„Какво е жена?“

Владислав Апостолов, коментар специално за Tribune.bg

Понякога обясняването на проблемни идеологии поглъща цели книги и провокира дълги часове на задълбочени дискусии. Друг път е необходима само една размяна на реплики, за да се види ясно как една лъжовна система от възгледи превзема ключовите институции на цивилизацията. Преди дни пред публиката пак се разкриха плаващите пясъци на половия прогресизъм в цялата им „прелест“. Говорим за парадоксалната природа на „подвига“ да назначиш жена на висш пост, само защото е жена, а после тя да не може да дефинира какво е... жена.

Не, не става въпрос за творчеството на Даниил Хармс, Самюъл Бекет, Харолд Пинтър или дори „Монти Пайтън“. Говорим за актуална случка от върха на политическите и съдебни институции. Какво се случи? Американският президент Джо Байдън предложи чернокожата жена Кентажи Браун Джаксън за доживотната, престижна и важна позиция във Върховния съд на САЩ. Той беше казал, че на всяка цена ще номинира чернокожа жена, когато се отвори място и го направи – под аплодисментите на повечето корпоративни медии и Демократическата партия. Няма никакви съмнения, че Джаксън е избрана на базата на пол и раса.

Но нещо страшно интересно се случи при изслушването на дамата пред Сената. Марша Блекбърн, сенатор от Тенеси за Републиканската партия, реши да вкара в предавания на живо разговор горещата в Америка тема за трансджендър атлетите, превземащи женските спортове. Тя организира своя въпрос около прогресивното образование, което от години заличава биологическите измерения на пола и индоктринира учениците в анти-научната „куиър“ идеология.

Блекбърн даде този актуален контекст и попита съдия Кентажи Браун Джаксън директно: Може ли да дадете дефиниция на думата жена?“

„Мога ли да дам дефиниция? Не, не мога“, отговори официално номинираната за поста защото е жена съдийка.

„Не можете?“, попита отново сенатор Блекбърн.

„Не съм биолог“, каза Джаксън без да подозира, че създава неосъзнато пародиен цитат за поколенията. Или поне за още дълго време на абсурдистки разговори като този.

Естествено, че базовият научен отговор на въпроса какво е жена е: Човек от женски пол (или Зрял човек от женски пол). Хилядолетия на човешки цивилизации съществуват с тази толкова елементарна и очевидна истина, но явно сега фразата „женски пол“ е „проблематична“. В някои други култури подобно питане би изглеждало нелепо и неразбираемо. Така беше и в Западната цивилизация.

„Не знам какво е жена, защото не съм биолог“ следва да е невъзможен отговор на въпрос по време на изслушване на кандидат за Върховния съд. Поне до 2008-2009-а е било точно така. Но последното десетилетие на агресивна постомедерна реорганизация на споделената ни реалност донесе разрушителни резултати.

Заличаването на биологическата реалност на пола е сред най-гигантските цели на доминиращата социална идеология. Така се роди въпросът „Какво е жена?“ - кратка словесна илюстрация на един от основните аспекти на културните войни на Запад.

Доскоро дефиницията за жена се оказваше проблем основно за крайни ЛГБТ-активисти и холивудски ексцентрици, които отглеждат дъщерите си като момчета и обратно. Преди дни и вероятния нов член на Върховния съд в САЩ отказа да отговори. Как тази жена ще тълкува Конституцията, ако не може да разтълкува възможно най-елементарната и очевидна реалност?

Не е ясно дали Джаксън е истински радикално настроена активистка, която не вярва в разликите между мъже и жени или просто играе по правилата на „прогресивното съгласие“ и отговаря спрямо очакванията на идеологическото ядро на партията, която я издига.

Но дори и в тази задача тя се подхлъзна. Браун Джаксън каза, че не е биолог и така все пак неволно потвърди, че това е въпрос на биологията, не е поредната социална конструкция. Най-фанатичните последователи на постмодерния полов култ са останали разочаровани от вкарването на думите „биология“ и „жена“ в едно изречение. Било то и в такъв комедиен бисер.

Репликата вдъхнови изобилие от хумор. „Не мога да кажа дали сега вали. Не съм метеоролог“, „Не знам в коя държава се намирам. Не съм експерт по география“, „Няма как да знам коя година сме. Не съм историк“, „Не знам дали ме боли, не съм лекар“, „Нямам идея дали съм гладен, не съм диетолог“... И още толкова много примери. Абсурдизмът на Джаксън отваря широки хоризонти за комедия. Но и за безумия.

По-късно в изслушването тя още един път повтори печалната си фраза – този път във връзка с друг горещ разлом в американското общество – абортите.

А Марша Блекбърн даде добра дефиниция на липсата на дефиниция за жена: „Фактът, че не може да ми даде нормален отговор за нещо толкова фундаментално показва опасностите от прогресивното образование, за което чуваме“.

Все повече мъже и жени ще си задават въпроса: „Как стигнахме дотук?“ Този път лесен отговор наистина няма.

***

Владислав Апостолов е автор и журналист с дългогодишен опит в печатни и електронни медии. Културен редактор във вестник „Труд“. Коментатор в bTV и БНР.