Последвайте ни: Facebook Twitter Instagram RSS
Търсене
English

Новини, анализи, мнения - Tribune.bg

Меню
  1. Начало
  2. Мнения
  3. Обърканото поле на външната политика на кабинета „Петков“

Мнения

Обърканото поле на външната политика на кабинета „Петков“

Димитър Стоянов, коментар специално за Tribune.bg

Ако отворим коалиционното споразумение, подписано между „Продължаваме промяната“, „Демократична България“, „Има такъв народ“ и БСП, бихме могли да забележим, че външната политика заема изключителното непрестижно предпоследно 18-то място сред обявените области на приоритети. Още самото заглавие предизвиква учудване, тъй като са използвани думите „международни отношения“, а не „външна политика“, което като че ли изключва представата за България като активен фактор във външната политика и я заменя със серия от някакви краткосрочни технически дейности. По същество и самият приоритет „Международни отношения“ в управленската програма е изключително постен, съдържащ предимно общи фрази, без някаква конкретика, нито пък очертаване на някакви по-значими цели на българската външна политика. Казано по друг начин – и тук „промяната продължава“.

В рамките на самия кабинет „Петков“ за министър на външните работи бе избрана Теодора Генчовска, чието име изплува доста бързо на фона на медийните проблеми около спряганата кандидатура на Димитър Гърдев. След две номинации в кабинетите на „Има такъв народ“ като министър на отбраната, г-жа Генчовска финишира в сградата на „Александър Жендов“ № 2, и почти веднага тя беше обхваната от скандал с назначаването бивши агенти на „Държавна сигурност“ в кабинета министъра. Агентите от ДС бяха оттеглени от постовете им, включително и Петко Сертов, а кабинетът „Петков“ се сблъска с доста сериозен проблем в координирането на кадровата си политика и решения.

Известно време след скандала се появи и друго интересно назначение – Велислава Петрова, номинация в кабинетите на „Има такъв народ“ последователно за министър на здравеопазването и министър на образованието, стана заместник-министър на Теодора Генчовска в Министерството на външните работи. Самата ѝ биография посочва, че тя „специалист в сферата на устойчивото развитие“. Без да се подлагат на съмнения нейната професионална биография или качества, възниква въпросът за по-общите външнополитически приоритети на кабинета „Петков“ и доколко те са свързани с някакво реално осъществяване на цели, а не просто с наличието на ресор и назначаването на представители на различните партии по предварително одобрена между четирите политически формации схема.

И всичко това отново ни връща на управленската програма на правителство с тази област. Нека погледнем – „затвърждаване на геополитическите принадлежности на България към ЕС и НАТО“. Първо, как би могло да се затвърди нещо, което е факт? България е член на НАТО и ЕС и участва пълноценно и равноправно в целия процес по вземане на решения. Интерес буди и втората насока – „активно участие на България в европейската политика, като субект, а не като обект“. Отново – по какъв начин България не участва в европейската политика като субект, след като тя има своето място във всеки един орган на Европейския съюз, и е глас в посока вземането на решения. Ветото върху преговорите на Северна Македония за Европейския съюз, което правителството на Кирил Петков така силно иска да премахне, е много показателно в тази посока. Но все пак решението за това вето беше взето от правителство с ясно изразени идеологически позиции, а не от политически Франкенщайн с неясни цели и виждания за основни категории на държавната политика.

По определени параметри на програмата се чувства силното влияние на БСП – конкретно това са отношенията с Русия. Тук следва да се отбележи, че отношенията  между Русия и Запада са на своето най-ниско равнище от времето на Студената война, от епохата на Брежнев и Андропов. Силно ескалиращата реторика, възможността от засилване на санкциите срещу Руската федерация и евентуален конфликт на територията на Украйна изискват ясно изразена българска позиция. Точка 4 от приоритета „Международни отношения“ казва – „възстановяване на диалога с Русия в рамките на политиката на ЕС и развитие на равноправни отношения, основани на принципите на международното право“. Което по същество не казва нищо. Каква е българската позиция във връзка със санкциите срещу Русия? Подкрепя ли България териториалната цялост на Украйна? Каква позиция би заела България, ако се стигне до ескалация на напрежението между Русия и НАТО?

Всичко това идва на фона, на който Кирил Петков явно е в конфликт с неговия бивш началник и премиер Стефан Янев (ако предположим, че Кирил Петков все пак е заемал министерска длъжност, предвид нарушението на Конституцията, което е извършил) по отношение на НАТО и евентуалното разполагане на допълнително войски на Алианса в България. Появата на Стефан Янев на антинатовски процес, споменаването на Украйна с половин уста от страна на премиера, невъзможността да се разбере каква е ясната позиция на кабинета на фона на системната проруска позиция на БСП, включително и на Корнелия Нинова като вицепремиер на Петков, говори за всичко друго, но не и за силна, ясна и единна позиция на България. Нещо повече – текущото положение проектира слабост, а не сила. Независимо каква позиция ще бъде заета, тя трябва да бъде единна и ясно изразена. Политическите недомлъвки с цел опазване на някакъв временен и вътрешен политически коалиционен баланс не носи нищо полезно. Те гарантират, че коалицията ще се разпадне при първата по-сериозна криза, както и че България не може да бъде разглеждана в настоящия момент като партньор, на който може да се разчита.

Това, разбира се, не е единствената ситуация. Както виждаме към момента Теодора Генчовска и нейния екип явно е изключен от вземането на съществени решения – дипломатическите сондажи в Скопие не се осъществяват по линия на Министерството на външните работи, а чрез съветника Кирил Петков по външнополитически въпроси Весела Чернева. Вероятно и по тази причина на Външно министерство е отредена ролята неговото политическо ръководство да се осъществява „специалисти по устойчиво развитие“. При отсъствието на каквато и да е била яснота за виждания, цели и приоритети. В един динамичен свят, който е изпъстрен от кризи, конфликти и необходимостта да се вземат решения и да се чертаят приоритети на всяка една държава, вземането на прибързани и неинформирани решения, изключването на професионалната дипломация от процеса, е рецепта не просто за разпад на външната политика, но и за нанасянето на непоправими щети.

Би било изключително добре за страната, ако кабинетът „Петков“ се определи в полето на външната политика по някаква обща координатна система – все пак да знаем къде стои и какви позиции защитава. Тъй като четейки управленската програма на кабинета, виждаме как понятието „анализи“, с което изобилства тя, се превръща в „активно участие“ в рамките на международните отношения. Как точно ще участваме активно не е ясно. В управленската програма все пак няма нито един ясно изведен приоритет или цел, извън отделни точки от политическия брейнсторминг в МОЛ-а. А би следвало да има такива. И, ако попитаме Кирил Петков каква е позицията на България във връзка със санкциите срещу Русия, териториалната цялост на Украйна или например влизането на сили на ОДКС (чието значение дано той да познава) в Казахстан, то да бъде получен смислен, принципен и адекватен отговор, изразяващ позицията на цялото българско правителство, а не недомлъвки заради някой от аватарите на Румен Радев в него. Защото и правителство, в което е налично такъв разнобой, просто не е правителство. То е временна група по интереси на хора, които са се събрали да разделят едни постове и едни пари.  

 


Топ новини

виж още

Актуална тема