Последвайте ни: Facebook Twitter Instagram RSS
Търсене
Меню
  1. Начало
  2. Мнения
  3. Отново към обетованата земя на Социализма

Мнения

Отново към обетованата земя на Социализма

Отново към обетованата земя на Социализма - Tribune.bg

Данаил Брезов за Tribune.bg

Наред с усилията България да бъде поставена в международна изолация, новите издънки на Интернационала у нас полагат възхитително старание и за икономическата разруха на страната, като посяват отровните семена на социализма в главите на наивниците. Маркс е създал (или по-вероятно копирал) уникална схема за ограбване на хората, а днешните му последователи са я усъвършенствали и адаптирали към съвременния обществен строй. Те ползват няколко опорни точки:  първата са "безплатните" обществени услуги, за които държавата щяла да се погрижи, т.е. вие сте задължени да заплатите чрез своите данъци и осигуровки на монополиста, независимо дали имате нужда от услугата и без каквато и да е възможност за контрол на цената или избор на качеството чрез договаряне, а фирмите, които предлагат същата услуга, ще трябва да затворят и освободят работниците си, но вие ще поемете на драго сърце тяхната социална издръжка защото вярвате в доброто. Ако пък смятате, че парите ви се харчат неправомерно, значи сте против равенството - дори едва да свързвате двата края и по принуда да подкрепяте финансово децата на най-богатия 1%.

Втората фикс-идея на популисти и синдикални паразити е повишаването на минималната работна заплата. Няма по-сигурен начин да се увеличи безработицата, но и да се влошат условията на труд в една страна, от това да вдигнеш МРЗ: така отнемаш възможността на неквалифицираните кадри да изкарват достойно прехраната си и ги обричаш на бедност, като допънително натоварваш социалната система, стимулираш инфлацията и в условия на криза създаваш рискове от масови фалити. Много малко са развитите страни, в които минималната заплата достига 50% от средната - тенденцията е в богатите общества този процент да намалява или МРЗ изобщо да липсва. В САЩ например той е 20%, в Германия беше около 40% преди социалистите да вземат властта: колкото в Белгия, Нидерландия, Испания, Израел, дори Гърция и Румъния, с които често се сравняваме. Изключения тук са Франция и Великобритания, които обаче имат сериозни икономически проблеми. По този показател ние в последно време се доближаваме до Мексико, а с 50% ще задминем Чили.

Идеята за прогресивно данъчно облагане - свещената крава на нео-марксизма, според която хората с високи доходи трябва да бъдат наказвани за интелекта, трудолюбието и продуктивността си, като дават на държавата по-голям процент от заработеното за да са спокойни бедните и неграмотните, че правителството е на тяхна страна. Това е като да се самобичуваш публично за да си отмъстиш на обществото - хората с високи доходи внасят повече в държавната хазна и при плоски данъци, но освен това вкарват много по-голям ресурс в икономиката, стимулирайки услугите и туризма, много често са инвеститори и работодатели, отделят средства и за благотворителност ако имат тази култура. Те не са паразит и ползвател на чуждото богатство, както марксистите се опитват да ни убедят, а негов генератор. Разбира се, в бившите соц-страни финансовият елит действително беше създаден с крадени пари, но тъкмо те лобират за прогресивни данъци, в отчаян опит да запазят привилегированото си положение - не от грижа за равенството, както искат да ни убедят техните политически говорители. Високите данъци не гарантират повече пари за социални разходи, а само по-малко инвестиции и разширяване на сивия сектор. Накрая държавата обикновено събира по-малко средства. А прогресивното данъчно облагане е подчертано дискриминационно на база пол, раса, възраст и образование - да се пробутва като рецепта за социално равенство е пълен абсурд, граничещ с плоскоземие: в страната с най-прогресивна данъчна система, Южна Африка, има най-голямо неравенство между бедни и богати. Малко след нея са Китайската Народна Република, Бразилия и Колумбия.

Да изгоним лошите капиталисти, да национализираме ключови отрасли в икономиката! Това се прилага в случай, че не са си тръгнали сами заради дискриминационната данъчна система, високата минимална работна заплата, липсата на инфраструктура и образовани кадри или зле работещата правова държава. В България имаше призиви за линч на чужди инвеститори многократно през последните десетина години, тъй като поне по първите няколко критерия страната седеше добре: имахме индекс на икономическа свобода, по-висок от средния за Европа, но не дотам добър бизнес-климат, в който се отчитат и неща като корупция, ефективност на съдебната система и недостиг на квалифициран персонал. Там определено търпим критика, но въпреки това се намираха разни компании, които да инвестират в страната. Опорката, че тези чужди бизнеси ограбват "клета майка България" служи като удобен претекст те да бъдат изместени от фирми на местни или руски босове, което пък осигурява на политическите им лобисти тлъсти комисионни под масата. Много често това е причината да се прострелваме в крака, затваряйки ядрени мощности и ТЕЦ, отказвайки да добиваме нефт, газ и злато защото "лошите" капиталисти ще ни ограбват и отровят плодтворната ни земя. В резултат, "добрите" капиталисти получават гарантирано от държавата предимство, продължават да тровят плодотворната ни земя, но и не плащат данъци, както в случая с корпорацията ЛУКОЙЛ, получила монопол върху преработката на нефт в България, срещу съмнително скромна сума, или пък ГАЗПРОМ, която малко по-рано закратко успя да превземе цялата ни газопреносна инфраструктура. Същевременно обаче западните компании, инвестирали милиарди и отворили хиляди работни места в България, са подложени на системен тормоз от страна на институции и протестъри, като много от тях в крайна сметка се уморяват от борба с мафията и местят бизнеса си другаде.

Да увеличим преките социални плащания за сметка на нови дългове и дефицит! Тъкмо това беше стратегията на Гърция, Италия и Португалия когато едва не се самоубиха, като предизвикаха финансов трус на целия континент. Така финансирахме и разпадащия се социализъм в края на 80-те, после се опитахме да повторим същия трик, но никой вече не искаше да ни дава кредити. Същото се случи съвсем наскоро: пазарите нямат доверие на страна-член на ЕС и НАТО, която не спира да се хвали с постиженията си, а се оказва, че е в предфалитно състояние. Какво по-логично от това, след като си установил, че парите ти свършват, да харчиш повече. Не е като внуците на днешните пенсионери да имат против да връщат нищожното увеличение на пенсиите в десеторен размер, или пък процедура по свръхдефицит да е донесла на някого негативни последици. На кого му е притрябвала финансова стабилност, евро-зона, ниски лихви и по-големи инвестиции, след като имаме високи пенсии с ниска покупателна способност? България и без това е една от страните в Европа с най-големи (като % от БВП) разходи за пенсии, но истинската наглост е в това, че лозунгът за по-високи пенсии веднага и на всяка цена беше издигнат тъкмо от тези, които неколкократно ограбиха спестяванията на родителите ни за да финансират групировките през 90-те, и така ги направиха зависими от държавната милостиня: най-послушните леви избиратели. Тук влизат също майчинските надбавки и помощите за безработни, с които търговците на блянове си купуват одобрението на цели прослойки и стимулират с парите на данъкоплатците безотговорно обществено поведение, особено у младите. Ако обаче в хазната няма достатъчно кеш за такива разходи, както е в случая, трябва или да се тегли заем, завещавайки проблема на следващите поколения, или да се повишат приходите, за което рецептата на лявото е готова: по-високи данъци и осигуровки, т.е. натоварване на икономиката, което натиска нагоре инфлацията и безработицата, създава риск от фалити, и така порочният кръг се затваря с повишена нужда от социални разходи. Да ви е честито!

Дали апостолите на лявата лъже-наука и нейния относителен псевдо-морал заблуждават умишлено или наивно вярват в заучените фрази, е без значение за щетите, които нанасят на обществото. Змията и Ева допринасят еднакво за грехопадението. Но за левите адепти те са извършили героичен акт, подобно на Прометей, донесъл огъня на хората - заедно са се опълчили на тиранията, на установения ред. За тях Бог символизира изначалното зло, а те имат своя собствена религия, отричаща и обективната реалност - както фактите, така и логиката, която ги свързва. Нещо повече, те презират реалността дотолкова, че не знаят почти нищо за нея - от законите на грубата материя, до тайните на душата: всичко остава terra incognita за унесените в хипнотичен сън мечтатели. И когато най-накрая осъзнаят, че светът не се подчинява на инфантилните им разбирания, изпадат в умопомрачителен гняв и започват да го насилват с цялата жестокост на сърдито дете докато не го превърнат в ад.

 

Данаил Брезов е бакалавър по физика и доктор по математика - към момента доцент в УАСГ. Други упражнявани професии: музика, журналистика и разработка на софтуер. Проявява нездрав интерес към икономиката и историята на XX век. Безпартиен, но с десни убеждения - почитател на фактите и здравия разум.

 

                   


Топ новини виж още
Актуална тема
Анкети
Какви новини искате да четете през 2023 година?
Покажи резултати Скрий резултати