна на сексуалната ориентация от хомосексуална към хетеросексуална.

Новият закон обаче драматично измения дефиницията на тази терапия. Според документа в нея вече се включва промяната на джендър идентичността и „джендър експресията“ от измислената към нормалния биологичен пол. На практика новият закон може да превърне в престъпници всички родители, които съветват или помагат на децата си да запазят идентификацията с биологичния си пол.

Например може да има родител, чието дете в някакъв период от живота си се идентифицира като „небинарно“ или „трансджендър“. Но родителят го съветва да приеме своя биологичен пол. Това вече се брои за „репаративна терапия“ и според новия закон може да донесе до пет години затвор на такъв родител. Трудно е да се опише какъв кошмар е подобна перспектива. Особено като се има предвид, че обратното – да спреш идентификацията с биологичния си пол – не само не попада в този закон за „репаративна терапия“, но открито се промотира.

„Ако детето ви се чувства объркано по отношение но своя джендър или сексуалност, то може да бъде подложено на терапия само ако промяната е към идентичност, различна от биологичната норма“, написа адвокатът Ландън Старбък.

С други думи законът меко казано затруднява опитите да се противодейства на всеобхватната трансджендър кампания, наситено насочена към неоформените детски и младежки съзнания. Те вече са институционално окуражавани да търсят и прегърщат идентичности извън биологичния си пол. В същото време техните родители са заплашени от затвор, ако решат да им помогнат във връщането към биологичната и анатомична реалност.

Не е пресилено да се каже, че с такива закони се криминализира самата действителност. А жертвите на подобна вероломна идеологическа офанзива са най-лесните и невинни мишени – подрастващите момчета и момичета.

Преди няколко години Канада вкара друг закон с името C-16, чиято цел пък беше да криминализира използването на биологично правилни местоимения. С други думи ако кажете на мъж, че е мъж и се обърнете към него с мъжки местоимения като „той“, но той се идентифицира като жена – познайте какво? Може да бъдете съдени, а животът ви – съсипан.

Опозицията именно срещу този безумен закон за местоименията изстреля непознатия дотогава канадски професор Джордан Питърсън към световна слава. Той се опълчи срещу местната институционална тирания и успя в следващите няколко години да формулира цялата патология на „джендър идеологията“. Нещото, което не съществува и е в съзнанието само на Ганьото, ако питате българските специалисти по превод на дезинформация.

Има и добри новини на хоризонта на този конфликт между базова биологична реалност и разрушаващите детски животи социални конструкции. Родители в Уисконсин съдят училищната област заради решението да се позволи на учениците да сменят името и местоименията си без съгласието на родителите. Конкретният случай, вдъхновил делото е на 12-годишно момиче, което решило да се идентифицира като момче и да промени името си на мъжко. Администраторите приели това без да търсят съгласието на родителите на момичето и в крайна сметка – против тяхната воля.

Все повече хора осъзнават, че прогресивните институции водят война срещу собствените им деца и правят всичко възможно, за да ги превърнат в счупени малки хора, подвластни на идеологически контрол. Това събуждане трябва да продължи с ускорени темпове.

***

Владислав Апостолов е автор и журналист с дългогодишен опит в печатни и електронни медии. Културен редактор във вестник “Труд”. Коментатор в bTV и БНР.