Нацисти навсякъде

Владислав Апостолов, коментар специално за Tribune.bg

Сигурно повечето либерално прогресивни политици, журналисти, активисти, артисти, филантропи и донори са се почувствали неудобно, макар и за кратко, когато режимът в Русия обяви, че ще бори нацисти в Украйна. Та нали самите западни левичари прекараха последните години в неописуемо смела и самоотвержена борба срещу нацисти. Но не в Украйна. А в САЩ, Англия, Франция, Испания, Италия, Полша, Унгария, България... Абе, навсякъде из Северна Америка и Европа. Какво правим сега?

Малко неловко се получи. Почти цяло десетилетие либералната мрежа за натиск и формиране на обществено мнение бълнуваше за нацисти навсякъде и неиронично употребяваше термини като „денацификация“ за привърженици на Доналд Тръмп, за избиратели на Виктор Орбан, за подкрепящи Брекзит. Сега една гигантска ядрена държава буквално тръгна на война и нахлу в друга държава с аргумента, че там имало нацисти. А западните политически „инфлуенсъри“, пищящи за нацизъм през две минути, нещо млъкнаха по темата и бързо се обзаведоха с цветовете на Украйна като сигнал за придобиването на колективен морален имунитет.

Не стана ясно има ли още нацисти в Западните държави, според лявата интелигенция и развлекателна номенклатура? Или май вече не е толкова удобно и политически коректно да съзираш Хитлер зад всеки ъгъл и всеки жест отвъд официално одобрената символика на BLM-LGBT конгломерата?

Секнаха  сериалите и филмите за „истинския фашизъм“ на „бяла Америка“ и „ксенофобска Европа“, спряха статиите за американски и европейски нацисти, откакто руснаците нахлуха в Украйна, за да издирват и избиват украински нацисти. Иначе много нацизъм щеше да стане. Нацисти навсякъде. Путин и Лавров говорят за нацисти в Киев, Харков и Мариупол, а New York Times и Guardian търсят свастики в колежи и спретнати предградия с преобладаващо бяло население. Отнвахме към пренасищане на пространството с атавистична параноя и фантазиране на изконното историческо зло.

Може би някои влиятелни леви либерали са се стреснали като са видели как един авторитарен режим може да оправдание инвазия на европейска държава през 2022-а под предлог за „денацификация“? Може би остатъците от съвест са изпратили сигнал на собствениците си, че тежката злоупотреба със силно емоционално и идеологически натоварени фрази от Втората световна война не е рецепта за обществено обединение и градска хармония? Възможно ли е военната агресия на Путин и руската армия в името на борба с нацизма в Украйна да са засрамили практикуващите реторическа агресия в името на борба с нацизма на Запад?

Едва ли. Тези хора, институции и организации са доказали, че притежават черни дупки там, където трябва да има етика, отговорност и интегритет. По-скоро си искат пропагандата обратно. Какво ще правят левите медии без постоянни есета на тема нацизма в консервативните среди в САЩ и Европа. Вече ги сърбят клавиатурите да повторят как шофьорите на камиони всъщност превозват „фашизъм“ с протестите си. Как заплашват демокрацията.

Още помним фундаменталната статия на New York Times след избирането на Доналд Тръмп за президент, в която се питаше с намигване „ОК ли е да удряме нацисти?“ Отговорът, разбира се, беше „да“, а под „нацисти“ глобалната медия имаше предвид всеки, който не приема прогресивната перспектива за планетата. И така години наред медии и институции, буквално и метафорично, зовяха „да се удрят нацисти“. Виждаха ги навсякъде, посочваха ги, уволняваха ги, „канселираха„ ги. Оправдаваха насилието на радикални групи като „Антифа“ с важността на каузата да се пребори модерния нацизъм.

И ето, че сега една ядрена държава реши да поведе истинска война срещу любимия враг на либералния естаблишмънт. Сега всички, които произвеждаха паника с „хитлеристка заплаха“ в продължение на години не смеят да иронизират и да „намигват“, да казват, че „истинските нацисти“ всъщност са тираджиите в Канада, патриотите в Полша, или хората с плакати Make America Great Again във Флорида.

New York Times още няма материал как Путин е прочел онази тяхна легендарна статия за удрянето на нацисти и е решил да вземе нещата в свои ръце. Само объркал страната. Какви са изводите? Да фантазираш за нацисти в продължение на години, да унищожаваш животите на хора с безпочвени обвинения, да правиш световни сензации от свастики, изрисувани от леви активисти, да подменяш реалността с целта да налагаш наратив... това е безотговорно злодеяние.

Изумително е колко си приличаха аргументите на Путин за нацистите в Украйна и тези на либералите за нацистите по принцип, но преди инвазията. Може би още един от уроците е, че влиятелните либерални говорители и организации трябва веднъж завинаги да престанат тежката и системна злоупотреба с подобна реторика, а и активизъм. Ако този път не го научат е време за двойка и поправителен.

***

Владислав Апостолов е автор и журналист с дългогодишен опит в печатни и електронни медии. Културен редактор във вестник „Труд“. Коментатор в bTV и БНР