Последвайте ни: Facebook Twitter Instagram RSS
Търсене
English

Новини, анализи, мнения - Tribune.bg

Меню
  1. Начало
  2. Мнения
  3. Румен Радев – пети крак в четирикрака коалиция

Мнения

Румен Радев – пети крак в четирикрака коалиция

Димитър Стоянов, коментар специално за Tribune.bg

На 13 декември 2021 г. за първи път от половин година, след три проведени парламентарни избори и след безпрецедентно дълъг по продължителността на своя мандат служебен кабинет, страна най-после получи редовно избрани министър-председател и предложени от него структура и състав на Министерски съвет. На фона на все пак сравнително монолитните управленски коалиции, които се оформиха през предишните години, сформираната около кабинета „Петков“ се отличи с изключително многообразие в своята подкрепа – от заместник министър-председатели в кабинета на Жан Виденов до телевизионни сценаристи с опит в организиране на полуконституционни референдуми.

Четирите политически сили, сглобили това мнозинство, дори не са партии в класическия смисъл на думата, а представляват коалиции (като изключим „Има такъв народ“), което означава, че процесът по вземане на решения първо ще е на ниво управленска коалиция между ПП, БСП, ИТН и ДБ, а след това ще бъде пренесен на по-ниско коалиционно ниво, където например „Да, България“ може да има по-различно становище от ДСБ. Това само по себе си прави конструкцията на управлението доста тежка в процеса по вземане на решения и автоматично минира монолитната политическа воля на едно мнозинство – там всяко нещо би било обект на изключителен компромис и вероятно дълбоко осакатено по своя политически обхват. Особено силно това си личи и по управленската програма – в частта „Правосъдие“ например единствените сигурни мерки са закриването на специализирания наказателен съд и политическа декларация с искане за оставката на главния прокурор Иван Гешев. Всичко друго са анализи, обсъждания, задълбочени анализи и още обсъждания. 

Но участието на четири различни, трудно съвместими и идеологически различни политически сили в управляващата коалиция не изчерпва нейния персонален състав. В този смисъл четворната коалиция може да бъде определена като петорна. Петият елемент на пръв поглед няма пряк глас в процеса по вземане на решения, формиране на парламентарни мнозинства, не присъства на коалиционните съвети, не участва пряко в ежедневния живот на коалицията. Но той има лостовете за солидно влияние – едновременно политически и оперативни. „Петият крак“ в „четирикраката“ коалиция е президентът Румен Радев. 

Политическата биография на Румен Радев по време на първия му президентски мандат премина в цялостна и безкомпромисна конфронтация с всички възможни институции извън неговата – законодателната власт в лицето на Народното събрание, която той обявяваше за изчерпана и зовеше за разпускане на парламента; изпълнителната власт на кабинета „Борисов“-3, с който Радев водеше същинска война; съдебната власт в лицето на Висшия съдебен съвет, Върховния административен съд и особено главния прокурор. Президентът политизира отлагателното вето и обръщенията към нацията. Всяка една инициатива на законодателната и изпълнителната власт бе посрещана с критика и недоверие от негова страна, а по време на летните протести през 2020 г. поведението на Румен Радев премина отвъд границите на Конституцията. 

С избирането на кабинета „Петков“ Румен Радев изцяло трансформира своето отношение към властта и се превърна от фелдфебел в окопите на позиционната война срещу всички останали власти, в може би скритият фелдмаршал на новото управление. От една страна президентът упражнява (на този етап) огромно политическо влияние върху едни политически неопитни лица, които го разглеждат като свой ментор. Няма да е грешно да се каже, че той даде старта на същинската политическа кариера на Кирил Петков (с противоконституционен указ) и Асен Василев, които до онзи момент бяха безвъзвратно загубени из дебрите на „Да, България“ на Христо Иванов. Половин година по-късно единият (вече само български гражданин) е редовно избран министър-председател, а другият редовно избран вицепремиер и министър на финансите. Нещо, което нямаше да се случи без дейното участие на Румен Радев. Политическата взаимовръзка тук обосновава широки възможности за влияние от страна на президентството спрямо Министерския съвет и парламентарното мнозинство и прокарването на тези инициативи, които са желани от самия президент. 

Второто ниво на влияние минава по оперативна линия. В състава на Министерския съвет има министри, които бяха „наследени“ от служебното правителство – Николай Денков, Бойко Рашков и Стефан Янев. Двама от тях са ключови – Бойко Рашков в качеството му на министър на вътрешните работи и Стефан Янев в качеството му на министър на отбраната. Тук трябва да добавим и сменените ръководства на службите за сигурност. В резултат на това може да се каже, че около Румен Радев има сформиран монолитен силов административен блок с огромни възможности да оказва влияние. Няма да е грешно да се направи и един исторически паралел с правителството на Тройната коалиция и влиянието, което службите за сигурност биха могли да имат в оперативната политика – тогава премиерът Станишев прехвърли ДАНС на пряко подчинение на министър-председателя и я взе от МВР на Румен Петков именно заради вътрешнополитическа война и възможността на агенцията да нанесе огромни щети на министър-председателя. В този смисъл и службите за сигурност, и МВР могат да бъдат използвани като солиден инструмент на влияние върху правителството, за да следва то определена политическа линия. И да се използва за натиск от страна на президента върху правителството. 

Позиционирането на Румен Радев в четворната управленска коалиция предполага развитието на два възможни варианта – от една страна самото правителство да продължи да съществува в неговата сянка и да работи като аватар на неговите политически виждания, а от друга да започне постепенната еманципация на харвардските братя и техния отбор от вездесъщия им политически кръстник. Евентуалното начало на втория процес ще има две ясни индикации – промяната на реториката на Румен Радев спрямо кабинета на Кирил Петков и използването на президентското вето за спиране на значими за управляващото мнозинство законопроекти, които не влизат в президентското разбиране за управление. В България има дългогодишно наследство на война между институциите, която в не малка част от случаите е била подклаждана от влиянието, реториката и действията на президента. В този смисъл не е изключен сценарий на нова такава, която да започне между президент, управляващо мнозинство и кабинет, ако евентуалният процес на еманципация на кабинета „Петков“ лиши Румен Радев от неговите лостове за влияние.  


Топ новини

виж още

Актуална тема