Рисковете от войната за България

Данаил Брезов за Tribune.bg

На втори март станахме свидетели на интересно явление: пред колонките на бензиностанциите из цялата страна се извиха дълги опашки, хората панически се презапасяваха, въпреки спекулативно надутите цени – пълнеха се туби, бидони, цистерни, дори чували, сякаш идва бедствие, при което количеството складиран бензин ще бъде единствен критерий за оцеляването. Вероятната причина за това странно поведение е масираната хибридна атака, проведена по-рано същия ден, в която от съмнителни сайтове се пусна фалшивата новина, че руският президент се заканил да преустанови доставките на горива за страната ни. Премиерът Петков обвини опозицията за всяване на паника, тъй като нейни активисти споделяли в социалните мрежи снимки от бензиностанциите. Интересно е защо един от най-информираните хора в държавата (или поне така ни се иска да вярваме) прави толкова детинско изказване по националните медии – дали службите са го подвели, или използва възможността да отбележи лесна точка срещу политическите си опоненти? А може би пък внимава да не „настъпи“ нечий интерес.

В контекста на събитията от последната седмица, Петков трябва да е наистина много внимателен ако иска правителството му да оцелее. То беше формирано от много странна коалиция и при много странни обстоятелства – определено личи, че не е хомогенен екип, подкрепян от хомогенно парламентарно мнозинство. По своя замисъл, проектът ПП беше спойващ елемент в една твърде трудно обяснима пред избирателите коалиция, а това поставя най-голямата политическа сила в несвойствената роля на балансьор, което пък „връзва ръцете“ на премиера по немалко теми. Опитите на Петков да се еманципира от покровителя си Румен Радев са затруднени допълнително от още няколко обстоятелства: измамата с канадското гражданство, за която получи само временна индулгенция и може да бъде подведен под съдебна отговорност при нужда, както и ключовите позиции, които Радев контролира в кабинета чрез свои хора.

Един от тях е кадърът на Живковата милиция, Бойко Рашков, от когото се очаква (с назначените от него хора в службите) да доставя на Петков своевременна и адекватна информация, касаеща националната сигурност, и за когото последният доскоро се изказваше с възхищение като за приятел и ментор, но при днешната ситуация вероятно се отнася с недоверие. Друг стожер на президентско влияние в правителството е никому неизвестната доскоро Генчовска, която влезе във фокуса на общественото внимание едва когато опита да напълни кабинета с ретро-ченгета от ДС, на което Петков вече трябваше някак да реагира. За съжаление, Генчовска е позната на международните ни партньори точно колкото у нас. След като пропусна всички възможни срещи на външните министри в ЕС, реагира вяло и формално както на провокациите от страна на РСМ по време на преговорите за отмяна на българското вето, така и на териториалните претенции на Кремъл спрямо Украйна, МВнР на Република България се забави и с евакуацията на наши сънародници от конфликтните зони, тъй като те не били „пряко заплашени“. Най-яркият представител на президентската квота в кабинета обаче без съмнение беше бившият вече военен министър Янев, отстранен след изказване, призоваващо инвазията в Украйна да не бъде наричано „война“, а да се спазва кремълската трактовка за „военна операция“. Дали това са най-изявените проводници на руска пропаганда в изпълнителната власт остава под съмнение: другарката Нинова например яростно се запени против износа на оръжие за Украйна и повтори опорките срещу санкциите за Руската федерация докато войските на Путин бомбардираха жилищни квартали в Харков, а цяла Европа се обедини в своята подкрепа за узурпираната страна.

Дори Германия наруши правилото да не изпраща военна помощ в конфликтни зони. Депутатите социалисти гласуваха по някои точки на закъснялата декларация, осъждаща инвазията, заедно с Възраждане, а министрите на БСП саботираха инициативата за натовски войски в България. Подобно на западните социалисти – в генезиса си проводници на идеите на съветския интер-национализъм (днес наричан глобализъм), те упорито отстояваха най-абсурдната теза, че разоръжаването е ефективна защита срещу въоръжено нападание – подобна глупост не може да остане ненаказана. Видяхме това при анексията на Крим по времето на Обама, който „слушаше“ половината свят и проведе рекорден брой войни в американската история, но бе краен пацифист спрямо руската агресия. Единственото, което все още крепи Украйна от пълно унищожение, освен силната воля на хората, са оръжията, с които те бранят свободата и живота на семействата си. Това беше и тяхната основна молба за помощ, която европейските бюрократи отначало не искаха да чуят, но с времето се вразумиха.

Дванадесет дни след началото на инвазията, единственият голям град, паднал под контрола на руските агресори, се е предал поради липса на муниции, с които да се защитава. Колебливата администрация на Байдън също забави много доставките на оръжие, и особено поисканите от Зеленски изтребители, жизненоважни за защита на небето над Украйна. Е, както се казва „Денги неть, но вий держитесь“. После се оказа, че „искахме да помогнем“, само че „нямахме желание“. БСП, която през историята си е въоръжавала терористични организации в цял свят, попречи на българската държава да се присъедини към общата европейска подкрепа, като изтъкна лицемерни аргументи на престорен пацифизъм. На премиера му се наложи да оправдава отказа България да заяви твърда позиция и да влезе в ролята си на пълноправен член на ЕС и НАТО с това, че решенията се вземали на високо ниво в Алианса, с което пък само наля масло в огъня на кремълската пропаганда за „завладяната държава“. Няколко дни по-късно Петков беше освиркан и замерян със снежни топки от радикалните путинофили на БСП и Възраждане в честванията на 3-ти март. Като неопитен политик и отчайващо слаб оратор, от когото се очаква да обедини нацията в критичен исторически момент и да овладее твърде сложен екип от изпечени играчи, обвързани с различни зависимости, Петков е изправен пред огромно предизвикателство. Засега се очертава с подкрепата на международните институции да запази евро-атлантическия курс на страната, но след като многократно беше бламиран от собствените си министри, включително за обещаните 30 бойни самолета, които така и не заминаха за конфликтната зона, и след капана, в който Радев го вкара на Шипка, много е вероятно неформалната про-руска коалиция в едни предсрочни избори да установи вече трайна власт, или да задълбочи политическата нестабилност, отваряйки ниша за провеждането на анти-български политики от служебни министри, за които след това никой няма да поеме отговорност. От самото начало правителството на „промяната“ е сравнително изолирано в Европа: вместо с Брюксел и Берлин, както беше типично за Борисов, новите министри общуват главно с посолствата на Русия и САЩ, но военният конфликт изостри вътрешното противоречие на това нестабилно равновесие. Наред с това обаче, той изостри и поляризацията в обществото на тема Русия, а подобен процес благоприятства активирането на електорална подкрепа по целия спектър на русофилията – от културно-историческата, през соц-носталгичната, до радикалния пропутинистки нео-нацизъм. Като оставим настрана реалната опасност от директна военна инвазия в България, която винаги е била във фокуса за руските имперски амбиции, страната ни е заплашена от изостряне на хибридната война, точно както след анексията на Крим. Сигнали за това съвсем не липсват: паниката с горивата, довела до вече трайно повишение на цените, фалшивите новини за експерименти с български войници във въображаем лоратории на НАТО, както и обичайният за кремълската пропаганда конспиративен антисемитизъм.

Следващите цели, поразени от хибридни атаки, може да са банковата или енергийната система на страната, пробитите служби за сигурност и армията, както и самото правителство. БСП и Янев, който изглежда ще оглави нова президентска партия за да промени промяната, превърнала се в статукво за по-малко от три месеца, се заканиха на министър-председателя, че дните на кабинета са преброени и това не са само празни приказки. Най-голямата хибридна бомба обаче не бе пусната от Радев, който през първия си мандат засрами останалите руски тролове и почти накара Волен Сидеров да се замонаши. Радев стана президент за втори път освен с фалшиви новини и машинации, с фразата „Крим е руски, какъв да е“, за което после бяха привиквани наши посланици да се обясняват, но от началото на войната насам, той е доста по-обран в изказа, като оставя министрите си да понасят негативите на геополитическата му ориентация. Големият удар всъщност дойде на 3-ти март от Руското посолство, с изявлението на Митрофанова, която сравни инвазията в Украйна с Освобождението на България и наговори куп лъжи за „денацификация“ и как Русия не започвала войните, а само ги довършвала. Освен това, най-нагло отказа да се яви за обяснения в пред МвнР за поредния шпионски скандал и след като нарече българите „евроатлантически подлоги“ в изявление по повод реципрочни мерки в ответ на хибридната руската война. А българските медии сякаш не могат да се наситят на пропагандните лъжи и трескаво публикуват коментарите на тази патологично неадекватна жена. И тя не спира да изтъква братската връзка между двата народа, докато нарича българите „подлоги“, а страната ни е включена в списъка с неприятели на Руската Федерация, изготвен от самия Путин. Подобно е също и отношението в руските медии, докато тук се налага един мит за добрия Император, който решил да освободи православните братя-славяни от османско иго. Същите, които само допреди няколко години масово изселва и закрепостява в неплодородните руски земи, а на тяхно място заселва черкезки бандити – събития, подробно описани от съвременници като Раковски, Ботев и Захари Стоянов. „Цар-освободител“, който разделя страната и я окупира години наред, след което тя сама си плаща в злато за издръжката на войниците, ограбвали и тормозили българските селяни. Руската политика против църковната независимост и съединението с Източна Румелия са добре известни, както и нейната роля за провала на Априлското въстание, обесването на Левски, пораженията за страната по време на Балканските войни, бунтовете по време на Първата и въвличането ни във Втората световна война, довело до още една окупация през 1944-та, този път продължила почти половин век. Въпреки това, огромната част от българите изпитват някаква дълбока признателност за това, че нашите опълченци са помогнали на руския Император да стигне по-близо до Босфора. Българският патриотизъм е докрай изкоренен от десетилетията коминтерновски глобализъм в страната ни, и подменен с неонацистко русофилско патриотарство, веещо байраци на Шипка и жадно за думите на своя вожд Вова Путин.

Евтината пропаганда на Кремъл прониква дълбоко в умовете на българите, независимо от техния социален статус и интелект, просто защото са били обработвани дълги години да възприемат на съответната честота: било световния заговор срещу православието (първите опити за освобождение на България са кръстоносните походи), мита за братята-славяни (русите са с нормански произход, а пък ние с идно-ирански), лошите американци, които разсипвали всяка страна, до която се доберат (сравнете Сеул или Париж с Грозни и Херсон), и любимия напоследък мит за украинските нацисти, който следва да оправдае бомбардирането на жилищни сгради, болници и хуманитарни коридори. Такива действително има и на последните избори те взеха малко над 2%, докато руските нацисти на последните избори са с резултат малко под 8%, т.е. разликата е близо четири пъти в полза на Русия. Там Жириновски проповядва тотална война със Запада, при която милиони трябва да измрат, половин Европа и САЩ да бъдат заличени от лицето на Земята в прехода към нова цивилизация с Русия начело, и изглежда 8% от руснаците мечтаят това да се случи. В същото време 2% от украинците желаят тотална война на унищожение, но само с Русия, не със света. Тъй като обаче само една от страните има ядрено оръжие (другата предаде своя арсенал в замяна на гаранции за зачитане на териториалната цялост, нарушени още през 2014-та), по-вероятно е да се реализира визията на руските радикали – Путин също загатна за такава възможност неведнъж. По същата причина тъкмо Московията – някогашно гето на Киевска Рус, днес провежда кръстоносен поход (с чеченски и сирийски муджахидини) към Обетованата земя, вместо изконната славянска култура да приобщи колониите си, което би било по-логично. Абсурдните аргументи, че този поход защитава подложеното на репресии руско-езично население в Украйна, са плашещи. Това би оправдало евентуално анексиране на черноморието ни от Руската Федерация и на Източните Родопи от Република Турция, но пък дава зелена светлина за инвазия в РСМ докато Испания си връща половин Америка, а Британската империя отново се простира на шест континента. Това изглежда е в реда на нещата за родните фенове на ботоксовото джудже в Кремъл и чудатия му шут Жириновски, зовящ за кървав кръстоносен поход срещу Кабала на злото, т.е. демократичния свят. Наивната идея за руския анти-глобализъм е най-смехотворната от всички, тъй като руските петролни и газови гиганти отдавна са преминали в ръцете на мултинационалните банки и корпорации, а самият Путин е кадър освен на КГБ и на Световния икономически форум, както разказва неговия основател. И докато се вози на лъскава яхта, купена с парите на Ротшийлд, службите му неуморно пръскат пропаганда за еврейския заговор и свещения православен джихад. Хронично болното ни от конспиративни фейкове общество е не само податливо, но и пристрастено към тази пропаганда, а институциите не полагат усилия за справяне с проблема – било то от страх, зависимости, или с оглед на рейтинга. А в битката с Петата колона са паднали и достойни мъже в миналото. Така все още имаме паметник на окупационна сила в центъра на столицата, с платена от данъците ни охрана и отбелязваме края на войната между две империи като национален празник. От действащите ни политици единствен президентът Плевенлиев говореше открито за хубридната война на Русия, след като се еманципира от средите, които го издигнаха. Тогава страната ни устоя на много сериозни атаки, до голяма степен благодарение на неговата решимост. Както известният русофил Николай Малинов каза в едно свое участие „след Крим идва ред на Балканите“. Именно тази логика на имперската политика на Русия кара анализаторите да предвиждат разпростиране на влиянието към Румъния и България, което най-вероятно ще бъде постигнато с прийомите на хибридната война и установяването на марионетни правителства. Както нагласите в обществото, така и венецуелските машини благоприятстват такъв сценарий. Но и спокойствието, че НАТО ще ни пази, може да се окаже измамно: направихме всичко възможно да отслабим Алианса – с отказа си от дислоциране на войски, като саботирахме откриването на черноморска база, и като изпратихме на украинците чаршафи вместо оръжие, от което имат нужда за да оцелеят. Забавяната доставка на F-16 е показателна за ниското доверие към нас, а това взаимно недоверие може да доведе до поисканото от Путин излизане от Алианса, което би означавало нов колониален строй за България.

Данаил Брезов е бакалавър по физика и доктор по математика - към момента доцент в УАСГ. Други упражнявани професии: музика, журналистика и разработка на софтуер. Проявява нездрав интерес към икономиката и историята на XX век. Безпартиен, но с десни убеждения - почитател на фактите и здравия разум