Политическите кризи не са приключили, президентската институция е тази, която ги генерира

Тома Биков, коментар специално за Tribune.bg

Изборите от 11 юли не създадоха коренно нова ситуация, а по-скоро препотвърдиха тенденциите от редовните парламентарни избори. Този факт не е маловажен. Ако след 4 април въпросът беше дали вотът на избирателите е бил плод на емоции и случайност, то след 11 юли можем да кажем, че този вот е бил мотивиран и създава условия за структурна промяна в българската политическа система.

Първата най-важна структурна тенденция е преформатирането на БСП от голяма в малка партия. Този процес изглежда необратим по много причини – от невъзможността социалистите да се позиционират адекватно в новите политически разломи, през драматично намалелия организационен потенциал, до неразрешимия лидерски въпрос. Трябва да отбележим, че сходни процеси вече протекоха във всички източноевропейски държави, където бившите комунистически партии отстъпиха мястото си в лявото политическо пространство на либерални формации.

В този смисъл, тук най-голям потенциал да заеме тази ниша има „Демократична България“. Ако осъзнае ролята си на модерна европейска либерална левица, формацията на Христо Иванов би имала потенциал за растеж. Ако не осъзнае тази своя роля, тя ще продължи да пребивава в капана на политическата транссексуалност, при която ще твърди, че е дясна формация, но ще се бори за леви каузи.

Подчертавам, че когато говорим за политическо позициониране, би трябвало да разбираме по-скоро културно такова, отколкото идеологическо. Разломът между ГЕРБ и „Демократична България“ не е толкова идеологически, колкото културен – формацията на Христо Иванов е повече софийска, глобалистка и идеологически индокринирана, а тази на Борисов е локална, ситуационно консервативна и разположена най-вече извън столицата. Този културен разлом тепърва предстои да се развива и да бъде определящ за българския политически живот.

Вторият важен факт от тези избори е, че ГЕРБ не е партия еднодневка. Формацията на Борисов не е нито НДСВ, нито СДС. Ще припомня, че осем години след създаването си царската партия не успя да влезе в парламента, а след единайстата година от съществуването си СДС се разцепи и никога повече не успя да се възстанови. След три мандата в управлението, последният от които пълен, ГЕРБ отново е основна политическа сила и едва ли има анализатор, който да се ангажира с прогноза, колко ще бъде престоя на тази формация в опозиция.

В този контекст трябва да положим и партията на Станислав Трифонов. След дълго очакване, бившият телевизионен водещ предложи правителство и програма за управление, които тепърва ще пораждат разочарование. Тази партия тепърва ще се изправя пред предизвикателства и от тяхното преодоляване ще зависи нейното бъдеще. След последните избори, вероятно всички са разбрали, че ГЕРБ ще бъде траен фактор в българския политически живот, и който отказва да отчете този факт ще рискува да не е в състояние да види цялостната политическа картина.

Третият важен момент от последните избори е, че политическата криза не е приключила. Близките резултати между първите четири партии очертават тенденция, която е валидна във всички държави, където има пропорционална избирателна система. Това означава фрагментация на политическата система и изграждане на сложни и често нетрайни коалиции. Пред такъв тип управление е изправена България в момента. През последните 31 години страната ни е имала две такива правителства – на Любен Беров и на Пламен Орешарски. Това са правителства, които управляват с динамични мнозинства, не носят политическа отговорност и в двата случая приключват с неуспех.

Предложението на Станислав Трифонов за състав на бъдещото правителство силно напомня този тип структура на управление, която е изпълнена със задкулисни договорки, а министрите играят ролята на параван, зад който се крият неясни интереси. Със сигурност правителството на „Има такъв народ“ няма потенциал да разреши политическата криза. То ще разчита на твърдата подкрепа на около 60 депутата, а с всички останали ще трябва да води безкрайни преговори и разговори за подкрепа на всеки един законодателен акт.

От друга страна, приоритетите на бъдещото правителство са меко казано несериозни. В бързината да ги напише, екипът на Трифонов е забравил дори да спомене решаването на здравната криза и отговора на икономическите и социалните предизвикателства пред страната. Да не говорим за сложни теми като „Зелената сделка“ и „Плана за възстановяване и развитие“ на ЕС. Всичко това е симптом за кратък мандат, който вероятно ще завърши с политически крах.

Пред разрешаването на политическата криза има и един структурен проблем и той се нарича Румен Радев. По традиция президентската институция е тази, която разрешава политическите кризи. В случая с Радев тя е тази, която ги генерира. В този смисъл политическата нестабилност ще се задълбочава, докато настоящият президент е на поста си.

***

Тома Биков е политолог, журналист и политик. Автор е на няколко книги. Член на ПП ГЕРБ. Народен представител в 44-тото и 45-тото Народно събрание.