На Трибуната – Николай Александров: Повечето пари за държавните служители са сигнал за частния сектор

Може да се направи повече по отношение на социалните разходи, смята депутатът от Атака

Амбициозен ли е бюджетът за 2020 г. или е „повече от същото”?

По-скоро е същият бюджет, какъвто е и миналогодишният. Амбициозният бюджет според мен има други параметри. Той изисква повече разходи, които да „напрегнат” икономиката, да се поставят по-високи цели и да се съберат парите в хазната. Ако правим 3% ръст, ние трябва да заложим 3.5-4% и да постигнем по-висок ръст.

Вашите предложения за Бюджет 2020?

Предложенията ще ги оформим след разговор с колегите, защото те винаги са свързани с приходната и разходната част на бюджета. Когато се пипа в чл. 1 на бюджета, винаги е доста особено. Ако не можеш да защитиш приходната част, после много по-трудно ще защитиш разходната част. Обикновено се бърза да се дадат разходите, отколкото да се мисли как ще бъдат покрити.

Виждате ли проблем в това отношение за Бюджет 2020?

Аз лично в този бюджет не виждам проблем. Даже, според мен, има и повече пространство, в което можем да се движим по отношение на социалните разходи. Може да се инвестира в покупателната способност на населението. Това е нещо, което в момента прави целият Европейски съюз /ЕС/.

Да се увеличи вътрешното търсене и да се стимулира ръста в икономиката?

Точно по този начин се стимулира икономиката. Правителството го прави. Това е и политика на партия „Атака” през последното десетилетие. Това, обаче, трябва да бъде „на калпак”. То трябва да бъде свързано с постиженията, дадените кадри в администрацията, например, как се развиват, приносът им какъв е. От друга страна да преценим доколко е обвързано това с ръста на икономиката. Когато държавата прави такива харчове, те трябва да бъдат насочени към това да се повишава БВП, което способства за развитие на икономиката.

В частния сектор ще се повишат ли заплатите с ръста на възнаграждението в администрацията?

През последните 5-6 години заплатите в частния сектор изпреварват тези в държавния сектор и разликата стана драстична. В началото на 21 век съветът беше - отиди на държавна работа, за да можеш да получаваш пари и те да са сигурни. С темпа на развитие на икономиката частният сектор изпревари по размер на заплатите държавния. По този начин държавата като повишава заплатите на служителите си, тя бута частният сектор и той да увеличава заплатите.

Как гледате на предложението на ИПИ 20% от приходите, събрани от общините, да остават при тях?

По-голямата степен на децентрализация се препоръчва и от Европа, но ние не сме федерация, подобно на Германия и Швейцария. Това допринася за конкуренция между самите области или областни градове.

И сега много учители от страната кандидатстват за места в Бургас, защото там заплатите са по-високи...

Абсолютно. По отношение на ЕС е същото, там са по-високи заплатите и българите ходят там. Има логика в предоставянето на част от данъците на общините, но тук въпросът е ще се управлява ли качествено този разход на местно ниво. Устройството на държавата ни в момента е централизирано, а в Конституцията е записано, че правителството е единственият участник, който внася бюджет. Правителството единствено е призовано да защитава данъчната и финансовата политика на държавата.

Споделяте ли позицията да храним собствена армия, а не чужда?

Аз го приемам. Да си припомним, обаче следвоенна Япония. На нея ѝ е забранено да поддържа армия. Ако погледнете Япония, няма да чуете, че армията ѝ притежава нещо изключително. Въпреки това, те са икономически гигант.

А ние 30 г. рязахме?

Въпросът беше, че тук рязането на разходите в армията беше грандиозно и последователно. И когато имаш един такъв голям прозорец, който е бил дълго на бюджетен глад, следва да има бюджетно наливане отново за дълъг период, за да има изравняване. Военните разходи са голям процент от БВП. Нашата икономика не е достигнала тези обороти. Ние сме на ниво 1988-1989 г. По близко сме до този период, отколкото до това, което виждаме в Западна Европа. Призовавам внимателно да планираме икономиката си.

А относно големият приоритет в Бюджет 2020 – образованието, ще постигнем ли целите си?

Няма цели в образованието, които да постигнем в рамките на една календарна година, просто няма как да се случи. Винаги в тази система плодовете се берат оттук-напред. Ние трябва да инвестираме сега, ако искаме да берем плодове след 10 години. От 2020 до 2030 г. ще има отделно натрупване през годините. Увеличението на заплатите сега няма да произведе повече учители за 2021 г. Тези процеси изискват време, а управлението изисква ти или правителството да уцелите момента, когато да се направят тези стъпки.