Последвайте ни: Facebook Twitter Instagram RSS
Търсене
English Меню
  1. Начало
  2. Мнения
  3. Путин няма да спаси БСП от провала

Мнения

Путин няма да спаси БСП от провала

Путин няма да спаси БСП от провала - Tribune.bg

Димитър Стоянов, коментар специално за Tribune.bg

Войната в Украйна продължава вече месец и половина, преговорите между Киев и Москва досега не дават желания резултат, а руската армия след неуспеха на северно направление на военните действия сменя военното командване и променя генерално своята стратегия. На фона на това не може да се направи прогноза, че войната ще приключи бързо или скоро като все повече се говори за „афганизация“ на конфликта, тоест за един продължителен и изтощителен военен конфликт. Руската агресия спрямо Украйна не беше оставена без отговор – с всяко следващо агресивно действие на режима на Путин санкционният натиск се засилва и става все по-обхватен докато държавите от НАТО изпращат все повече военна помощ за украинската армия. Почти всички държави, за съжаление. С изключение на България и Унгария.

И докато унгарската позиция е продукт на техния собствен национален политически живот и нейните мотиви и особености не са наша пряка грижа, то бихме могло да се съсредоточим върху „нашата къщичка“, а именно защо след месец и половина военни действия България остава пасивна спрямо молбите на украинската държава през украинския посланик за военна помощ и спрямо призивите на своите съюзници от НАТО. Най-общо казано причината си има абревиатура от три букви – БСП – а в един по-общ порядък можем да се върнем именно към онази абсолютна неспособност на правителството на Кирил Петков да вземе каквото и да е било правилно, морално издържано и смислено решение без това да е обвито от компромиси между противоречащи си субекти. През изминалите почивни дни председателят на парламентарната група на БСП в Народното събрание Георги Свиленски заяви, че БСП ще напусне управление, ако „калашник или патрон замине за Украйна“. Ден по-късно и примата на развития вълкочервенковски социализъм Корнелия Нинова, понастоящем и вицепремиер на „промяната“, се включи в този тон, като заяви, че ще дори Народното събрание да приеме решение за военна-техническа помощ за Украйна, то тя няма да го изпълни и ще напусне позицията си, ако това се наложи.

В това отношение БСП, опитвайки се да се маскира зад някакъв уж пацифизъм, дипломатичност и неутралност за пореден път, преследва едни много елементарни политически цели, а именно задържането на някакъв проруски електорат, който явно все повече и повече ще предпочита политическите проекти на Костадин Костадинов и Стефан Янев. Самата БСП винаги е имала много силно русофилско присъствие, което явно продължава да бъде определящо при формирането на нейния дневен ред, и от което тя не може да се „откачи“ дори тридесет години след политическата промяна в България. В този смисъл БСП не извървя еволюцията, която направиха редица други социалистически партии от Източния блок, приемайки една проевропейска линия. БСП предпочете да застине в ерата на брежневско-живковския социализъм с националистически привкус, да поддържа проруска линия, да говори за таван и контрол над цените, за въвеждане на едва ли не командно-административен подход в икономиката чрез обявяване на извънредно положение. И еманация на целия този процес се превърна Корнелия Нинова, чиято политическа кариера от амбиция за министър-председател през 2017 г. стигна до исторически най-ниските резултати за БСП на избори в историята на партията и до партизанско съществуване като коалиционен партньор на либерални партии, от чиято слабост да се възползва и да ги държи за свой политически заложник.

Но именно партизанското съществуване на БСП във властта чрез изцяло рекетьорски тактики за натиск „или моето, или всичко да гори“ са поставили България в доста сериозна международна изолация по отношение на войната в Украйна (не без съдействието на имащия трудности с българския език министър-председател Кирил Петков). И докато това има изцяло външнополитически отражения, то вътрешнополитическите такива ще се видят на следващите избори (все по-вероятно предсрочни), където БСП ще понесе и това, което изнася върху себе си всяка партия, която е била на власт – търсенето на сметка от страна на избирателите. И БСП ще се сблъсква с едно доста по-ерозирало доверие от това, което имаше през 2021 г. Независимо от опитите за заемането на проруска позиция по отношение на войната в Украйна, партията дълбоко се заблуждава, че това може да бъде нейната печеливша политическа карта – просто защото избирателите, които тя търси по тази линия, ще предпочетат други хора за своето представителство, както вече показва социологията (сред които преди всичко „Възраждане“ и партията на Стефан Янев).

Разбира се, политическата партизанщина на БСП за гарантиране на собственото ѝ политическо и властово оцеляване е пречка за управляващата коалиция при взимането на правилното решение за Украйна, а именно оказването на военно-техническа помощ. Което отваря въпроси и към самото мнозинство и самия мандатоносител – струва ли си да се жертва евроатлантическата позиция на България в името на някакво временно упражняване на власт? Заслужава ли си международната изолация на България заради коалиция с криптокомунистическа и открито пропутинска партия? Не следва ли да се помисли за преформатиране на модела и структурата на управлението на държавата след като един от елементите, които участват в този момент, се явява пречка пред вземане на единственото правилно възможно решение? Ако Кирил Петков не може да разбере тези въпроси на български език, готов съм да му ги изпратя и на английски.

И докато политическият провал на БСП е гарантиран предвид всички гореописани обстоятелства и в такава степен, че дори Владимир Путин няма да ги измъкне от него, то по-голямата картина безспорно остава извън социалистическа партия. И по-голямата картина показва невъзможността на управляващото мнозинство да взема правилни решения. И не само за Украйна, а за почти всички – от избора на нов управител на Българската народна банка до финансирането поддръжката на пътната мрежа. Последното дори роди прецедент – министър от управлението да протестира срещу… управлението. Пред БСП в същото време има един ясно открит път, но той не е толкова път към политиката, колкото вече към страниците на историята (избирателните тенденции го показват), но по какъв начин тя ще влезе в него зависи изцяло от самата нея. Защото е повече от ясно, че по отношение на войната с Украйна тя заема грешната страна на историята. И с никакво желание да промени това, но пък с желанието да извлече някакви неосъществими дребнави политически дивиденти.

* * *

Димитър Стоянов е юрист, специализиращ в областта на конституционното право и административното право и процес. В периода 2017-2021 г. е експерт в тази област към политическия кабинет на вицепремиера по правосъдната реформа.

Автор е на публикации по правна, историческа и външнополитическа тематика.  


Топ новини

виж още
Актуална тема