Последвайте ни: Facebook Twitter Instagram RSS
Търсене
Меню
  1. Начало
  2. Мнения
  3. Калоян Паргов пред Tribune: България трябва да има добавена стойност от членството в ЕС и НАТО

Мнения

Калоян Паргов пред Tribune: България трябва да има добавена стойност от членството в ЕС и НАТО

Калоян Паргов пред Tribune: България трябва да има добавена стойност от членството в ЕС и НАТО - Tribune.bg
Снимка:

БСП и БВ са близо до третия мандат, но всичко зависи от поведението им в следващите двайсетина дни, посочи Паргов

Интервю на Tribune с Калоян Паргов – председател на Стратегическия институт за национални политики и идеи (СИНПИ) и общински съветник от „БСП за България“ в СОС, за родилните мъки, които съпровождат опитите на парламентарно представените политически партии  за съставяне на редовно правителство, полезния ход на БСП в тази ситуация и грешките, които левицата не трябва да допуска втори път, кой ще получи третия мандат, ако се стигне дотам, причините за безпрецедентната инфлация и какъв е изходът от нея, и още състоянието на „Топлофикация София“, цената на газа и какъв ще бъде скокът на сметките за парно на софиянци пред настоящия отоплителен сезон.

Калоян Паргов направи и своята равносметка за изминалата трудна година и разкри какъв е приносът на групата на „БСП за България“ при взимането на някои от важните решения за Столична община.

 А какво пожела на българските граждани и на българските политици, вижте в следващото интервю!  

Г-н Паргов, видяхме развръзката с първия мандат на ГЕРБ-СДС, проф. Габровски не беше подкрепен за министър-председател от парламента. На ход сета са „Продължаваме Промяната“ и „Демократична България“. По принцип БСП са готови да участват в евентуално правителство на акад. Николай Денков. Как гледате на тази позиция на левицата на фона на всички скандали и постоянно прехвърчане на искри между БСП и „Промяната“, и „кирливите ризи“, които бяха извадени от бившите коалиционни партньори, особено по отношение на Изборния кодекс и връщането на хартиената бюлетина?

От първия мандат, връчен на ГЕРБ-СДС, макар и конструиран на база експертност и авторитета най-вече на личността, посочена за министър-председател, може да направим няколко извода. Първият е, че Борисов и ГЕРБ остават в изолация. Дори и при този формат, който предложиха – хора на пръв поглед не свързани с ГЕРБ, покриващи целия политически спектър, очевидно не можа да накара останалите партии в парламента, с малки изключения, да преглътнат последните 10-12 години управление. Гледайки прогнозите за втория, а и за третия мандат, моите очаквания са, че на едни бъдещи предсрочни избори българските избиратели може и да преориентират вота си. Те ще търсят  възможните успешни комбинации или ще гласуват за такива политически субекти, които са с най-големи шансове да съставят правителство.

Считам, че това е риск за ГЕРБ, като извод от това, което се случи с първия мандат. Тук не коментирам избирателната активност, която е съмнително да бъде по-висока на фона на всичко онова, което ни предоставят като възможности парламентарните партии.

По отношение на втория мандат е очевидно, че „Продължаваме Промяната“ са променили намерението си да го върнат веднага и да вървят на към избори, каквото демонстрираха в началото и след консултациите с президента.

Те ще се опитат да формират правителство на малко по-широка основа, за което са излъчили също така академична фигура в лицето на доскорошния министър на образованието академик Николай Денков. Ще трябва обаче да видим по-нататък самия кабинет на какво ще стъпи. Всички знаем за техните 16 приоритета,16 политики, голяма част от които се припокриват с приоритетите на други партии в парламента, тоест има плаващи мнозинства по някои от тях. По всичко личи, че президентът е склонен да даде по-дълъг хоризонт и време, за да покаже толерантност и към втория мандат, както го направи към първия, но той няма да е толкова дълъг и ще трае докъм Йордановден.

Оттам нататък БСП, ако си е направила правилно изводите, има само един полезен ход – да не участва с министри в евентуално редовно правителство с мандата на ПП, а да подкрепя политики, запазвайки си правото да маневрира в една или друга ситуация, предвид това, че очевидно плаващите мнозинства са характерни за този парламент.

Участието за втори пореден път в конфигурация с ПП и ДБ с министри първо ще делегитимира всички усилия на БСП да покаже, че тя е на по-различни позиции от евроатлантическата линия. В същото време, когато става въпрос за власт, е готова да прекрачи червени линии, както се случи по време на кабинета „Петков“.

От изборите през октомври има два тежки извода за БСП и две тежки последствия. Първото е, че загуби лидерството на партията, която държи на балансирани, нормални отношения с Русия, като там ни изпревари „Възраждане“. Второто е, че загуби ролята си на социалния вектор, която ПП неистово се опитват да й откраднат и до известна степен успяват. Отчитайки всички тези дадености, БСП трябва да подходи прагматично и да запази своите позиции и възможности за маневри в тази тежка ситуация.

Що се отнася до хартиената бюлетина, убеждението на националното ръководство на БСП е, че чрез нея може да се постигне по-висок резултат заради  негласуващите по-възрастни избиратели на БСП, които се страхуват от машините. Но дали ще се случи това? Моята прогноза е, че едва ли това ще има решаващо значение за някакъв по-висок резултат. Решаващо значение ще има поведението в следващия един месец на БСП, докато тече връчването на  мандатите.

Как оценявате шансовете да имаме редовно правителство с втория мандат на „Продължаваме Промяната“ и въобще в рамките на този парламент?

Заявките на „Продължаваме Промяната“ звучат ентусиазирано, както звучаха и в началото на миналата година, и по време на тяхното управление. Знаем обаче, че нещата не са такива, каквито изглеждат и обещаното, не е като даденото. Вероятността третият мандат да бъде реализиран също не е за изключване, но създадените противоречия по време на първия и втория мандат, могат да минират възможността за правителство в третия. 

Президентът беше доста критичен към БСП по време на консултациите и дори ги упрекна, че два пъти им дава третия мандат, пък те не успяват да го реализират. Имайки предвид това, коя партия ще получи третия мандат, ако се стигне до там, според Вас?

Близо до третия мандат, ако се стигне до там, а вероятността не е малка, са две партии. Едната е БСП, а другата „Български възход“. Но всичко зависи от поведението на тези две партии в следващите двайсетина дни и позициите им по важните теми за страната. Президентът наложи вето на промените в Изборния кодекс и разширяването обхвата на хартиените бюлетини. Нормално беше БСП да поиска той да наложи вето и върху оръжейната помощ за Украйна. Но Румен Радев не го направи и реакцията на БСП не закъсня. Нормална беше позицията  на БСП да настоява за налагането на такова вето. Надявам се да е искрено желанието, а не просто популистки опит да измият насложените в последната една година нагласи и внушения, че БСП е направила голямо отстъпление от червената си линия по отношение на войната.

А какво е Вашето лично мнение във връзка с военната помощ, която ще предоставим на Украйна, имайки предвид, че действително българската армия е в много тежко състояние?

Тук въпросът дали армията е в тежко или не е в тежко състояние, е само оправдание. Имам една теза и сега ще я повтаря в нашето интервю - Европа е тежко раздирана от евроатлантическите си ангажименти и стратегическите си интереси. Във времена на кризи, в които населението на Европа е изправено пред тежки изпитания виждаме, че не минава и седмица, в която да не е имало протести в някоя европейска столица, справедливи протести, свързани с липсата на перспектива и на възможност да преживееш зимата. Виждаме ги и в Германия, и във Франция, и в Италия, и къде ли не. Такива не липсват и в България, макар и в по-малки мащаби. Като че ли българите се умориха да протестират напоследък. Въпросът е кой е нашият стратегически интерес. Нашият стратегически интерес в момента е по-скоро да държим една по-неутрална позиция. Нищо не налага българско оръжие, за което не е ясно колко е годно, да бъде изнасяно към Украйна, за да докажем нашата евроатлантическа принадлежност. Винаги съм считал, че от тези два съюза България трябва да има добавена стойност, както от Европейския съюз, така и от НАТО. Това обаче може да се случи само, ако управляващите, които и да са те, ясно осмислят интересите на България и поискат да бъдат защитени. По линия на НАТО говорим за възможна помощ, която е свързана с преоборудване, преекипиране и повишаване на оперативната съвместимост на нашата армия с тези на останалите натовски държави. Това е огромна маса пари на фона на дефицитите, които изпитва държавата и е въпрос на стратегически избор дали да ги похарчим. Виждаме, че България даде над два милиарда лева за самолети, които не са дошли, даваме още толкова за още нови самолети. Аз питам – не е ли възможно някоя от държавите, които ни доставят тези въоръжения, да инвестира в България и да направи един завод за автомобили, например. Ако Локхийд Маартин (бел.ред. – Ло̀кхийд Ма̀ртин Корпорѐйшън“ е американска компания, специализирана в областите на самолетостроенето, авиакосмическата техника, корабостроенето, автоматизацията на пощенските служби и летищната логистика) ни продава тези самолети, ние ги плащаме предварително и чакаме да ги произведат, автомобилният гигант „Крайслер“ може ли да направи един завод за автомобили в България? Автомобилостроенето е една от индустриите в света, които са значими и е стратегически интерес да присъстват в една или друга държава. 

Липсата на редовно правителство и наследството от кабинета „Петков“ доведоха до задълбочаване на кризите и безпрецедентна инфлация. Какъв е изходът от този омагьосан кръг, имайки предвид, че прогнозите относно фискалната стабилност на страната далеч не са оптимистични?

Редовният кабинет е по-гъвкав и с по-големи възможности от служебния единствено и само поради това, че има зад себе си парламентарно мнозинство, което може да предприема действия в една или друга законодателна посока. Инфлацията не е предизвикана от редовния или служебния кабинет. Тя е явление в икономическия живот в световен план и зависи от къде по-съществени институции в света като Федералния резерв, Европейската централна банка и техните действия. По тях се равняват всички държави, а не от едно или друго правителство на най-бедната държава в Европейския съюз. Със сигурност кабинетът може да подсили тази инфлация със своите действия или бездействия, или обратното, но при всички положения не може да я реши кардинално. Това са световни икономически процеси, които не зависят от правителството в България. По-скоро редовно правителство с този парламент може да вземе решения, с които да подпомогне или да смекчи ударите на инфлационната криза върху най-уязвимите групи. Важно е да има ясно разграничение в това на кого помагаш и защо. Трябва са се помага на тези, които имат най-голяма нужда, а не на всички, тъй като и без това имаме неравенства, които се задълбочиха в последните десетилетия. Това е един от приоритетите на БСП – да се бори с тези неравенства, търсейки варианти за тяхното преодоляване.  

БСП настояваха много за това служебният кабинет да внесе нов бюджет за 2023 година, който да отговори именно на инфлацията и стопяващите се доходи на българите, в крайна сметка Министерски съвет  предложи на Народното събрание да одобри удължаването на действието на Бюджет 2022, което бе прието от депутатите и на второ четете ( забележка: това ще стане ясно днес). Как бихте коментирали?

Това е залогът. Ако се мисли за хората и се иска да има нормален бюджет, трябва да се направи редовно правителство. Парламентаристи, реализирайте го!  В противен случай не се упражнявайте върху един служебен кабинет с ограничени правомощия. В случая аз подкрепям тезата на президента.

Да се обърнем малко към проблемите на софиянци, които в момента изпитват сериозни притеснения относно това дали ще успяват да плащат сметките си за парно през настоящия отоплителен сезон. В този ред на мисли, какво е финансовото състояние на „Топлофикация София“ към момента?

Над 1 млрд. лева са дълговете, в това число текущите и дългосрочните, натрупани с годините, като текущите към момента са малко над половин милиард, но заедно с дългосрочните са към 1,4 – 1,5 милиарда. Това е огромен проблем. Още повече, че очаквано газът от януари ще бъде по-скъп, дали с 40%, дали с 30%. Това се очакваше най-вече заради факта, че в зимния период се  отворя хранилището в Чирен, а цената на газа там, който е нагнетен през последната година, е доста по-висока от тези, на които в последните месеци България купува газ. Изчисленията показват, че наистина диапазонът, в който ще се повиши цената му е между 30-40%. Това, разбира се, неминуемо ще има отражение върху сметките на потребителите на столичната топлофикация. В това отношение Столична община е съвиновник за състоянието на „Топлофикация София“. От 2018-а година насам, вече четири години, има ясен план за преструктуриране и Столична община в лицето на г-жа Фандъкова и политическа партия ГЕРБ пропуснаха златно време, в което да го извършат. Времето беше много по-спокойно и не съществуваха тези инфлационни и енергийни кризи.

Сега шансът това преструктуриране да се случи се свежда до минимум. Най-вече от гледна точка на това, че този дълг за две години прехвърли 1 милиард и ще продължи да расте поради ценовите флуктуации на газа. Ще напомня каква беше идеята - да се намери външен инвеститор и външен мениджър на дружеството, компания с реноме и опит в световен план, която да поеме управлението, да поеме инвестиционния ангажимент и да инвестират в нова когенерационна мощност, която произвежда електричество и топлинна енергия в съотношение 1:1. Виждаме цената на електрическата енергия в момента. Повишеното производство на електрическа енергия и продажбите щяха да компенсират загубите и тогава „Топлофикация София“ можеше да се позволи да бъде по-редовен платец към Българския Енергиен Холдинг (БЕХ), респективно към „Булгаргаз“, хем можеше да си позволи да използва този буфер от по-голямото производство на електрическа енергия, за да може да влияе върху ценовото равнище и да има социална функция. За съжаление в момента виждаме, че самата държава в лицето на служебния енергиен министър абдикира. Заявленията на г-н Атанас Пеканов, които чувахме от септември  „Дайте ми Топлофикация, аз ще извърша това преструктуриране“, сега спряха. Това ясно показва, че държавата не иска да си вкарва този таралеж в гащите и предпочита той да остане в общината.

С колко се очаква да скочат сметките ни за парно тази зима спрямо миналата?

Много зависи от решението на КЕВР, който ще фиксира съответни цени. „Булгаргаз“ ще представят своите искания, които са на база изчисленията от газовия микс, който пристига към месец януари. Това ще предопредели цената на топлинната енергия. Не мога да кажа точно какъв процент, но със сигурност ще има някакво увеличение, защото няма кой да поеме тежестта освен потребителите, за съжаление. Причината е липсата на буфери. Другият вариант е регулаторът да постанови висока цена на газа без увеличение на топлоенергията. Това означава загуби, които отново ще се трупат на гърба на данъкоплатците индиректно. 

Каква е Вашата равносметка от изминалата година? С какво може да се похвали групата на БСП в Столичния общински съвет като постигнати цели?

Тази година, като постковидна, беше тежка за Столична община. За съжаление общината изпадна в бюджетен дефицит. Правителството, което беше доминирано от ПП, половинчато помогна на СО. Групата на БСП в местния парламент се опита да бъде посредник между правителството и общината, както по време на служебните правителства, така и по време на управлението на „Продължаваме Промяната“, в което БСП участваше. Най-вече в посока помощ от държавата по отношение на градския транспорт, защото Общината наистина изпадна в недостиг на средства, което застраши транспортното обслужване в София.

Във връзка с Плана за възстановяване и устойчивост това, което групата на БСП настоя пред вицепремиера Пеканов, впоследствие и пред „Продължаваме Промяната“, бяха две неща – едното се случи и го отстояхме, това е бъдещето на метрото. Второто, което поставихме като тема, е преструктурирането на „Топлофикация София“ да бъде заложено в Плана за възстановяване и устойчивост, тъй като нужните средства са около 400 млн. евро като инвестиция. Бившият финансов министър Асен Василев обаче не прие тази идея, за съжаление. Стана ясно, че той и правителството на Петков са имали апетит чрез „Джемкорп“ да вземат „Топлофикация София“, за да я преструктурират и развиват.

Трябва да отбележим, че БСП участва и подкрепи Тикет системата и новата тарифна политика за градския транспорт на София с оглед диверсификация и прилагане на някои модерни платежни методи в транспортното обслужване. Тепърва ще видим от януари 2023 приложение й. Разбира се, това е жива система и ще реагираме на момента, оценявайки резултатите и предпочитанията на пътниците от така предложените им тарифни документи. Което не работи, затруднява хората и не се приема, ще бъде променено, а което се приема, ще бъде утвърдено и ще бъде подкрепено.

Войната между Русия и Украйна отекна и в Столична община. Какво се случва?

Споровете продължават. Относно паметниците те са 30-годишни в София - за и против един или друг паметник, за и против историята. Политическите битки минават на гърба на различни исторически артефакти. За съжаление това още продължава. В момента това, което е актуално е и ние държим е на 4 януари подобаващо в София да бъде почетена 145-ата годишнина от влизането на генерал Гурко в София, освобождението на София. Виждам, че в лицето на Столична община няма много охота това събитие да се отбележи. Ние ще бъдем там, ще участваме, не само с цветя и венци, но и с шествието, което се провежда от църквата „Света Неделя“ до паметника на „Българския опълченец“ на всеки 4 януари.

Какво е Вашето новогодишно пожелание към българите и към българските политици?

На първо място на българските граждани желая здраве и живот, освен това нетърпимост към неравенствата и неправдите и отстояване на повече права! За тази цел БСП ще трябва да засили своето присъствие в политическия живот и да работи усилено за защитаването на правата на гражданите от различни групи. Що се отнася до политическите партии и ръководства, на тях желая повече мъдрост и далновидност, особено в такива тежки времена, защото конюнктурното вглеждане в едни или в други избори и предстоящи резултати с оглед запазването на ръководни столове не е в интерес на държавата, още повече при настоящата кризисна ситуация, в която се намира България.                                                                                            


Последвайте ни в Google News

 

Топ новини виж още

Хороскоп

Анкети

Има ли поле за сформиране на правителство?
Покажи резултати Скрий резултати