Последвайте ни: Facebook Twitter Instagram RSS
Търсене
Меню
  1. Начало
  2. Мнения
  3. Някой да каже на Гела, Мара и камшик Тодора – управленските им провали не се решават с политически арести

Мнения

Някой да каже на Гела, Мара и камшик Тодора – управленските им провали не се решават с политически арести

Някой да каже на Гела, Мара и камшик Тодора – управленските им провали не се решават с политически арести - Tribune.bg

Димитър Стоянов, коментар специално за Tribune.bg

На 13 декември 2021 г. след една изключителни изпълнена с политически премеждия и три парламентарни избори година България най-после се сдоби с редовно правителство. Управляващата коалиция още тогава изглеждаше странно – компендиум между „Продължаваме промяната“, „Демократична България“, „Има такъв народ“ и БСП, блудкав тюрлюгювеч от политически несъвместими и несъставни части с коренно различна идеология. И още тогава беше ясно, че това ще бъде нейната водеща слабост, а именно абсолютната парализа за вземане на принципни и последователни управленски решения. Всяка една  мярка на новото правителство щеше да бъде резултат от един безкраен компромис, който накрая просто щеше да обезличи самата мярка и тя щеше да се окаже толкова „ялова“ по своите смисъл и цели, че просто щеше да бъде фактически обезсмислена. Но в 100-те дни от своето управление правителството задмина дори тези очаквания – то не само не се справи с нито едно от съществуващите предизвикателства, неговите бездействие и некомпетентност успяха да ескалират кризисните процеси в страната.

Няма да е грешно да се каже, че това правителство дори за краткия срок на своето управление до този момент, смело успява да задмине две неща – количеството на неговите провали са съизмерими единствено с тези на управлението на Жан Виденов (1995-1997), а невъзможността му за адекватна реакция и сривът надолу заплашва да задмине дори курса на руската рубла. И общата картина изобщо не е еднопластова. Тя обхваща всички сфери на държавното управление, започвайки от икономика, енергетика и финанси и достигайки до външнополитическите отношения на страната. Правителството на Кирил Петков прави нещо, което нито един кабинет преди него в последните тридесет години дори не си е помислят – то принася в жертва евроатлантическата позиция на България в името на поддържането на някаква коалиционна злободневна стабилност, зависеща от редовното угаждане на червените комунистически радикали край Корнелия Нинова (която през последната една седмица беше решила да въвежда извънредно положение в икономиката, сякаш колелата на историята са се върнали сто години назад в Съветска Русия и е дошло времето на „военния комунизъм“).

Но човек не следва да е голословен, когато критикува някого. Затова бих искал да приведа определено количество примери в подкрепа на тази позиция. Те смятам, че са достатъчни, за да обрисуват картината на управлението на „промяната“ (както самите те се именуват):

- Инфлацията в държавата достигна двуцифрени стойности според НСИ и на база сравнение между февруари 2021 г. и февруари 2022 г. цените са се увеличили с 10 процента. Само за един месец цените на редица храни са се увеличили с не по-малко от 3 процента. Докато приетата от управляващите индексацията на пенсиите доведе до по-ниски пенсии за десетки хиляди пенсионери.

- Галопиращи цени на промишления ток, който заплашва десетки хиляди фирми от фалит, и липса на каквито и да е било адекватни компенсации от страна на държавата в тази ситуация. За сметка за ток от 14 000 лв. ресторантьор е получил 119 лв. помощ.

- Правителството на Петков, след като се провали в приемането на каквито и да е било мерки за успокояването на цените на бензина и газа в страната, реши да обвини… младежката организация на ГЕРБ, че са създали паника с картинки във Фейсбук и хората са се втурнали към бензиностанциите. От това по-голямо управленски безсилие просто няма как да има.

- Независимо че общественият фокус е изключително насочен към Украйна, светът все още се намира в глобална пандемия от COVID-19. На фона на това правителството на Кирил Петков, независимо неговите ранни заявки, че ще призовава някакви оракули от Харвард да разясняват нещо си за ваксините, буквално провали ваксинационната кампания в страната. Почти 230 000 ваксини са бракувани в България, 800 000 са дарени на други държави.

- На фона на руската инвазия в Украйна и консолидираната европейска позиция за санкции срещу режима на Владимир Путин, вицепремиерът в правителството на Кирил Петков Корнелия Нинова продължава уверено да твърди, че санкциите са вредни. България е лишена от единна позиция по този въпрос, а кабинетът „Петков“ не говори в един глас пред нашите съюзници от НАТО и ЕС.

- Пропутинските радикали в управлението буквално рекетират правителството във връзка с негови кадрови назначения. След оставката на Стефан Янев номинацията на проф. Тодор Тагарев от Атлантическия съвет за министър на отбраната изчезна за отрицателно време след опозиция от страна на БСП и правителственият самолет трябваше спешно да доведе от Брюксел г-н Драгомир Заков на фона на безпрецедентна за ситуацията вътрешнополитическа криза.

- Кирил Петков упорито отказва да заема позиции по повод необходимостта от присъствието на съюзнически войски в България по линия на НАТО и разви теорията за „български батальон“, който е някъде в границата на фантастиката. Дори след срещата му с Лойд Остин, министър на отбраната на САЩ, България отново продължава да бъде слабо звено в източния фланг на Алианса. Защо? Защото явно България се управлява от пропутинско правителство. Няма да коментирам излагацията на премиера, който говори за някакъв мост на Дунав на среща по въпросите на НАТО и общата отбрана.

Разбира се, премиерът Кирил Петков се опита да обясни цялата ситуация (макар че Лена Бориславова явно е решила да му ограничи реторическите опити в последно време и той все по-често чете от листчета). Обясненията му са напоителни и включват - „пенсионерите да се почувстват погрижени“, „приоритетите, на които трябва да обсъдим“, „куролацията“, „истЕнско правосъдие“, „ситуацията е в много лоша ситуация“, „формата на протест за мен е важна форма“, „протестът е важен начин на протест“, „българското правителство не говори алангро“, „двете неща са много куролирани“, 8,5 милиарда хора са се ваксинирали“.„сега искам да дам детайли на това, което се случи, на г-н Рашков“. Дори Валери Божинов би завидял на подобно боравене с българския език.

След като правителството и самият Кирил Петков разбраха, че явно не могат да се справят с нито една от кризите, в които се намира българската държава, и с цел да опазят някаква частица от рушащия им се политически капитал, те решиха да обърнат поглед към публичните политически и незаконни арести. Арестувани за 24 часа от страна на бойкорашково МВР бяха бившият премиер Бойко Борисов, бившият финансов министър Владислав Горанов и ПР-а на Бойко Борисов Севделина Арнаудова. От момента на ареста до момента на тяхното освобождаване, правителството на Петков не даде нито едно последователно обяснение за ситуацията, Бойко Рашков отказа отговори в парламента по въпроса, а версиите на Асен Василев и Кирил Петков за причините за ареста бяха просто взаимоизключващите се – според Петков ставали дума за работа на европейската прокуратура (която се оказа, че няма нищо общо), а според Василев се работило по сигнал на Васил Божков. Оказа се също така, че противно на всякакви законови норми, Кирил Петков буквално е привикал разследващите полицаи в Министерския съвет и в присъствието на министъра на финансите Асен Василев и вътрешния министър Бойко Рашков им е казал какво точно трябва да направят и кого да арестуват. Което по всички стандарти на конституционната и правова държава е брутална злоупотреба с власт. Накрая се оказа, че няма обвинение, няма доказателства, няма каквото и да е било разумно обяснение от управляващите, а задържаните просто бяха освободени.

Скалъпената петковско-рашковска ПР акция пропадна пред очите на цялото българско общество в рамките на часове. Но има неща, които остават. Остава инфлацията. Остават цените на горивата и електроенергията. Остава провалената ваксинация. Остава липсата ни на ясна позиция спрямо Русия, санкциите и войната в Украйна. Оставаме слабото звено на НАТО в Източна Европа. Оставаме с министър-председател, който не може да построи правилно сложно изречение. Оставаме с растящи цени на храните. Оставаме с абдикация на държавата в подкрепата за украинските бежанци. Оставаме с възродена практика на политически арести. Оставаме (дано за колкото се може по-кратко с време) с проваленото управление на Гела, Мара и камшик Тодора, които единственото нещо, което биха могли да направят, е просто да си подадат оставка и да отидем на едни бързи предсрочни избори за излъчването на компетентно и легитимно управление, уважаващо Конституцията и законите на страната.

* * *

Димитър Стоянов е юрист, специализиращ в областта на конституционното право и административното право и процес. В периода 2017-2021 г. е експерт в тази област към политическия кабинет на вицепремиера по правосъдната реформа.

Автор е на публикации по правна, историческа и външнополитическа тематика


Топ новини виж още
Актуална тема
Анкети