Ние сме държава-камикадзе – терористи не ни трябват, могат да се учат от нас!

Асфалтовата гробница „Тракия“ – държава без врагове, ние сами се избиваме!

Днес отново спускаме знамената. Отново черни ленти, отново сведени глави, отново дежурните съболезнователни адреси от институции, които отдавна са изгубили правото си да говорят за човешки живот.

Още един ден на национален траур. Поредният.

Магистрала „Тракия“ – асфалтовата гробница на България – за пореден път прибра своята кървава дан. И докато политиците ни сменят профилните си снимки в социалните мрежи и ни обясняват как „следят ситуацията“, истината крещи толкова силно, че чак оглушаваме:

На нас не ни трябват атентатори. Ние сами сме си камикадзета!

Защо му е на някого да планира терористичен акт срещу България? Защо да хаби ресурси, взривове и мрежи? За да ни унищожи ли? Няма нужда. Ние вършим тази работа безупречно сами. Всеки Божи ден.

Ние сме държавата, в която качваш семейството си в колата и тръгваш по „магистрала“, без да знаеш дали пътуването ти не е еднопосочен билет. Държавата, в която колесникът на обществото отдавна е счупен, а скоростта продължава да се вдига. Качваме се зад волана с агресия, с безнаказаност, с пълно съзнание за собствената ни недосегаемост – докато смачканите ламарини и разпилените животи по платното не ни напомнят, че физиката не взема подкупи.

Всеки изпреварва отдясно. Всеки бърза за някъде, сякаш от него зависи спасението на света, а всъщност бърза просто да бъде следващото име в черната статистика. Защото системата ни научи, че правила няма. Защото законът е врата в полето, а асфалтът е тънък слой кражба, покрит с бездушие.

Днес ще има минута мълчание. Утре ще има политическо дърляне кой е виновен – пътната полиция, регионалното министерство, шофьорът или просто „лошият късмет“. А на следващия ден отново ще настъпим газта до дупка, ще заслепим с дълги светлини този пред нас и ще продължим да играем руска рулетка на четири колела.

Докога траурът ще бъде единствената ни национална стратегия?

Няма враг извън границите ни, който да ни мрази толкова, колкото ние сами мразим собствената си безопасност и чуждия живот. Спуснете знамената, но не от скръб. Спуснете ги от срам. Защото вчера отново доказахме, че най-опасният терорист в тази страна носи български паспорт и държи волана.

Бог да прости жертвите и даде покой на близките им!

Истината е, че тази катастрофа е жива картина на т.нар. ни държава – някога горда България, днес просто територия на камикадзета.