Въглеродно и полова неутрална веган утопия

Владислав Апостолов, коментар специално за Tribune.bg

Пейзажът на пропагандата е винаги важна композиция, но особено интересно става, когато има гигантски лъжи за набутване в глобални гърла. А времената, които съчетават пандемия с диспропорционални мерки, асиметрична климатична истерия, миражи с масова миграция и транснационална кампания за смазване на национални суверенитети, са особена плодотворна почва за пропагандата.

В тези времена живеем ние. И машините за манипулация са включени на допълнително работно време. Твърде много сюжети, които в реалността ще влошат живота на нормалните хора, трябва да бъдат представени като романтична приказка за райска хармония в цветовете на дъгата и под звуците на последния тренди транс куиър хип-хоп поп микс.

Глобалната либерална медийна екосистема е превъзбудена от задачите да сглоби разказ за бъдещето. Светлото утре на вятърни турбини и празни стадиони, на хоум офис и изолация, но и на огнени протести в името на социалната справедливост.

Ръката на безумеца рисува въглеродно и полово неутрална веган утопия.

В чисто комуникационен план може да се наблюдава как няколко гигантски корпоративни медийни мрежи по традиция задават тона с коктейл от публикации, маскирани като експертни и важни, но всъщност сглобени от младежи със синя и розова коса, пиърсинг в носа и престижна диплома по „етика на порното“ или „феминистка теория“ в джоба.

За нас в България е ценно да проследим кога и как идва неизбежният превод на пропагандата. Корабът-майка пуска посланието, а дребните дронове от периферията го разнасят – понякога с повече страст и агресия от централния мозък.

Последната седмица ни предложи ярка журналистическа илюстрация на явлението. Местните медийни сателити на левия прогресивизъм се превъзбудиха с централните съобщения и влязоха в задъхан режим на превод и разпространение.

Локалната пропаганда забълбука от безумни материали за „светлото бъдеще“ след „приемането на климатичния пакет“. Дълбоко объркани „пера“ запознаха своята публика с „прекрасния нов свят“ на еко футуризма. Нищо от написаните възгласи за енергийна революция не се припокрива с фактите на терен, разбира се. Нищо от публикуваните пропагандни призиви за западна икономическа авто-кастрация не се занимава с енергийната експанзия на Китай или Индия.

Няма значение какво правят други режими, необременени със себеомраза. Те си нямат елити, които жадуват за унижението и маргинализирането на своите основни общности. И не са толкова интересни. Важното е в Европа да се въртят вятърните мелници, пардон, турбини.

Но това не е достатъчно. Българските прогресивни издания, които копират всяка политическа прищявка на корпоративните медии, трябваше в крайна сметка и да преведат на роден език голямата идея за махането на малкия човек от уравнението.

И така се стигна до „онзи“ материал на ключово и капитално сбъркано българско ляво либерално издание затова как „Олимпийските игри в Токио са на път да бъдат зелени“. Да, добре, както биха казали някои философи с интереси и познания в сферата на енергетиката.

Много е важно да се покаже как мислят – и съответно как пишат – българските преводачи на централната пропаганда. Първите изречения на човекоомразния салют към бъдещи рестрикции и тирании са ключови: „Никакви фенове. Никакви будки за храна. Никакви автобуси или резервации на хотели. За мнозина олимпийски игри в Токио може да не изглеждат особено атрактивни. Но за природозащитниците по-умереният подход към игрите е точно това, от което се нуждае свят, сблъскващ се с изменение на климата. “

Важно е да се разбере, че тези хора наистина мислят така. Да, мнозина са опортюнисти, които просто искат да се облагодетелстват от новите обстоятелства и биха направили всичко за евентуална лична изгода. Но ядрото на това движение е съставено от фанатици и зомбирани млади хора, които четат горните изречения за страхотната липса на хора на Олимпиадата и съвсем неиронично се възбуждат от перспективата всичко да се случва без човешко присъствие. Освен протестите за социална справедливост, разбира се. Там трябва да има максимално ефективни тълпи, които да покажат на останалите какво става, когато не се съобразяват със заповедите на „дайвърисити“ религията.

А преводите и проповедите на пропагандата ще продължат. И материалите, на които сега се смеем искрено ще ни се струват почти нормални на фона на това, което се задава. Само почакайте.

***

Владислав Апостолов е автор и журналист с дългогодишен опит в печатни и електронни медии. Културен редактор във вестник “Труд”. Коментатор в bTV и БНР.