Последвайте ни: Facebook Twitter Instagram RSS
Търсене
Меню
  1. Начало
  2. Мнения
  3. Обезглавената държава – ефектът на „промяната“

Мнения

Обезглавената държава – ефектът на „промяната“

Обезглавената държава – ефектът на промяната - Tribune.bg

Димитър Стоянов, коментар за Tribune.bg

В една от главите на едноименния роман на Иван Вазов „Под игото“ се разказва една злободневна история от Ганковото кафене, което „димеше и гърмеше от весели кикотения“. Причината за това за Иванчо Йотата и Франгов – Франгов като чел в „Право“ член за австрийската политика на изток, се спънал във фразата „Drang nach Osten“, а Иванчо Йотата му обяснил, че то значело „драг наш остен“. След последното решение на Конституционния съд, което обяви за противоконституционно решението на Народното събрание за избор на председател на Комисията за енергийно и водно регулиране, човек определено се замисля дали интерпретацията на „партиите на промяната“ и тяхното разбиране за конституционно управление, не съответства с шегата на Иванчо Йотата. Тъй като решението, с което се оказва, че КЕВР никога не е имал председател на име Станислав Тодоров, не е прецедент. То е симптом на едно цяло управление, което въведе стандарт на последователно обезглавяване на ключови органи в държавата.

Христоматийното правило, с което краткото управление на „промяната“ и на коалицията между „Продължаваме промяната“, БСП, „Демократична България“ и „Има такъв народ“ ще остане в историята е това за политическото овладяване на регулатори, независими органи и т.н., превърнало се в техен стандарт. При невъзможност това да се случи, тоест да се постигне някаква коалиционна договорка за разпределение на съответния пост, институцията буквално се обезглавяваше. Политическото брокерство се превърна в основен критерий, а всички приказки за независимост, експертност, „А отбор“ и т.н. останаха единствено празна реторика. Най-голяма щета към настоящия момент от обезглавяването на държавата безспорно нанася провала на „промяната“ в избора за председател на КЕВР. България се намира в една от най-тежките енергийни ситуации за последните десетилетия, с рекордни цени на горивата, с неизвестност относно доставките на природен газ, с възможност за много тежка криза през зимните месеци и ролята на КЕВР в контролирането и овладяването на този процес е незаобиколима. Въпросът е ясен и принципен и се състоеше в това на управляващата коалиция да гарантира принципен и експертен избор за шеф на комисията в такава ситуация. Но предпочетеният подход беше друг. Паралелно със законодателни изменения, предназначени да „легализират“ политическия им избор, те се насочиха към политическо овладяване на българския енергиен регулатор. И го обезглавиха като резултат.

Но, както посочих в началото, това нито е единствен, нито е първи или последен случай в управлението на промяната. В дните, когато Конституционният съд обяви решението си за председателя на КЕВР, той се произнесе с решение, с което отхвърли искане на главния прокурор за обявяване на противоконституционна на разпоредба от Закона за държавния бюджет. При проведеното гласуване, не се постигна изискуемото по чл. 151, ал. 1 от Конституцията мнозинство от гласовете на повече от половината съдии от състава на съда (най- малко 7 гласа). Поради което искането беше отхвърлено. А причината за невъзможността да се формира мнозинство е, че Конституционният съд функционира продължително време вече е непълен състав – необходимо е да се попълни квотата с още двама конституционни съдии. А коя квота? Тази на Народното събрание. Съгласно основния закон една трета от съдиите за състава на Конституционния съд се избират от парламента. Още повече, че те се избират с обикновено, а не с квалифицирано мнозинство. За периода от ноември до настоящия момент управляващото мнозинство в Народното събрание не успя да започне дори и една процедура по избор на конституционен съдия от квотата на парламента и по този начин пореден орган в държавата беше задвижен в посока обезглавяване заради некомпетентността на „промяната“ – Конституционния съд. Нещо, което не се е случвало за цялата история от приемането на действащата Конституция до този момент.

Сред политическото ръководство на държавата има една обща нагласа, че България трябва да задълбочи своята европейска интеграция – както сред управляващите, така и в опозицията. Казано по друг начин България трябва да стане част от еврозоната, за което последователно се приемат различни мерки и планове на правителството. В същото време управлението на „промяната“ се провали по абсолютен начин в процедурата по избор на управител на Българска народна банка точно в момент, когато трябва да се водят преговори от страна на България с Европейската централна банка. Нещо повече, докато продължаващият да изпълнява длъжността управител на банката Димитър Радев беше избран за такъв с много голямо мнозинство благодарение на експертния си профил и качества, „промяната“ превърна процедурата в битка на политическата партизанщина. Политически кандидат в лицето на Любомир Каримански беше изправен срещу друг политически кандидат, председател на парламентарна група, в лицето на Андрей Гюров. Стремежът за политическо овладяване на БНБ взе връх за пореден път в управляващата коалиция и, сходно със случая с КЕВР, не доведе до избор на управител, продължи до един неизвестен момент мандата на стария управител, и практически обезглави банката откъм нова легитимност.

В голям проблем през идната есен очертава да се превърне и Висшия съдебен съвет. Съгласно Конституцията единадесет от неговите членове се избират от Народното събрание с две трети мнозинство. Мандатът на текущия състав изтича през есента, а съдебната власт вече избра своята квота. В Народното събрание няма дори индикация, че управляващите имат намерение да започват някаква процедура по избор или да водят консултации с останалите парламентарни групи за постигане на консенсус и необходимо мнозинство по избора. Нещо, което при все по-кратко очертаващия се мандат на настоящия парламент, заплашва да създаде безпрецедентна ситуация през есента на настоящата година спрямо съдебната власт – новият Висш съдебен съвет да не може да встъпи в длъжност и правомощия просто защото няма проведен избор от един от задължените по Конституция органи. Което никога досега не се е случвало в рамките на най-новата ни история от приемането на действащия основен закон. В същата ситуация се намира и Инспектората към Висшия съдебен съвет, който продължава да бъде извън мандат. И е неизвестно кога изобщо би започнала процедурата по избор на главен инспектор и инспектори за нов състав на ИВСС. С възможността това изобщо да не се случи в този парламент и да остане евентуално за следващ.

Това са само част от органите, при които има кардинални провали на управляващите да гарантират прозрачен, независим и безпристрастен избор и да не направят опит да политическото му овладяване. Редица други регулатори продължават да бъдат извън мандат или с необходимост от определена квота да бъде попълнена. Коалицията на „промяната“ многократно е изявявала своето желание за промени в КЗК, отново насочени изцяло към желание за политически контрол. Но когато министър-председателят ти (вече в оставка) Кирил Петков заявява, че целта е „да сложиме едни хора в прокуратурата“, то няма как и цялата ти коалиция да предложи нещо друго като решение. И резултатът от това е налице – обезглавяването на държавата в ход и като резултат.

****

Димитър Стоянов е юрист, специализиращ в областта на конституционното право и административното право и процес. В периода 2017-2021 г. е експерт в тази област към политическия кабинет на вицепремиера по правосъдната реформа.

Автор е на публикации по правна, историческа и външнополитическа тематика.


Топ новини виж още
Актуална тема
Анкети
Искате ли връщане на хартиената бюлетина?
Покажи резултати Скрий резултати