Мая Манолова – храни куче да те лае

Историята показва, че общественото недоволство съпътства политическия живот и това се случва и в нашата държава. В развитите страни след поставянето на диагнозата, болестите започват да се лекуват, тъй като гражданското общество го изисква непоколебимо, пише в свой коментар ПИК.

В България обаче и това не се случва като по света. Тук всички недъзи във функционирането на държавата се използват за лични и користни цели. Това вече не е изненада за никого, а рецептата е проста и почти изтъркана – „припознаваш“ дадено гражданско недоволство, раздухваш го в медиите, създаваш си медиен имидж и от там вече е лесно – стъпка по стъпка изграждаш политически имидж на „защитник“ на правата на гражданите.

А ако намериш и силна политическа фигура, която да те припознае и легитимира с шумно отразено в медиите събитие – още по-добре. Ако успееш да накараш и премиерът да се изкаже в защита на някоя от „твоите“ тези – бинго!

При последната подобна схема – покрай кандидатурата на Мая Манолова за кмет на София – се оказва, че бингото е именно за самата Мая Манолова. А премиерът Борисов е този, който с подкрепата си ѝ го е осигурил.

Как стана така?

През последните няколко години Мая Манолова изникваше като гъба след летен дъжд при всяко медийно отразяване на гражданско недоволство – това ѝ било работата в полза на гражданите. Но ако се съди по реалните резултати, вместо по приказките, освен излъскания имидж на Мая Манолова, друго не се вижда и ползата за гражданите все още се крие някъде дълбоко в тунела.

В много от тези случаи напълно очаквано се намесва и премиерът с подкрепа в полза на гражданите. Така обаче, успя да изстреля рейтинга на Мая Манолова във висините – нещо, което тя самата надали е способна да постигне без статуса и личността на Борисов.

Примерите за това са много – отпуснатите милиони за хората с увреждания, протестите на медицинските сестри и отпускането на повече средства за увеличение на заплатите им и т.н.

„Надали има някой, който да е помагал на Мая Манолова повече от мен“ – заяви наскоро премиерът Бойко Борисов.

Свидетели сме на жив пример на старата българска поговорка „Храни куче да те лае“. В този случай, обаче, имаме и развитие на фолклорната мъдрост – то даже и захапа.

В политиката може би това е нормално, но за принципите на едно демократично общество е трудно да се обясни как така се изправяш срещу този, който е спомогнал за изграждането на успешния ти имидж.

Мая Манолова направи точно това – изправя се в пряка борба срещу един от най-силните кандидати на ГЕРБ Йорданка Фандъкова.

При това, не без съмнителната подкрепа на друг известен „активист“ – протестърът Никола Вапцаров, който покрай вълненията си, свързани със сградата „Златен век“, успя да се добере до лична покана за среща от Бойко Борисов.

Тогава Борисов осигури на Вапцаров медийно време на тепсия, както и го легитимира пред обществото като обществена фигура. А сега, същият този Никола Вапцаров е председател на инициативния комитет, който издига кандидатурата на Мая Манолова за кмет на София.

Добре е да си спомним, че Вапцаров беше този, който измисли и редица граждански протести, за да пробута на наивните избиратели Десислава Иванчева за кмет на Младост. Тогава той дори беше станал неин заместник-кмет, но навреме се усети да напусне кметството, може би за да не бъде хванат и той в съмнителните схеми, в които бе хваната самата Иванчева.

И сега Вапцаров отново впряга същите прийоми и използва медийния имидж, изграден лично от премиера Борисов, за да повтори кампанията, но този път с Мая Манолова. Да яхва протести и след това да се възползва от дивидентите, които е спечелил на гърба на гражданското общество, е негова професия, все пак.

Въпросът е успяха ли Мая Манолова и Никола Вапцаров да прекарат премиера Бойко Борисов чрез псевдо гражданските протести, които той подкрепи, за да му забият по-късно нож в гърба? Ще видим ли осъвременена версия на поговорката „Храни куче да те лае“ и ще стане ли тя „Храни куче да те хапе“? Времето и предстоящите избори ще покажат!