Три аргумента срещу всеобщото машинно гласуване

Димитър Стоянов, коментар за Tribune.bg

С въвеждането на всеобщото машинно гласуване имаме известна предистория. След изборите на 4 април 2021 г., излъчили краткотрайното, но много злополучно откъм нормативна дейност 45-то Народно събрание, дебатът за машините на фона на предстоящите още едни парламентарни избори излезе на преден план. Тогава едно мнозинство в Народното събрание навръх Разпети Петък, с написани на коляно законодателни изменения, без обществен дебат, солидни оценки на въздействието, на среднощно заседание прие изменения в Изборния кодекс, където премахна хартиената бюлетина и въведе изцяло машинно гласуване. Промените бяха обнародвани изключително скорострелно от президента в „Държавен вестник“, а страната се насочи към спирала от избори, всички от които бяха проведени единствено чрез машини за гласуване. Това важи и за местните избори през 2021-2022 г. – Благоевград, Нова Загора и други общини.

Всеобщото машинно гласуване обаче остана много сериозен дискусионен въпрос, който обхвана няколко парламента, стигайки до настоящия момент, когато връщането на хартиената бюлетина като възможност за гласуване редом с машините изглежда сигурно – то мина с мнозинство на първо четене, на второ четене в комисия и предстои да бъде разгледано в пленарна зала на второ четене. Тук ще отбележа, че връщането на хартиената бюлетина е необходимо и правилно решение – и могат да се изведат три основни аргумента в тази посока против всеобщото машинно гласуване. И всеки от тях има своето основание както в Конституцията, така и в практиката.

В Конституция са залегнали редица принципи, които определят нейната природа и същност, измежду които разделението на властите, правовата държава, социалната държава и народният суверенитет. Съгласно принципа на народния суверенитет, изкристализиран от няколко столетия конституционноправна теория и практика, народът е източник, субект и бенефициер на държавната власт. Той е конститутивен елемент на държавата заедно със земята и властта, съгласно учението за трите елемента, които я обосновават – територия, население и власт. Народният суверенитет може да се осъществи пряко, когато например се гласува в референдум, да участва в гражданска инициатива и т.н., или чрез представителство като гласува за членове на Народното събрание или от не толкова отдавна за Европейския парламент. Нашата Конституция е предвидила и двете.

Народът като суверен гласува, избира и упълномощава народно представителство, което се конституира в Народното събрание. След това то излъчва изпълнителна власт (избира министър-председател и по негово предложение структура и състав на Министерски съвет) и предприема необходимите действия за цялостно окомплектоване на съдебната власт с например избор на парламентарна квота за Висшия съдебен съвет, избор на Инспекторат към ВСС, гласуване на бюджета на съдебната гласуване, гласуване на структурния закон на съдебната власт, на процесуалните закони и други. Така че ролята на народния суверенитет е основополагаща и незаобиколима. И тук идва въпросът – избира ли народът своето представителство, осъществява ли се идеята за народния суверенитет, когато цялата избирателна система се оказва в ръцете на една частна компания, която във всеки един момент може да преобърне изборния процес? Не абдикира ли държавата от своя основна отговорност?

В основния закон също така е записано, че изборите, националните и местните референдуми се произвеждат въз основа на общо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване. Това е неговата основна природа – общо, равно и пряко. Всеобщото машинно гласуване от своя страна е показало, че по технически параграфи отблъсква представителите на редица социални групи от процеса на гласуване и представлява пречка пред осъществяването на правото на глас например при хората в по-напреднала възраст. За да гарантира, че избирателното право ще се основава на всеобщност и равнопоставеност, тоест ще бъде общо и равно, държавата трябва да гарантира, че то ще се осъществява по най-достъпен за всички групи технически начин. Няма как една група от избиратели да бъде декласирана от изборния процес за сметката на друга група, която по силата на използвания метод на гласуване реално да се ползва с привилегия. Гарантирането на избирателното равенство е отличителна черта на всяка една модерна демокрация. И хартиената бюлетина, заедно с правото на избор как да бъде упражнен гласа на избирателя – с машина или с хартия – дава тази необходима предпоставка за равното упражняване право на глас.

Като трети аргумент след ва да се посочи, че няма нито един произведен избор за местна или национална институция чрез всеобщото машинното гласуване, при който да не е отчетен изключително рязък спад в активността на гласуване. Последните парламентарни избори се проведоха при активност, която едвам прескочи 40 процента. В изборите за народни представители през ноември 2021 г. активността беше също 40 процента, в тези от юли 2021 г. – 41 процента. Активността по време на изборите от 4 април 2021 г. (когато се гласуваше и с хартиена бюлетина) беше над 50 процента, на тези от 26 март 2017 г. – 54,07 процента. В изборите за президент през ноември 2021 г. до урните отидоха едва 40 процента от избирателите (през 2016 г. активността беше 57,67 процента, през 2011 г. – 51,83 процента). При избора на кмет в Благоевград през юни 2021 г. активността беше под 28 процента (при 58 процента през 2019 г.), а при съвсем наскоро провелите се избори за кмет на Нова Загора активността отново не достигна 30 процента (в сравнение с 49,21 процента по време на местните избори през 2019 г.). Казано по друг начин, няма национални или местни избори, които да са се провели в условията на всеобщото машинно гласуване, при които да не е отчетен изключително сериозен спад на избирателната активност и гражданското участие.

Това представлява много значим проблем за системата на представителната демокрация. Високото участие на гражданите в изборния процес чрез високата избирателна активност дава именно тази представителност на институциите и определя тяхната демократична легитимност. То им дава представителен мандат за управление да действат в интерес на голяма група хора, които са им гласували доверие в изпълнение на програма. Демократична институция, която не се ползва с подкрепата на избирателите, просто не се ползва с необходимата легитимност. Ниското участие на гражданите в изборния процес прави една демократична система и много по-податлива на влиянието на радикални и организирани малцинствени групи по интереси, които могат да „щурмуват“ изборите и да получат мандат за управление едва с няколкостотин хиляди гласа. Високото гражданско участие на изборите гарантира висока представителност на интересите и оттам е естествената преграда пред това системата на управление да бъде узурпирана от радикални елементи.

Накратко трите аргумента срещу всеобщото машинно гласуване могат да се обобщят в няколко думи – народен суверенитет, общо и равно избирателно право, избирателна активност и демократична легитимност. Всички те са необходими за функционирането на една представителна демокрация и трябва да бъдат отчетени от гледна точка на съществуващите реалности. В противен случай самата представителна демокрация ще започне да страда от тежки дефицити, които в крайна сметка могат да доведат до нейното обезсмисляне като система. А, както е показала историята, една власт никога не остава да „лежи на пътя“. Тя винаги бива взета от някого.

****

Димитър Стоянов е юрист, специализиращ в областта на конституционното право и административното право и процес. В периода 2017-2021 г. е експерт в тази област към политическия кабинет на вицепремиера по правосъдната реформа.

Автор е на публикации по правна, историческа и външнополитическа тематика.