На Трибуната - Румен Христов: Българите имаме нужда от обединение, но не и с комунистите, които не се извиниха

БСП продължават да си броят конгресите като БКП и да полагат цветя пред паметниците на сатрапите, казва лидерът на СДС

На днешния ден се навършват 75 години от най-черната дата в съвременната българска история – масовото избиване на българския елит от комунистите. Пред паметната плоча на жертвите на терора пред НДК се срещаме с председателя на СДС Румен Христов.

Лично вие, г-н Христов, всяка година идвате тук...

Да, от 30 години.

Намериха ли покой душите на хората, убити от Народния съд?

Според мен не. Голяма част от наследниците на тези, които са загинали, все още не знаят гробовете на своите близки. Това не им дава покой. Това не дава покой на обществото, разбира се. И в този смисъл отбелязваме пет дати – 1 февруари, 23 март – поклонението в Ловеч пред „Лагера на смъртта“,  16 април – най-големият атентат в църквата „Св. Неделя“, тази година се навършват 90 години и СДС ще бъде патрон на това събитие, 1 юни – лагера „Белене“, 23 август – жертвите на тоталитаризма. Това са дати и не случайно са определени, за да напомнят на всички нас, че комунистическият режим нанесе непреодолими рани на българския народ, които трудно зарастват.

Забравяме ли го?

Като че ли от младото поколение – да. И ние сме призвани всяка година тук, да отдаваме почит на загиналите, за да не се случва никога това, което комунистите извършиха преди 75 години. Избита интелигенция, военните, политиците, черен четвъртък преди 75 години. Раните не са заздравели. Трябва да помним това, което се случи и да не го забравяме.

Какъв отпечатък даде това с днешна дата?

Огромен. На България беше спряно нормалното развитие. Ние не бяхме в семейството на Европа, където влязохме доста по-късно. Аз се радвам, че тази дата, която беше обявена за дата на почит към жертвите на комунистическия режим, беше предложена от двамата президенти на СДС - Жельо Желев и Петър Стоянов, и приета от ГЕРБ. Това е още един пример, доказателство, че СДС е дясна и антикомунистическа формация.

Тук се отправи и призив да не се забравя паметта на тези хора, може би това е в основата на единението ни?

Да, така е. Разбира се, че българите имаме нужда от обединение, но не на всяка цена. Не с тези, които са спрели развитието на България. Не с комунистите, които не се извиниха и продължават да си броят конгресите, и да полагат цветя пред паметниците на сатрапите. Така че, нека младото поколение да намери начин да загърби тези неща, но не забравяйки ги. Както Европа има нужда от единение, така и българите имат нужда от обединение, но без историята да бъде забравена.

Тук се отправи и призив към държавния глава да се определи по този въпрос. Той пропуска вече трета година?!

Ами като държавен глава той трябва да има еднакво отношение към всички събития в България, а това е събитие, което никой не може да пренебрегне. Избиването на цвета на нацията е нещо, което не може да бъде забравено, така че въпросът е към него.

А по отношение на музея на жертвите на комунизма?

Да, имаме нужда от такъв музей. Само България и още една-две страни от Източна Европа нямаме, като не броим бившите съветски републики. Трябва да се направи всичко възможно да се намери подходяща сграда.

Иска се сградата на Лъвов мост?

Сградата на Лъвов мост е подходяща. Имаше невероятно добър филм – Сградата на терора. Тя е историческа и е свързана с всичко, което не трябва да бъде забравено, така че би била подходяща.