Директорът на БЕХ Валентин Николов пред Tribune.bg: Ако има държавна политика за АЕЦ „Белене“, първи реактор – след 10 г.

Европа и България се намират в енергийна криза. Цените на газ и електричество продължават да растат, като у нас разликата е драстична. В същото време сроковете за приемане на „зелената сделка“ и затваряне на едни от най-важните ни мощности са застрашени. Пред Tribune.bg изпълнителният директор на БЕХ разкрива имаме ли възможност за АЕЦ „Белене“ и каква ще бъде съдбата на въглищните централи:

- Колко време ще ни трябва да пуснем първия реактор на АЕЦ „Белене“?

- Интересен въпрос. Първо трябва да се види кога ще е старта, защото той започва с разрешението за строеж, а то е свързано с Оценка за въздействието на околната среда/ОВОС/ – ще важи ли вече изготвения ОВОС или няма да важи? Като гледам ЕК е настроена да не го признае стария ОВОС, следователно ще има нов. Тоест,  ако няма държавно планиране и политика в тази област, и целият държавен апарат да бъде ангажиран, защото не зависи само от едно министерство на енергетиката в случая, съм скептичен за сроковете и не мога да посоча срок. Ако има такава политика, е друг въпрос, но не по-рано от 10 години, но пак трябва да има политическо решение затова.

- Може ли в тази връзка да се възползваме от добрия тон от Европа, който заместник-председателят на ЕК Тимерманс демонстрира, за да се приеме ОВОС, да се смекчат позициите на Европа и проектът да тръгне?

- Не, никога няма да се случи. Категорично, особено що се отнася до околната среда.

- А каква подкрепа да очакваме? Досега от Брюксел се интересуваха само кой ще финансира проекта „Белене“?

- Точно така, това си е част от лицензията. Те просто не ни спират, както и за „Балкански поток“.

- Какво предприема БЕХ относно удължаване живота на въглищните ни централи?

- Имаме група за иновации и търсим различни технологии, които да ни бъдат представени и ще пуснем за оценка в различните университети за химично и физично потвърждение на тези иновации. Ако и бизнес планът им се потвърди, ще пристъпим към въвеждането им. Т.е. търсим варианти за иновативен начин за справяне със замърсяването и изискванията по години на ЕК, за да сведем въглеродните емисии до нужните нива.

- А сроковете, които се коментират относно спирането на ТЕЦ-овете, кое вярното? 2038 или 2040г., но всъщност още през 2025г., защото тогава ще спре държавната помощ за тях?

- И двете са верни. Принципно трябва да са ясни две неща. Първо, никой не ни кара да затваряме каквото и да е, принципно, но, ако искаме да получим пари, трябва да се ангажираме с дати. Тези дати се договарят с ЕК, като говорим за добив на въглища, а не на въглищни централи, защото централите могат да работят с алтернативни горива и по алтернативни методи. Иначе си има изисквания във връзка със „Зелената сделка“ и те са 550г въглероден двуокис на един МВтч изработен, а ние в момента сме над 1100г на МВтч, т.е. трябва да намалим тези нива. Отделно и държавната помощ, ако не сме въвели изискването за капацитет, което трябва да се нотифицира от ЕК, е работа без държавна помощ след 2025г.