На Трибуната – Тома Биков за Йончева: Не съм морален съдник – явно строят кампания върху скандали и очерняне

Депутатът от ГЕРБ Тома Биков с ексклузивно интервю пред Tribune.bg

Бихте ли коментирал моралната страна на въпроса при Елена Йончева? Да говорим за половин милион в гори, още толкова в апартаменти, 300 000 в офшорка…

- Аз не бих искал да бъда съдник, морален съдник. По принцип всеки трябва да си дава сметка от каква позиция говори. И да си дава някаква самооценка. Защото на всеки човек може да му се посочи и гредата в неговото око, докато говори за сламките в окото на другия. Аз избягвам да казвам кой е добър и кой – лош.

Как ще коментирате този хъс за сблъсък на Йончева и Нинова с ГЕРБ по темата за корупция в Министерството на културата?

- Явно кампанията им за изборите ще бъде построена върху подобни опити за скандали и очерняне на политическия противник. Ако те бяха наистина загрижени за министерството на културата, самите те казват, че са проверили документите, можеше с тези документи да сигнализират в прокуратурата. Да ги обяснят, ако имат тези. Но самото пускане на записа търси сензацията и пиар историята, макар че в тази история аз не виждам нищо компрометиращо заместник-министъра.

Търси се изход от една ситуация, в която министерството е попаднало с фирмата, която строи. Това е работен процес, който се случва непрестанно. Така е, когато става въпрос за строителство и всеки човек, който се е занимавал и е имал допир със строителството или ремонта на апартамента си, много добре знае как започват едни усложнения от най-различен тип. Когато си заместник-министър, ти търсиш изход от тези ситуации.

Той затова и в записа Банов казва: „може ли да проверим дали може да се случи първо, второ“, защото се обмислят различни варианти – дали да се стигне до съд, може ли да не се стигне до съд, защото нормалните хора стигат до съд, когато са изчерпали всички други възможности. Не виждам нищо ненормално в това. Напротив, хора, които първата им работа е да мислят за съд и да ходят да се съдят, по-скоро те са с някакви отклонения от нормалното.

Как работят строителите?

- Ние трябва да бъдем много внимателни в този казус, специално за министерството на културата. Защото първо, много трудно се намират строители, които да искат да се занимават със строителство, където има археологически паметници. Защото археолозите те спират, не може да прогнозираш какво има отдолу, колко време ще отнеме. И по принцип държавата изпитва трудност да намери такива фирми.

Тръгвайки на очерняне на тази фирма, без да знаем дали тя носи вина, защото съдът на първа инстанция казва, че фирмата няма вина. Ако у нас има подозрения, че части от администрацията, от екипа на министерството на културата може би също носят солидарна отговорност за това забавяне, ако е така, какво правим с една фирма, която развяваме сега по медиите. Тя не е голяма фирма и не са едри капиталисти.

Това е една строителна фирма, а и проектът не е от най-големите и вероятно печалбата им са тези 700 000 лв. Но да видим фирмата ли е виновна, администрацията ли е виновна, има ли изобщо виновен. Може да се окаже, че археолозите са казали – спрете! След това на фирмата се казва – защо закъснявате? На всичкото отгоре става въпрос и за европейски пари. Когато има европейски пари, министерството се опитва да балансира, да не загуби европейските пари, защото те са важни. Иначе трябва да си ги извади от бюджета, а Министерството на културата не е от най-богатите.

В същото време фирмата да си свърши работата, за да имаме накрая един обект, който го имаме така или иначе. Когато те атакуват по този начин, аз ги виждам БСП, много биха били щастливи европейските институции сега да излязат и да кажат – върнете 53 милиона. А това е половината от бюджета на министерството на културата! И тогава да кажат – ето, вижте, колко хубаво стана. И кой ще спечели тогава? Ще ги вземем парите от българите, от всички нас, а проектът е приключил и е одобрен, и европейските институции не са имали претенции!

Какво са предложили от БСП като законопроекти, за да се промени начина на управление на обществените поръчки?

- В Министерството на културата не е до поръчка. Тя е спечелена. Нещата са в ход и става въпрос за един довършващ етап на строителството. Когато говорим за корупция по принцип. А тя обикновено е в началото на процеса, а не в края. Тук вече има спечелен проект, а и няма много кандидати да работят това.

Така че да пазим малко и бизнеса, който очерняме непрестанно. Като повтаряме, че всички обществени поръчки са нагласени, какво правим с това? Казваме, че бизнесите, които участват в обществените поръчки, корумпират властта, ами има и такива, които си работят честно и ние ги слагаме под общ знаменател. И вече е проблем да кажем кой е корумпиран.

Интервю на Моника Гаджанова