Проф. Христова пред Tribune: ПП и ДБ правят „коалиция на страха“

„Президентът има много голяма вина за „юмрука“, с който донесе безвремието, в което се намираме и трябва да се извини на българския народ“, смята политическият психолог

Политическия психолог проф. Антоанета Христова пред Tribune с анализ на политическия пасианс в навечерието на предизборната кампания за парламентарните избори на 2 април, обединението на „добрите сили“, нагласите на избирателите, ролята на медиите в начина на възприемане на процесите в политиката днес и амбициите на президента в контекста на продължаващата му хегемония

Проф. Христова, вече е ясно, че на следващите предсрочни парламентарни избори „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ ще се явят с общи листи. Съпредседателят на ПП Кирил Петков нарече задаващата се предизборна коалиция – „обединение на добрите сили“, той заяви наскоро, цитирам: „С ДБ правим едно ядро, което се надяваме да бъде не само снежна топка, а да бъде лавина“. Как бихте коментирали този тип заявки? И изобщо може ли да бъде печеливша тази формула? Ще спечелят или ще загубят от това едните и другите?

Това, което правят ПП и ДБ е „коалиция на страха“, от една страна. Такава коалиция обикновено не печели. От друга страна, се събират подобни политически формации, тоест хора – лидери, които имат общи политически ценности. В този смисъл коалицията е чиста. Естествено се намериха ляволиберални хора, които имат подобен произход и които споделят една и съща визия за това как се взима власт, как се задържа и как се саморазправяш с опонентите. Моето впечатление е, че българското общество в момента много интензивно  се учи на демокрация и постепенно се избавя от илюзиите си. Илюзиите, че може да разчита само на младите, илюзиите, че някой, който идва отвън, може да оправи държавата, илюзията, че е добре да се отрича всичко, което е минало и илюзията, че децата на комунистите преди 89 година, на тези, които взеха онези милиони, с които станаха „направени милионери“ и изпратиха децата си да учат навън и да се върнат чрез псевдореволюция, могат да „оправят“ България. Тези илюзии постепенно започват да изчезват. Хората все по-ясно разбират и осъзнават значението на произхода в политиката. Защото произходът определя както ценностите, така и методите. Децата на тези хора всъщност са представителите на лидерите в ПП и ДБ. Не че не са инфилтрирани и в други политически формации. Но в ПП и ДБ има висока концентрация. Това са хора израснали в охолство. Това са деца, които не са били удряни от различните вихрушки на политическите промени в България, които винаги са били със свободен достъп навсякъде и които са свикнали да се „отъркват“ във властта и да печелят от нея. Тези деца не могат да донесат промяната, защото те са опашката на системата преди 89-а година. И ако не днес, рано или късно обществото трябва да го разбере по трудния начин, защото това е жестока истина, която, като че ли, трудно се изговаря. Тази истина обаче определя това, че цялата демократична общност трябва да знае пред какво е изправена и какви са рисковете, за да се противопостави на този процес на манипулация и риск за връщане назад към тоталитарната държава. Причината да нарека тези деца „опашка“ на комунистите преди 89-а, проекцията им в съвремието, е защото те действително проектират всичко, което са носили бащите им и дедите им, тоест революционния стремеж към налагане на себе си, независимо, че повечето хора в обществото не са те разпознали. Опитът да смениш представата за една твоя справедливост с правилата на справедливостта по принцип, промяната на значенията – например, че се бориш с корупция, а фактически налагаш корупция, агресията, с която искаш да премахнеш опонента, вместо да надграждаш постигнатото – всичко това е комунистическото начало, основата, с която родителите на тези деца са ползвали властта и са взимали ресурс от нея. Колкото по-скоро го осъзнаем и не сме изненадани, колкото по-бързо разберем битката, която е жестока, а на тази предизборна кампания ще бъде още по-ожесточена, толкова по-смислено и своевременно ще бъде обединението, което е необходимо на всички демократични сили.

Наскоро излезе едно социологическо проучване на Екзакта Рисърч Груп, което показва, че доверието на българите към цялата политическа класа се срива все повече. Прави впечатление, че лидерите на демократичната общност губят позиции. Това най-отчетливо се забелязва със спада на одобрението за Кирил Петков и Асен Василев, което вече е значително по-ниско от това на основния им опонент Бойко Борисов. Откъде тогава идва тази самоувереност у тях и как да гледаме на смелите им твърдения, че ще бъдат първа политическа сила след изборите на 2 април?

Откакто са се появили ПП и ДБ, думите за тях са действие, а действието няма значение. Те се опитват да заместят всичко с думи. Хубавите думи, които крадат от българския език като „промяна“, „добри“, са думи, които загубиха значението в езика на ПП-тата. Това са думи, които те искат да изтрият от езика на българите и да си ги присвоят, защото съдържанието вътре го няма, остава само формата, буквите. И това е много страшно. Става въпрос за типичен пиарски манипулативен акт. Специалистите го разпознават веднага. Правят проста, права асоциация с еднозначна по смисъл дума. Такава манипулация в света на политиката е изключително некоректна, крайно недемократична и много опасна!

Какви са нагласите в обществото и какви коалиции биха приели избирателите, особено твърдите симпатизанти на партиите?

Трудно мога да дам точен отговор, защото не разполагам с конкретно изследване, но това, което ще Ви кажа за коалициите е, че все повече мантрата, че ДПС е нежелан партньор, изчезва и не е валидна. Все повече БСП разбира, че е един от играчите, който е губещ от „новите“. Старите другари отпреди 89-а година превърнаха децата си в опоненти на самата социалистическа партия. Защо? Защото БСП има структурирано позициониране в България и защото на тези техни деца властта им трябва през левите избиратели. А левите избиратели си имат ясна идентификация. В много голяма степен, независимо от неудовлетвореността си, от проблемите в лидирането на БСП, те все пак са част от БСП и имат традицията, стереотипа да гласуват за БСП. Затова и децата на тоталитарчиците станаха врагове на БСП, защото битката е за властта и за една група избиратели, и за други, които объркани от думите биха се „закачили“ за пуснатата въдица. Борбата е много по-дълбока. Тя е за бъдеща България и за посоката й на развитие. В този смисъл отговорността в момента е в коалициите, които разбират и са противопоставящи се на този риск на културата преди 89-а година, на правилата, мантрите и схващанията на управлявалите ни преди демократичните промени. Ето защо е много важно това да се разкаже на младите хора. Те си мислят, че застават на страната на прогреса, а всъщност измамени застават на страната на ретроградността.

Говорейки за манипулацията, сме свидетели, че тя често идва и чрез медиите. Каква е ролята им в начина на възприемане на случващото се в политиката днес?

За съжаление, медиите играят изключително проблемна роля. Те създават проблеми, а не решават такива. Голяма част от тях, особено най-рейтинговите в момента, подбират изключително сбъркани формати, в които професионалните анализатори се поставят в капаните на пропагандаторите. А защо е така – питайте собствениците на тези медии! За съжаление, вече шестват пропагандатори, които се представят за анализатори. За съжаление, обективността и подготвеността на журналиста са отстъпили място на това, че той играе в полза на определена страна, а именно – на тази на ПП и ДБ. А журналистът трябва да играе на страната на обективното отразяване. Нали така? В крайна сметка обективното отразяване на различните гледни точки, колкото и противоположни да са те, се замести с отразяването на пропагандната едностранна гледна точка. Форматите от три, четири или пет човека, застанали в едно студио, са само проява на изключителен непрофесионализъм. Четири-пет човека в едно студио само отблъскват зрителя, тъй като той не може да възприеме различните гледни точки. Но, разбира се, мнозинството пропагандатори могат да надделеят върху обективните анализатори не с аргументи, а с времето, което им е дадено да пропагандират в студиото. Тоест, медиите са изключително виновни за това, което се случва в момента и за безвремието, в което сме хвърлени, като една от причините е, че и журналистите, които водят предаванията, са неподготвени. Те не желаят да се подготвят, не е от интерес да го правят. Би трябвало да имат задълбочени търсещи фактите въпроси към всички политици, които биват канени. Случва се обаче точно обратното. Целенасочено се подбират формати, които не са израз на обективно представяне на различни експертни гледни точки, а са капан за обективната гледна точка. Затова аз съм много критична към тези медии и за мен не е чест да бъдеш поканен в тях, даже ако си обективен анализатор.    

Президентът Румен Радев остава единственият политик в България с положителен рейтинг. Как бихте коментирали амбициите му? Неговите служебни кабинети продължават да са двигател на държавата? Ще се окаже, че Гълъб Донев е бил премиер, колкото и Кирил Петков, нищо че е служебен.

В момента президентът има два алтернативни пътя – единият е да направи лява формация, която утре, след като свърши президентския му мандат, да го припознае като лидер. Вторият е да превърне България в президентска република с цел при новата смяна на закона той да започне да брои мандатите си отначало. Всичко е подчинено на неговата собствена бъдеща кариера. Към днешна дата рейтингът му намалява. Радев сега се бори за рейтинга си. Наложи се да скъса всички връзки с ПП, тъй като те рушат неговия рейтинг и освен това интересите им се кръстосаха. В крайна сметка президентът има много голяма вина с този „юмрук“, с който провокира процесите на безвремие, в което се намираме, и трябва да се извини. Аз не казвам да се извини с думи, казвам да се извини с действия!