Последвайте ни: Facebook Twitter Instagram RSS
Търсене
Меню
  1. Начало
  2. Мнения
  3. Кралица Елизабет II – символът на една епоха

Мнения

Кралица Елизабет II – символът на една епоха

Кралица Елизабет II – символът на една епоха - Tribune.bg
Снимка:

Димитър Стоянов, коментар за Tribune.bg

В далечния от гледна точка на днешното време 6 февруари 1952 г. Алън „Томи“ Ласълс, личен секретар на крал Джордж VI, човек, който ще служи при общо четирима монарси, се обажда по телефона от Бъкингамския дворец до „Даунинг стрийт“ № 10, за да изрече фразата „Hyde Park Corner”. Тези думи са обозначението, което Дворецът трябва да предаде на министър-председателя, информиращи го, че кралят е починал. Оттам Уинстън Чърчил, по това време министър-председател за втори път, дава разпореждане същата фраза да бъде предадена на Антъни Идън, министърът на външните работи.

От Форин офис новината тръгва по всички краища на все още огромната Британска империя, имаща колонии и доминиони по цялото земно кълбо. По това време нейни доминиони все още са Южна Африка, Австралия, Канада и Пакистан, а Кипър, Судан, Кения, Танзания заедно с още една не малка част от Африка, Йемен, Оман и още земи в Арабския полуостров, редица острови в Тихия, Индийския океан и Югоизточна Азия са все още колонии.

Седемдесет години по-късно, на 8 септември 2022 г., Великобритания вече не е тази огромна империя, където „слънцето никога не залязва“, но традициите в монархията са също толкова силни, колкото и миналото. Позвъняването от Бъкингамския дворец до „Даунинг стрийт“ № 10 този път е с фразата “London Bridge is down”. Кралица Елизабет II е починала в замъка Балморал в Шотландия.

Има нещо символно, че тя прекарва своите последни дни именно там – защото точно в Балморал кралицата е прекарала едни от най-щастливите мигове с покойния си баща крал Джордж VI. Два дни преди смъртта си именно и в Балморал кралицата приема Лиз Тръс, за да ѝ даде мандат да състави правителство, както повелява монархическата традиция в нейно име. Много отслабнала, със сини и почти черни ръце, от позицията на своята 96-годишна възраст, подпираща се на бастунчето си, но винаги с блестяща усмивка, тя изпълнява до последно своя кралски дълг. Без да наруши традицията, без да се оплаче, без да наруши нито веднъж за своето 70-годишно управление неписаната британска конституция.

И да се срещне с Лиз Тръс, както се е срещала преди нея с Уинстън Чърчил, Антъни Идън, Харолд Макмилън, Алек Дъглас-Хюм, Харолд Уилсън, Едуард Хийт, Джеймс Калахан, Маргарет Тачър, Джон Мейджър, Тони Блеър, Гордън Браун, Джеймс Камерън, Тереза Мей и Борис Джонсън – всичките петнадесет министър-председатели, които като първи министри оглавяват правителството на Обединеното кралство.

До своята десетгодишна възраст кралица Елизабет II едва ли някога е подозирала, че ще заема престола на Великобритания. Датата 11 декември 1936 година променя всичко в нейния живот. Дотогава тя, заедно със сестра си Маргарет, е скромна дъщеря на херцога на Йорк Алберт и неговата съпруга Елизабет Боуз-Лайън. На 11 декември 1936 г. нейният чичо крал Едуард VIII абдикира от престола след около едногодишно управление, за да може да се ожени за американката Уолис Симпсън. Този роман на века преобръща всичко в управляващия дом на Уиндзър.

Бащата на Елизабет ще стане крал Джордж VI и заедно с Уинстън Чърчил и Клемент Атли ще преведе страната си през едни от ней-тежките перипетии в нейната история – войната с Германия, поражението във Франция, битката за Англия, войната срещу Япония в Азия и Тихия океан, войната в Африка, десантът в Нормандия до победата през 1945 г. Изтощената Британска империя обаче никога няма да е същата и ще започне една по една да се разделя със своите колонии. Така през 1948 г. кабинетът на Атли ще одобри независимостта и разделянето на британска Индия на Индия и Пакистан и Великобритания ще загуби онези земи, които са се наричали „перлата в британската корона“. Но добрият и скромен крал Джордж VI ще остане завинаги в сърцата на своите поданици като човекът, който ги е водил през едни от най-тъмните дни за страната им.

Крал Джордж VI умира една година след операция на белия дроб, направена му през 1951 г. Неговата първа дъщеря, тогава все още на 25 години наследява престола, и става кралица Елизабет II. Дали към онзи момент някой си е мислил, че младата принцеса, станала кралица във времето на Сталин, Мао, Чърчил и Труман, ще остави след себе си седемгодишна история и ще води монархията през бурните времена на втората половина на 20-ти век и първите десетилетия на 21-ви век?

Британската монархия по времето на кралица Елизабет II ще изглежда изключително стабилна, независимо всички трудности, които ще я застигат. И още повече във време, когато републиката и комунистическата идеология ще тържествуват в различни краища на света, а републиканските елементи в самата Великобритания ще достигнат до най-високите нива на управлението като например част от кабинета на Харолд Уилсън. Във време, когато Британската империя една по една се разделя със своите необятни колонии.

Тук е редно да се отбележи, че нейният собствен съпруг принц Филип напуска Гърция в щайга за плодове на британски военен кораб, след като кралското семейство е изгонено оттам. И че братовчедите на британското кралско семейство – руското кралско семейство от династията Романови, завършва своя жизнен път в подземията на една къща в Екатеринбург, където е разстреляно от болшевиките през юли 1918 г.

Независимо от всички трудности, които съпътстват дългия седемдесетгодишен период, кралица Елизабет II никога не изневерява на традицията, на протокола, на най-добрите практики на нейната велика прабаба кралица Виктория, чиято може би христоматийна за британския модел на управление реплика „управлението – на министрите, мъдрите съвети – на кралицата“ е спомогнала на Великобритания да избегне нашествието на републиканизма в нейното държавно устройство. И в крайна сметка кралицата се превръща в символ на една епоха, в един от най-добре познатите хора по света, във вдъхновение и пример за милиони, дори за неразделна част от английското ежедневие.

Нейната непоклатимост създава усещането, че тя ще е вечна, а нейната загуба отприщва вълни от тъга в британското общество. Защото със смъртта на кралица Елизабет II приключва това, което историците ще наричат „втората елизабетинска епоха“. Седем десетилетия смирено, принципно и последователно изпълнение на дълга. Седем десетилетия пример за всички държавни глави и управленци по света в честното изпълнение на задълженията, спазването на законите и конституцията и силното християнско присъствие на трона. Това може би е най-голямото наследство на кралица Елизабет II и на епохата, която тя оформи със своята незабравима личност.

****

Димитър Стоянов е юрист, специализиращ в областта на конституционното право и административното право и процес. В периода 2017-2021 г. е експерт в тази област към политическия кабинет на вицепремиера по правосъдната реформа.

Автор е на публикации по правна, историческа и външнополитическа тематика.

 


Топ новини виж още
Актуална тема
Анкети
Има ли фактор, който разколебава доверието ви в честността на вота и изборните резултати?
Покажи резултати Скрий резултати