Прогресивното изтриване на женската идентичност

Владислав Апостолов, коментар специално за Tribune.bg

Културният пейзаж продължава да се видоизменя по драматичен начин и да поднася неприятни изненади на жените. Мейнстрийм институциите на творчеството и популярните изкуства превръщат идеята за женска идентичност в някаква странна смес между временна мода, козметична процедура и партиен лозунг.

И в България вече видяхме какви токсични форми може да приеме доминиращата в културните среди идеология. Става дума за меко казано нелепата концепция за фотографска изложба по картините на Владимир Димитров-Майстора, но с биологични мъже в ролите на „другите българки“.

Като стил и съдържание този проект е ярко отрицание на естетиката и биологията. През него се извършва и символично изтриване на женските образи от картините на един от великите ни художници. Като в холивудски римейк на класика, в който ролите на бели вече се играят от чернокожи, и тук вдъхновяващите стари образи на красиви българки са заменени от модерно малцинство – това на мъжете, които се идентифицират и представят като жени.

Идеята за подобни проекти е преводна, разбира се. И тези дни получаваме нови сигнали за тенденцията към заличаване на женската природа, продукт на някои от най-познатите и престижни културни институции. На 10-и февруари започна новото издание на най-големия филмов фестивал в света – Берлинале. За втора поредна година категориите са „джендър неутрални“ - няма признание за актриса или актьор. И двата пола се състезават за една награда. Това намалява шансовете за разпознаваемост на таланти. Но най-вече налага наглата лъжа, че мъжете и жените са взаимнозаменяеми и еднакви.

Друга ключова причина за премахването на женските и мъжки категории в един от най-старите и авторитетни културни форуми в Европа се корени в самото схващане на днешните му управници, че има и други „джендър идентичности“. За тях ограничаването на избора до мъже и жени е „изключващ“, „ксенофобски“, „патриархален“, „ретрограден“ и други пароли на злото в новия речник на постмодерния прогресивизъм.

Все повече актьори и актриси действително се отричат – поне публично – от биологичната си полова предопределеност и избират най-новите и модерни идентичности. Понякога цялото нещо напомня сезонните трендовете при цветове и дрехи: „Тази есен се носи кафяво. Тази пролет мъжете са небинарни. Лятото връща ленените ризи и пансексуалната полиамория.“ Прекрасен нов свят на джендър дисфункции и транссексуални трансгресии.

И така в Берлин започва стария и голям филмов фестивал, но по новите и смаляващи правила. Друга церемония, този път във Великобритания,  „мина под дъгата“ и смени пола на наградите си. По-скоро го отмени. Призовете „Брит“ вече също са джендър неутрални. Певицата Адел спечели една от тях и все пак каза, че се радва, че е жена.

Това изказване не се прие добре сред все по-влиятелните среди на ЛГБТ активистите. В социалните мрежи се оформи критична и враждебна вълна към изпълнителката, която получи присъдата на присъдите – виновна в трансфобия. Това е една от най-модерните обиди в прогресивното пространство.

Най-прочутата жена, обвинена в трансфобия е авторката на „Хари Потър“ Джоан Роулинг. Тя е ревностна феминистка и либерална активистка, но не е в час с новите догми и все още настоява, че женската идентичност е нещо уникално и вкоренено в биологията.

Това беше достатъчно тя да бъде отречена от повечето леви медии и младите звезди на филмите, вдъхновени от нейните собствени книги.

Културата е следвана от спорта в провъзгласяването на една лъжа за нова официална реалност. Увеличават се случаите на биологични мъже, които „преминават“ при жените и доминират в дисциплини като плуване, бягане и вдигане на тежести. Да не говорим за бойните спортове, където има реална опасност за биологичните жени, стъпили на ринг или в ММА клетка, срещу биологични мъже с женски имена и на хормонална терапия.

Политиката също ни носи примери за изтриването на женската природа. Биологичният мъж Рейчъл Левин стана „първата жена“ четиризвезден адмирал към корпуса на службата по обществено здраве в САЩ. Същата личност е и заместник-министър по здравеопазването в администрацията на Джо Байдън.

С други думи проблемните времена за природните дами продължават. Засега в България „проекти“ като този с транссексуалните модели по картини на Майстора са изключения, които предизвикват остри обществени реакции. Целта е да си станат норма и да се приемат за нещо неизбежно и „естествено“. От всички ни зависи каква траектория ще има явлението на местна почва.

***

Владислав Апостолов е автор и журналист с дългогодишен опит в печатни и електронни медии. Културен редактор във вестник „Труд“. Коментатор в bTV и БНР.