На Трибуната – Александър Иванов: Имаме консенсус, Законът за оръжията ще работи за всички

Газовите пистолети остават на уведомителен режим, ловците няма да бъдат засегнати

Законът за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия предстои да бъде гледан на второ четене от парламента. Работна група трябваше да изчисти спорните въпроси в няколко направления. Уведомителен или регистрационен да бъде режимът за газовите пистолети? Да се изземват ли полуавтоматичните ловни карабини? Кой ще ремонтира оръжието на спортните клубове и ще се регистрират ли оръжията – реплики и антики за възстановки?

Коментар по темата на народния представител от ГЕРБ Александър Иванов.

Защо се налага промяната в този закон?

- Промяната в Закона за оръжията, пиротехническите и взривни вещества се налага след Европейска директива, свързана със сигурността. В България и сега действа  тежък режим за хората, които искат да придобият, притежават и съхраняват оръжие като ловци, колекционери, за спорт или от клубове за съхранение на културно-историческото ни наследство. За съжаление в една част от превода на Директивата, чисто технически, имаше леки неточности.

Последва и тълкуване от някои експерти, че директивата въвежда по-строг, забранителен режим относно оръжията на ловци, например. Затова по инициатива на председателя на комисията по вътрешен ред и сигурност Цветан Цветанов бе създадена работна група, която между първо и второ четене покани всички засегнати страни и представители на МВР. Целта беше да изчистим спорните текстове в закона.

Първото заседание на работната група вече е факт?

- Да, с радост мога да кажа, че прецизирахме голяма част от текстовете, за да влезе в България вариант на Директивата, който да отговаря и на българската реалност, както и да съответства на желанието и възможностите на българските ползватели на този закон. На добросъвестните граждани, които имат хоби, свързано с оръжието, ползването му за лов, охрана и самоохрана или спорт.

Ще си ползват ли ловците карабините?

- Ловците няма да бъдат засегнати по никакъв начин. Защото първоначалното тълкувание, че оръжия, които приличат на автоматичен аналог, ще бъдат забранени, беше изчистено. Става въпрос само за оръжия, които от автоматични са били превърнати в полуавтоматични. Те ще си останат забранени, защото никога не е било разрешено на граждани у нас да използват автоматични оръжия за граждански цели.

Ловците никога не биха отишли с автоматично оръжие на лов, защото там трябва да се извършва точен и прецизен изстрел. Радвам се, че седнахме всички на една маса, да формулираме по-точно промените в закона, за да не последват неточни тълкувания.

А за газовите пистолети променя ли се уведомителният режим?

- Уведомителният режим за газовите пистолети остава. Всеки български гражданин над 18 г. може да си закупи газово оръжие от лицензиран търговец. Ако има такава сделка, трябва да се информира служба КОС на МВР от този, който придобива и този, който продава. Всеки български гражданин трябва да информира службата откъде си е закупил оръжието и да се регистрира, че го притежава.

Като следващ етап предвиждаме да се разработи информационна система между оръжейните търговци и МВР, за да облекчим гражданите при тази регистрация и информацията да отива автоматично към служба КОС на МВР. Не сме обсъждали и не е заложено газовите оръжия да отидат на разрешителен режим, т.е. добросъвестните граждани първо да кандидатстват, както е редът за придобиване на огнестрелно оръжие, да има предварителна подготовка по начина на боравене с това оръжие.

Не приравняваме режима на придобиване на газовото към режима на придобиване на бойното оръжие. Остава обаче разписаното в Директивата, че не може газово оръжие да бъде преработвано в бойно. Смея да твърдя, че такива в България от много години няма. Имало е случаи на руски републики да поддържат такива оръжия, които чрез недобросъвестни манипулации може би са могли да бъдат преработвани на огнестрелни.

Именно затова Европейската Директива цели да уеднакви законодателството във всички страни по отношение на такива дезактивирани оръжия, които могат да подлежат на преработка и лесно да стават автоматични. Или от газ-сигнални и колекционерски да стават бойни. Това е целта и наистина след първото заседание на работната група ловците, клубовете за исторически и военни възстановки като „Традиция“ и „Братя по оръжие“ и спортните лицензирани федерации по смисъла на закона за спорта напреднахме по много текстове, изчистихме ги и проведохме разговор с консенсус и градивност.

Ще могат ли спортните клубове сами да си ремонтират оръжията, с които се състезават?

- Трябва да имат хора с нужните познания, за да ремонтират оръжието и да извършат такава дейност. Въпросът е, че сега в закона ще включим, че и дружествата като някои спортни клубове, регистрирани като дружества с нестопанска цел, ако има хора, лицензирани по съответния ред майстори, ще могат да извършват това. Не са имали проблеми стрелците в България да си работят.

Да кажем, че някои вашите колеги участват в клубовете за възстановки.

- Да, имат хоби, както и култура да боравят с оръжие. Не трябва да го забравяме. Аз съм от наборите, които минаха наборна военна служба. Такава служба даваше култура за боравене с оръжие, когато човек има желание, естествено. Моите колеги поддържат българския боен дух и паметта за бойната слава на нашата армия. Знаете, не сме губили битка и бойно знаме. Така че трябва да намерим вариант на текстове в закона да не се пречи на тези хора да имат оръжие и да могат да участват във възстановки, както и да опазват тези оръжия като една историческа ценност. Сантиментът към оръжието на дедите е много силен.

А МВР как ще осъществява контрол?

- Въпросът беше да се намери работещ вариант да се упражнява този контрол. Първо, той да бъде осъществяван ефективно и от друга страна – да не е в ущърб на гражданите. Да не се натоварват допълнително с административни разпоредби. Мисля, че стигнахме до едни добри варианти като текстове. Голяма част от тях дойдоха от самите клубове, от спортните федерации. Законът ще работи за всички, като и ще осигурява сигурността на българските граждани.

Интервю на Моника Гаджанова