Последвайте ни: Facebook Twitter Instagram RSS
Търсене
English

Новини, анализи, мнения - Tribune.bg

Меню
  1. Начало
  2. Мнения
  3. Румен Радев в територията на импийчмънта?

Мнения

Румен Радев в територията на импийчмънта?

Димитър Стоянов, коментар специално за Tribune.bg

На 27 октомври 2021 г. Конституционният съд се произнесе с дългоочакваното решение по казуса „Кирил Петков“, с което обяви за противоконституционна частта от Указ № 129 от 10.05.2021 г., с която Кирил Петков е назначен за служебен министър на икономиката. Решението е подписано от почти всички конституционни съдии като само съдия Георги Ангелов го подписва с особено мнение във връзка относно допустимостта на искането. Решението на Конституционния съд отвори нова серия от правни спорове във връзка с актовете на Кирил Петков като министър, както и за конституционните ограничения за двойното гражданство при заемането на определени категории висши публични длъжности, но отвори един нов и изключително съществен казус – за отговорността на Румен Радев.

В разпоредбите на чл. 103, ал. 1-3 от Конституцията на Република България е уреден т.нар. български вариант на процедурата по импийчмънт (impeachment). В своята правно-философска същност импийчмънтът представлява форма на особена квалифицирана отговорност на висши държавници, възникнала през Средновековието във Великобритания, и намерила огромно проявление в американската конституция и по време на Френската революция. Един от най-значимите сблъсъци между краля и парламента по време на Английската революция се случва по време на импийчмънта на Томас Уентуърт, 1-ви граф на Страфорд. При английския модел Долната камара на парламента повдига обвинението, а Горната камара (Камарата на лордовете) се произнася по обвиненията, бидейки особен вид съд, доколко действията на лицето отговарят на представените обвинения. Тази процедура в своя дух е възприета от американския конституционен модел по линия на Камарата на представителите и Сената. Съгласно параграф 4 от член 2 на Конституцията на Съединените американски щати „президентът, вицепрезидентът и всички висши държавни служители на Съединените щати се отстраняват от длъжност, ако бъдат подведени под отговорност по реда на импийчмънт и осъдени за държавна измяна, за вземане на подкупи или за други тежки престъпления и простъпки“. Основанията за импийчмънт са „treason, bribery, or other high crimes and misdemeanors“, или казано на български – държавна измяна, вземане на подкуп или други тежки престъпления и простъпки (позорни деяния – прев. проф. Любомир Владикин).

Съгласно българската Конституция президентът и вицепрезидентът не носят отговорност за действията, извършени при изпълнение на своите функции, с изключение на държавна измяна и нарушение на Конституцията (чл. 103, ал. 1 КРБ). Обвинението се повдига по предложение най-малко на една четвърт от народните представители и се поддържа от Народното събрание, ако повече от две трети от народните представители са гласували за това (чл. 103, ал. 2 КРБ). Конституционният съд разглежда обвинението срещу президента или вицепрезидента в едномесечен срок от внасянето на обвинението. Ако бъде установено, че президентът или вицепрезидентът са извършили държавна измяна или са нарушили Конституцията, пълномощията им се прекратяват (чл. 103, ал. 3 КРБ).

Решението в процедурата по импийчмънт се взема от Народното събрание с квалифицирано мнозинство и след това се превръща в своеобразно „обвинение“, което се поддържа от Конституционния съд. Председателят на Съда образува производството и назначава трима съдии за докладчици. Обвиненият бива уведомен за делото и получава всички материали по него. В 15-дневен срок той може да представи или да поиска събиране на нови доказателства. В процеса участват обвиненото лице, което има право на защита, както и Народното събрание, чийто представител поддържа обвинението. Конституционният съд заседава по делото при ¾ кворум, а гласуването е тайно. Повече от половината конституционни съдии трябва да подкрепят решението, за да бъде прието то. С решението на съда се установява или не се установява държавна измяна или нарушение на Конституцията и се прекратяват или не се прекратяват пълномощията на лицето като в този случай обвинението се отхвърля. Решението влиза в сила три дни след обнародването му в „Държавен вестник“, като решението се обнародва в 15-дневен срок след постановяването му. Предвид особената важност на решението, то се съобщава веднага на Народното събрание, президента и вицепрезидента и на Министерския съвет. Ако пълномощията бъдат прекратени на основанието за държавна измяна, делото се изпраща и на главния прокурор.

В конкретната ситуация с назначаването на Кирил Петков и обявяването на указа за противоконституционен е редно да се отбележи, че съгласно практиката на Конституционния съд, сам по себе си противоконституционен указ не значи нарушение на Конституцията (РКС № 12/2020 г.). „Нарушението на Конституцията“ трябва да има характер на „погазване“, тоест посегателство върху конституционните принципи и ценности. То може да бъде осъществено от президента както с поведение, което руши устоите на държавата и няма престъпен характер, така и със съставомерни деяния. Самото понятие може да включва в съдържанието си и извършване на нарушения, които са престъпления, но различни от престъпленията против Републиката. Според Решение № 25 на Конституционния съд от 1995 г. нарушението може да бъде извършено както с правни актове, така и вербално. С Решение № 9 от 1994 г. Конституционният съд е категоричен – ако президентът наруши Конституцията, неговите пълномощия се прекратяват. Според тълкувателната практика на Конституционния съд, Народното събрание разполага със свобода на преценката за наличие на основание за повдигане на обвинение срещу президента и неговата квалификация във всеки отделен случай.

При тази фактическа обстановка е редно да се вземе предвид следното – указът на Румен Радев за назначаване на служебното правителство в частта му с назначаването на Кирил Петков за служебен министър на икономиката е вече безспорно противоконституционен, но ключовият момент в него е, че президентът е нарушил Конституцията като е назначил гражданин на чужда държава за министър в противоречие не само със самата норма на чл. 110 КРБ (членове на Министерския съвет могат да бъдат само български граждани, които отговарят на условията за избиране на народни представители, съответно нямат друго гражданство освен българското, навършили са 21 години, не са поставени под запрещение и не изтърпяват наказание лишаване от свобода), но и със самите конституционни принципи и ценности. Правомощието на президента да назначава служебно правителство е изключително специфично, то се проявява като отклонение от традиционната практика на излъчен от парламента кабинет, за да осигури приемственост, трайност, продължителност, предвидимост и отговорност от страна на изпълнителната власт. Казано по друг начин няма как българската държава да остане без правителство, което да ръководи нейната вътрешна и външна политика и да организира предсрочните парламентарни избори. Изпълнението на тази огромна отговорност, която е труден момент е предоставена на президентската институция, трябва да се осъществява в съответствие с всички норми, принципи и дух на Конституцията. Назначаването на чужд гражданин за министър, който включително да участва в Консултативния съвет по национална сигурност, да издава десетки актове, да ръководи един от най-важните ресори в държавата в условията на породена от пандемията икономическа криза, може да се определи не само като нарушение на Конституцията, а като нейно погазване. Незнанието, подвеждането на президента във връзка с наличието на чуждо гражданство при Кирил Петков не променя това обстоятелство – в крайна сметка става въпрос за институция, която във време на парламентарна криза носи най-голямата отговорност в държавата и която има целия наличен и необходим арсенал да провери конкретна информация и да упражнява контрол върху своите собствени избори.

Както сочи практиката на Конституционния съд, Народното събрание е органът, който разполага със свободата на преценката дали има основание да се повдигне обвинение срещу президента. Народното събрание квалифицира и всеки отделен случай. При липса на действащо такова и при предстоящи парламентарни избори е важно този въпрос да бъде поставен на дневен ред веднага щом се конституира следващото 47-мо Народно събрание, а именно дали трябва да се потърси отговорност по реда на процедурата за импийчмънт от действащия президент Румен Радев за нарушаване на Конституцията? Отговорът на този въпрос ще постави Румен Радев в територията на импийчмънта, а при формиране на необходимото мнозинство в Народното събрание – в съвсем реалната възможност за прекратяването на неговите пълномощия. Това ще зависи пряко от решението на политическите сили в следващото Народно събрание, а косвено – от избирателите, които не само им гласуват доверие, но и ще дадат оценката си за изминалите пет години от присъствието на Румен Радев на „Дондуков“ № 2.

***

Димитър Стоянов е юрист, специализиращ в областта на конституционното право и административното право и процес. В периода 2017-2021 г. е експерт в тази област към политическия кабинет на вицепремиера по правосъдната реформа.

Автор е на публикации по правна, историческа и външнополитическа тематика.  


Топ новини

виж още

Актуална тема