Последвайте ни: Facebook Twitter Instagram RSS
Търсене
English

Новини, анализи, мнения - Tribune.bg

Меню
  1. Начало
  2. Мнения
  3. Конституционният шантаж на Румен Радев

Мнения

Конституционният шантаж на Румен Радев

Димитър Стоянов, коментар специално за Tribune.bg

През изминалата седмица на въпрос кога ще връчи втори проучвателен мандат за съставяне на правителство, както изисква конституцията, президентът Румен Радев отговори с въпрос „Кога българският парламент ще актуализира бюджета? Отговорете ми моля на този въпрос“. По този начин той де факто постави условие пред Народното събрание, което обвързва продължаването на опитите за съставяне на редовно правителство, с приемането на изменения в Закона за държавния бюджет. Това веднага поведе след себе си дискусия дали президентските действия са допустими, съобразени с Конституцията, има ли правомощия той да поставя условия пред Народното събрание и да обвързва връчването на проучвателен мандат с някакви предварителни.

Преди да се разгледа по същество поведението на президента, следва да се отбележи, че той има дълга и напоителна история на конфликтни отношения не само с Народното събрание, представляващо законодателната власт, но и със съдебната власт в лицето на главния прокурор, Върховния административен съд (при назначаването на Георги Чолаков за председател на ВАС), Висшия съдебен съвет. Нека не забравяме, че и началото на мандата на Румен Радев беше поставено с репликата „Имате още една седмица“, отправена спрямо народните представители от отиващия си 43-ти парламент. Последваха четири години на тежки и многообразни обвинения спрямо 44-то Народно събрание, които ескалираха до открити искания за неговото разпускане и провеждане на нови парламентарни избори. Целият този процес беше обилно напоен с реторика за възстановяване на парламентаризма, парламентарната демокрация и правовата държава.

Сега ситуацията е коренно различна. Няма управляващо мнозинство, архиврагът на Румен Радев в лицето на ГЕРБ е опозиция на т.н. „партии на протеста“, а Бойко Борисов не е министър-председател. Страната се управлява от назначено от президента служебно правителство, а мнозинството от парламентарно представените партии са изключително благоразположени спрямо президента. Вече беше заявена и от Слави Трифонов като лидер на „Има такъв народ“ за втори мандат на Румен Радев. Което не попречи на президента отново да размаха пръст на Народното събрание от някаква висша позиция и да поставя условия пред депутатите по отношение на изпълнението на заложени в Конституцията процедури. Само по себе си това действие е неправилно и правилните думи за него са „конституционен шантаж“. Президентът експлоатира празнини в конституционния модел, за да налага еднолична власт и да трупа политически дивиденти в името на своето успешно повторно избиране на длъжността.

Основата, от която следва да се тръгне, е принципът на „демократичната легитимност“. Казано по най-кратък начин това е прякото избиране на определен орган от народа. Пряко може да се избира законодателната власт, пряко може да се избира и президентът. В модела на държавно устройство на Съединените щати се провеждат преки избори за Камара на представители и част от сенаторите на всеки две години, както и за президент на всеки четири. Двете институции – Конгрес и президент – осъществяват правомощията си в условия на разделение на властите и взаимен контрол между тях като президентът е глава на изпълнителната власт, а Конгресът представлява законодателната. Прекият избор на президент и парламент от народа създава „двойна демократична легитимност“.

Защо обаче това може да се превърне в проблем? България е република с парламентарно управление. Историята досега непрекъснато е показвала, че в държави с такъв модел на управление, „двойната демократична легитимност“ неминуемо създава конфликти по линия на пряко избрания парламент, излъчената от него изпълнителна власт, и пряко избрания президент. Не случайно възприетият модел в такива ситуации е Конституцията да регламентира президентът да се избира с квалифицирано мнозинство от 2/3, за да затвърди парламентарния модел на управление, да балансира легитимността на институциите и да избегне възможните предпоставки за война между институциите, каквато наблюваме през последните седмици и месеци, та дори и години. Отново – президентът експлоатира празнина в модела на парламентарно управление по начин, по който едва ли са предполагали и самите създадели на съвременната българска конституция. Прецедент е поставянето на условия пред Народното събрание от страна на президентската институция. А в условията на република с парламентарно управление – много опасен президент.

Може ли Румен Радев да постави такова условие пред Народното събрание? Съгласно сегашната конституционна рамка няма преки пречки да извърши подобно действие. И докато то може да не е укоримо спрямо буквата на нормата, то противоречи на смисъла на цялата конституционна рамка, на нейния дух и принципи. В духа на парламентарната република непосредствената задача представлява сформирането на мнозинство, което да избере редовно правителство. Това правителство носи всички форми на политическа отговорност пред Народното събрание, на които служебното правителство е неподатливо, както твърди практиката на Конституционния съд. Бюджетът е инструмент за осъществяване на политика, изпълнение на програми. В духа на действащата Конституцията следва първо да се излъчи редовен кабинет, който да предложи актуализация на държавния бюджет и да носи отговорност за това пред парламента. В същото време, дори и да се изчерпа процедурата по чл. 99 от Конституцията и да се наложат нови предсрочни парламентарни избори, няма пречка президентът да остави Народното събрание да разгледа предложената от служебното правителство актуализация в интерес на стабилността на държавата и след като тя бъде разгледана и гласувана, тогава да се пристъпи към разпускането на парламента и насрочването на нови избори в установения от основния закон срок.

По същество президентската институция в условията на държави с парламентарно управление осъществява една балансирана, „неутрална“ власт, която има за цял да олицетворява единственото на нацията и да намира баланс, диалог и общи решения в различни ситуации. Време като днешното, свързано с икономическа, мигрантска, здравна и задаваща се социална криза, безспорно е изпитание за всяка една институции. Но в този смисъл е и шанс – шанс за институциите да изпълняват своите правомощия чрез съгласие, начертаване на общи цели и водене на общи политики. Това обаче сякаш не се отнася за президента Румен Радев. Вместо да изпълнява своите правомощия в духа и смисъла на Конституцията, да влезе в диалог с парламентарните групи с цел осъществяване на политики, особено в трудни за страната времена, той прави точно обратното – експлоатира празнини в конституционния модел на страната в името на едноличен стил на управление с цел политически дивиденти под формата на нов президентски мандат. Конституционният шантаж на президента е изключително опасно явление, което може да се превърне в първа стъпка към голям обществен дебат, подтикнат точно от него – за необходимостта от нов конституционен модел с аргумент изчерпванерто на парламентарния модел на управление.

Но властта върви редом с отговорността. За разлика от предишните години, към днешна дата Румен Радев не е в състояние да обвини правителството и подкрепящото го парламентарно мнозинство за всички злини на земята. Защото правителството е назначено с негов указ, а парламентарно мнозинство по същество няма. И отговорността за взетите решение и неосъществените политики ще се носи само и единствено от него, включително и за упражнявания авторитарен стил.

 

***

Димитър Стоянов е юрист, специализиращ в областта на конституционното право и административното право и процес. В периода 2017-2021 г. е експерт в тази област към политическия кабинет на вицепремиера по правосъдната реформа.

Автор е на публикации по правна, историческа и външнополитическа тематика.  


Топ новини

виж още

Актуална тема

Мрежата

виж още