Полицейско насилие и протестърско лицемерие

Владислав Апостолов, коментар специално за Tribune.bg

От Минеаполис до София, от Европейския парламент до жълтите павета – темата за полицейското насилие над протестиращи граждани е могъщо политическо оръжие, което активисти, медии и управници използват меко казано опортюнистично. Друга дума е безобразно. Напоследък тя сякаш повече пасва на пейзажа.

В началото на седмицата станахме свидетели на смущаващи кадри, в които полицаи пребиват протестиращи срещу мерките в Амстердам. В България нямаше особено силни и страстни реакции в средите на професионалните противници на полицейско насилие. Хората, които в продължение на месеци поддържаха горещ скандала с битите студенти по време на летните протести, обърнаха поглед встрани и не протегнаха виртуална, активистка ръка към захапаните от полицейски кучета граждани в Амстердам.

Ще кажете, че това все пак се случва извън България и няма как да очакваме родните ни протестърски звезди да реагират на всеки буквално стъпкан от властта човек в европейска държава, решил просто да изрази своята позиция срещу локдаун мерките, въпреки високите нива на ваксинация.

Но българските борци за справедливост са доказали интернационалния характер на своето възмущение от полицейския произвол. Повечето либерални медии и говорителите около тях скачат на всяка конфронтация на чернокож с американски ченгета. Да не припомняме какво беше по социалните мрежи по време на „лятото на любовта“ след смъртта на рецидивиста Джордж Флойд.

Българските борци с полицейското насилие са особено загрижени и за граждани, бити в Русия или Беларус, в Казахстан, или в друга държава, официално обявена за враг на демократичните ценности.

Но страстта им се изпарява, когато полицейският ботуш върху главата на паднал човек е заснет в държави като Франция, Германия, Австрия, Нидерландия...

Насилието по време на иначе мирни протести в тези нации може да ескалира зверски, но прослойката на активистите в България не се превъзбужда. Няма масови споделяния на клипчета с тупаници и унижения за граждани на ЕС, няма разпалени статии на възмущението, публикувани в седем издания едновременно.

Човек почти остава с впечатлението, че това полицейско насилие е някак „правилно“. Разбира се, българските активисти, професионално възмутени от биещи ченгета, не са изобретили тази стратегия на селективен гняв. Голямата глобална класа на протестиращи оперира по този начин вече автоматично.

Ако хората излязат да скандират BlackLivesMatter, например, каузата е добра, задължителна дори, а всяка форма на по-грубо отношение на униформените се третира като опит за геноцид. Улични акции срещу „лоши“ правителства също влизат в графата на „правилните“ протести. Затова бит студент в София, или прострелян чернокож обирджия в Кеноша, е сигнал за разпад на държавността и демокрацията, за болно общество и недосегаема полицейщина.

Но ослепени при сблъсъци граждани във Франция и нахапани от кучета хора в Нидерландия са... нищо особено. Подходът приема две форми. Първо е игнорирането. Това все едно не се е случило. Както се казва – в ЕС не бият. Втората стратегия е рационализацията. Протестиращите срещу мерките са опасни антиваксъри, които сеят смърт, зараза и най-страшното – дезинформация. В крайна сметка са си го заслужили.

Много показателно е и отношението към протестиращите от 6 януари миналата година в САЩ, обявени от мейнстрийм медиите и „демократичните политици“ за превратаджии. Невъоръжените мъже и жени, които доста лесно влязоха в сградата на Конгреса и се разхождаха безцелно там преди най-накрая да бъдат арестувани – някои и застреляни – са от възможно най-лошите протестиращи. Те не срещнаха абсолютно никаква подкрепа в средите на хората, които професионално се борят с тиранията на властта и полицейския произвол. Дори напротив.

Тази подкрепа обаче беше предложена в изобилие на екстремистите, които опожариха десетки градове, убиха дузини хора и нанесоха щети за милиарди долари по време на „лятото на любовта“. Дори медицинските „експерти“ пробваха да ги легитимират като замърсиха пространството с нелепи изследвания как тези протести даже били намалили разпространението на Ковид през 2020-а година.

***

Владислав Апостолов е автор и журналист с дългогодишен опит в печатни и електронни медии. Културен редактор във вестник “Труд”. Коментатор в bTV и БНР