Условието Рашков и бузлуджанският купон

Иван Стамболов – Сула, коментар специално за Tribune.bg

Как ви звучи подходът „предварително обявяване на флашмоб“? Доколкото съм се интересувал, този постмодерен жанр, това средство на оригинална себеизява е характерно единствено с това, че е внезапно, неочаквано, появява се, развива някакъв замисъл и изчезва. Такова нещо обявява ли се предварително?

Изглежда се обявява, защото това е част от честванията на БСП по случай 131 години от нейното раждане на връх Бузлуджа. 131 години, изпълнени с незабравими събития, за които много пъти сме говорили. Празникът на мандатоносителя, планиран за 29 и 30 юли т.г., освен обявения флашмоб на Младежкото обединение в БСП, включва още: поднасяне на венци на Шипка в израз на благодарност към освободителите, венци за Хаджи Димитър, Димитър Благоев и другите социалисти – отци-основатели на партията, – както и за партизаните от Габровско-Севлиевския отряд. Ще има и идейно-художествено-развлекателна програма с участието на Миро, Владо Димов, Цветан Бонев, Виво Монтана и Лилия Андонова. Аз на знам кои са тези хора, освен може би Миро, ако е онзи същият от някогашната „Каризма“, но то е защото съм невеж, особено в тази област. Но не това е важното. На мен ми е интересно друго.

На мен ми е интересно дали на тържествата са поканени и новите коалиционни партньори на БСП, онези, с които столетницата ще гради второто правителство в рамките на този клет парламент – харвардската ПППП, „Демократична България“ с всичките ѝ компоненти и най-вече с антикомунистическата и „автентично“ дясна ДСБ, и евентуално Слави Трифонов, който може и да изпее нещо между Виво Монтана и Миро. И още – дали, ако са поканени и отидат от уважение към коалиционния партньор, ще им бъдат вързани червени пионерски връзки с логото на БСП като на Корнелия от снимката?

Нинова на Бузлуджа

Соц купонът на Бузлуджа и червените пионерски връзки далеч не са най-големият проблем на коалиционните партньори. Много по-шизофренично е, че ги вкарват в ситуация, аналогична на онази с #КОЙ? през 2013. Тогава всички се питаха, изпълнени с подозрение, какъв е този зор да се инсталира Делян Пеевски за шеф на ДАНС. Днес всички се питат, изпълнени с подозрение, какъв е този зор да се инсталира Бойко Рашков за шеф на КПКОНПИ. И тогава, и сега мандатът е у БСП. Двете ситуации са практически еднакви, но реакциите са коренно противоположни. Защо днес няма ДАНСwithme? Защо никой не пита #КОЙ? Може би днес няма подходяща платежоспособна движеща сила на народното негодувание, Дубай спи.

Защо е този зор, защо е тази безапелативност? Нека напомня думите на Лена Бориславова: „Ключово за участието на „Продължаваме промяната“ в правителство с мандата на БСП е приемането на проекта за Антикорупционен закон и изборът за председател на КПКОНПИ“. Тоест няма Рашков, няма правителство. Що се отнася до предложенията за промени в закона, то, с две думи, те са насочени към превръщането на Комисията в бухалка – пълни полицейски правомощия на независими инспектори без юридическо образование (разпити на граждани, проникване в жилища, използване на СРС и т.н.). И непременно, задължително, обезателно да е Бойко Рашков. Защо? Защо е този зор?

За наивния и неинформиран страничен наблюдател има няколко обяснения. Най-напред целта може да е са подгони който трябва (бухалките са за това), в случая ненавистния ГЕРБ. Оттам вече провидяха в това действие casus beli, обявяване на война. Открито заявиха, че целта на това мероприятие е унищожаването на ГЕРБ. Но може да не е само това. Може да искат Рашков начело на Комисията, напротив, за да не подгони тя когото трябва, когато всичко свърши. На нас, простите граждани, ни остава да се запасим с пуканки и да гледаме какво ще се изкара наяве, след като Четворната коалиция се оттегли от властта.

А може пък да е и безвкусна PR акция. Следете мисълта ми. Казват така: „Ние настояваме толкова много на промените в Закона за КПКОНПИ и толкова много на Бойко Рашков, защото сме борци за правда. За нас борбата с корупцията е най-важното нещо под небето. Всички наши действия или бездействия извън борбата с корупцията са маловажни и за тях не си заслужава да се говори. Първо корупцията, после всичко останало! А коя е корупцията ли? Корупцията е всичко извън нас, начело с опозицията! Светът се дели на две: бели ангели (ние) и черни дяволи (те).

Но дали пък сами те – тези смели радетели срещу корупцията – са извън всякакво подозрение? Вземете аферата „Джемкорп“. Оказа се, че са се опитали да продадат цялата енергетика на офшорки за 1 милиард лева. С тайни меморандуми, които уж не задължавали страните, но съдържат клауза за арбитраж в Париж. И когато ДАНС ги предупреди, че зад тези офшорки стоят руски олигарси, обвиха се в мълчание. Скриха доклада на ДАНС, но за всеки случай развалиха и меморандума, че стана напечено.

Вземете също и връщането на посредниците при закупуването на руски газ, от което само за месец май цената му скочи със сто милиона лева. Най-накрая вземете и руския петрол за Лукойл и не взимайте нищо повече. Руският петрол поевтиня, но благодарение услугите на фирмата Литаско, застанала на входа и на изхода на рафинерията, цените на горивата у нас са рекордни.

Дали няма корупция в тези деятелности? Това ние, простите граждани, няма как да знаем, но знаем, че ако някой дръзне да заподозре корупционен интерес в тези сделки на „белите ангели“, веднага ще бъде обявен за путинист или в най-добрия случай – за мръсен гербераст.

Има и още една предполагаема причина за големия зор Рашков да е шеф на новото КПКОНПИ и тя завладява с простотата си – старото ченге държи новоизлюпените политици с някакви компромати. Но каквото и да е, остава неприятното усещане, че още непредложили състав на кабинета „БСП“ и вече мислят за политически тероризъм.

Соц купонът на Бузлуджа и червените пионерски връзки далеч не са най-големият проблем на коалиционните партньори. Много по-шизофренично е, че ги вкарват в ситуация, аналогична на онази с #КОЙ? през 2013. А именно ситуацията #КОЙ?-2013 даде начало на последното, качествено ново и надминаващо всякакви фантазии падение на политическата класа, девалвира доверието в политическата система, която е добрата стара парламентарна демокрация, до нечувани низини. Ако тази тенденция на падение не се пречупи, страх ме е какво ни очаква след следващите парламентарни избори, когато и да са те. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

* * * 

Иван Стамболов е хоноруван сценарист и продуцент в БНТ, БНР и „Дарик“ до 1994, а след това се заема с консултантски бизнес, с който се занимава и до днес – предимно в областта на медиите и политическото позициониране.

През последните години поддържа собствени публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на книгите „Безобразна поезия“ (пародия); „Додекамерон“ (12 новели), романите „Янаки Богомил. Загадката на иконата и слънчевия диск“ и „Янаки Богомил 2. Седем смъртни гряха“; сборниците публицистика „Дзен и изкуството да си обършеш гъза“, „Картаген трябва да бъде разрушен“ и „Тънкият гласец на здравия разум“; систематичното ръководство „Технология и философия на творческото писне“.

Бил е колумнист във вестниците „Пари“ и „Сега“, сп. „Економист“ и сайтовете „Уеб кафе“ и „Топ новини“, а понастоящем – във в. „Труд“ и „Нюз БГ“. Автор е на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, носител на големите награди на Българската WEB асоциация и Фондация „БГ Сайт”. Член на Обществения съвет на БНТ и на Творческия съвет към Дирекция „Култура” на Столична община.