На този етап не е важно кой ще бъде премиер, а кой - президент

Тома Биков, коментар специално за Tribune.bg

Представянето на кандидата за министър-председател Пламен Николов при връчването на мандата за съставяне на правителство от Румен Радев беше логичен резултат от политическите процеси, които протекоха през последните няколко седмици.

Въпреки, че е актуално да се коментират личностните качества на кандидата за премиер и да се търсят позитиви или негативи в биографията му, аз съм на мнение, че този разговор не е от значение. Единственият факт, който е от значение за политиката е, че Пламен Николов безспорно няма политически опит и оттук нататък трудно можем да преценим как би се справил с отговорността на премиерския пост. Той изглежда като добър човек, а може и да е честен.

Това обаче изобщо не е достатъчно, за да бъдеш успешен министър-председател и да се движиш адекватно в напрежението на историята.

Твърдя, че в настоящата ситуация личността на министър-председателя няма значение, защото не той ще бъде фигурата, която ще взима решенията. През последните седмици се оформиха контурите на структурата на бъдещото управление. Те предполагат премиерът да изпълнява решения, които ще се взимат извън Министерски съвет.

В добрия вариант тези решения ще се взимат в Народното събрание след тежки и всекидневни преговори между различните формации.

В лошия вариант решенията ще се взимат някъде другаде.

В момента изглежда, че вторият вариант е по-вероятен. Симптом за това е самото обявяване на кандидатурата на Николов, което беше изненадващо дори за т.нар. партии на протеста, които се очаква да са основни партньори на „Има такъв народ“. Не твърдя, че тази конструкция е замислена предварително от задкулисни кръгове. Напълно възможно е тя да е плод на неопитност, липса на политическа грамотност и лишена от политически смисъл проява на емоция.

За да избегне преговорите и пазарлъците, които съпътстват създаването на всяко управление, в което водещата партия няма пълно мнозинство, Станислав Трифонов създаде конструкция, която изисква всекидневни преговори и пазарлъци. За това му помогнаха и потенциалните му партньори от Демократична България и ИБГНИ. Първоначално трите формации започнаха разговори, а не преговори. След това обявиха, че говорят само за програма и за политики, но без да съобщават каква е програмата и какви са политиките. От това, което казаха пред медиите, стана ясно, че всички, включително и БСП са за дълбока съдебна реформа, против корупцията и против бедността. Само, че никой не каза как точно ще се справят с тези предизвикателства. Впрочем, едва ли има партия, която да се обяви за лоша съдебна система, повече корупция и увеличаване на бедността. Поради шаблонния характер на тези разговори и повърхностното коментиране на иначе важни теми, се създава усещането, че седмиците след предсрочните парламентарни избори са загубено политическо време. А времето е едно от най-ценните неща, както в политиката, така и в живота. Цената за тази загуба тепърва предстои да бъде плащана, както от „Има такъв народ“, така и от „Демократична България“ и ИБГНИ.

По време на т.нар. разговори между партиите на протеста се очертаха две основни линии. Първата е на „Има такъв народ“, която се състои най-вече от въпроса: Какво да правим сега? Да се намери отговор на този въпрос спонтанно е невъзможна за изпълнение задача.

Втората линия е на „Демократична България“. Тя очертава всички възможни фикции и фиксации, които обслужват представителите на тази политическа общност. Отдавна, тази политическа общност живее в състояние на откъснатост и изолираност по отношение на реалностите. Затова в ситуация, в която не е ясно дали изобщо ще се събере обикновено мнозинство за избиране на правителство, политиците от Демократична България вече са си поставили за цел да сформират конституционно мнозинство от 2/3.

Последното трябва да включи задължително и ГЕРБ, които според „Демократична България“ са мутри и мафиоти. Ако някой си мисли, че това е сложна политическа игра се е заблудил. Става въпрос за произвеждане на илюзии и непрестанни опити за осъществяване на фантазии. При този тип светоусещане фактите нямат значение. Има значение единствено публичното изразяване на първични емоции, които поради своя примитивен характер, могат да стигнат единствено до личностен разговор(и то неприятен). Това е причината разговорът около персоналния състав на кабинета да бъде най-жив и най-истински. Този тип светоусещане не предполага разговор за процеси и истински политически идеи. Когато се говори за дълбока реформа в съдебната власт се има предвид да бъдат махнати Иван Гешев и членовете на Висшия съдебен съвет. Само по себе си това може и да е правилно или неправилно, но това не е истински разговор, посветен на сериозна тема, каквато е съдебната реформа.

Да не говорим, че в реалностите на здравни, икономически и социални предизвикателства, в състояние на политическа криза и на ръба на нова мигрантска вълна, едва ли единствената и основна тема на едно бъдещо управление, каквото и да е то, може да бъде смяната на главния прокурор и Висшия съдебен съвет, които изискват време и мнозинство от две трети в парламента.

Причината „Има такъв народ“ и „Демократична България“ да изпитват трудности в комуникацията е, че първите очевидно нямат идеи, а вторите имат идеи, които са неразбираеми за всеки извън тяхната политическа общност. Това обрича подобен съюз на разпад за кратък период от време.

Накрая е важно да обявим и една новина – „моделът Борисов” е в историята, промяната е факт, а омразната стабилност, която беше остро атакувана от Румен Радев в продължение на години вече не съществува. Промяната може и да не е такава, каквато са си я представяли протестиращите от лятото на 2020 година, но цената за нея предстои да бъде плащана. Това, което е ясно е, че бъдещото динамично мнозинство няма да е в състояние да реши политическата криза, а това означава, че потенциалът да бъдат решавани другите кризи е нулев. Първата възможност за преодоляване на политическата криза са изборите за президент. Ако Румен Радев спечели, то политическата нестабилност ще продължи още поне пет години, независимо от това, кой ще е в управлението и кой ще бъде в опозиция. Ако Радев загуби, то ще има базови възможности за възстановяване на нормалния диалог между политическите субекти и институциите, който е единственият инструмент за преодоляване на политическата криза. Затова на този етап не е важно кой ще бъде премиер, а кой ще бъде президент.

***

Тома Биков е политолог, журналист и политик. Автор е на няколко книги. Член на ПП ГЕРБ. Народен представител в 44-тото и 45-тото Народно събрание.