Върховният съд на САЩ в плен на политическата коректност

Владислав Апостолов, коментар специално за Tribune.bg

Нова седмица, нов повод да погледнем към пейзажа на политическата коректност и противоречивите продукти на социалното инженерство. Този път актуалните събития пристигат от самите институционални върхове на САЩ. Заглавията са превзети от информацията, че на 83 години съдия Стивън Брайър възнамерява да се пенсионира и да се оттегли от Върховния съд след близо три десетилетия работа от „пейката“ на най-висшия и влиятелен съдебен орган в страната. Той е един от либералните членове на състава, номиниран от президента Бил Клинтън през 90-те години на миналия век.

Обявеното оттегляне на Брайър дава възможност на сегашния държавен глава Джо Байдън да предложи свой кандидат, който трябва да бъде потвърден от Сената. И тук става интересно. Това е шанс за 79-годишния президент от Демократическата партия да вземе малко въздух от пируета на преплитащите се кризи и да изпълни свое обещание от предизборната кампания, точно навреме за жестоката политическа жега, която идва с междинните избори за Конгреса в края на годината. 

А какво бе обещанието на Байдън? Да номинира опитен, талантлив и доказан съдебен кадър с безупречна репутация в тълкуването и защитата на Конституцията? Не, разбира се. През 2020-а година Джо Байдън обеща да предложи чернокожа жена за Върховния съд на САЩ. Нищо друго и нищо различно. Чернокожа жена задължително - политиките на идентичността на практика. Ето как изборът за позиция в една от най-престижните и влиятелни институции в историята на САЩ се редактира и редуцира до цвят на кожата и полови органи.

Освен всичко друго, членовете на Върховния съд се номинират и потвърждават без срок, могат да останат на поста до края на живота си и за десетилетия напред да определят ключови конституционни спорове, прерастващи в реални и дълбоки промени на терен.

По тази причина имаше такъв разлив на сурова омраза и рафинирана пропаганда срещу номинирането на Брет Кавано от предишния президент Доналд Тръмп. Демократическата партия и корпоративните медии направиха всичко възможно да унищожат репутацията му с обвинения за сексуално посегателство без доказателства и отпреди десетилетия. „Битката за Кавано“ беше един от най-драматичните, а в същото време и отблъскващи, епизоди в най-новата и кървава поредица на партийни конфронтации и социално-културни разломи в САЩ.

В крайна сметка успешното потвърждаване на Брет Кавано от Сената бе описано от Демократическата партия и повечето медии като една от най-мрачните страници в историята на страната. Апокалиптичният тон на либералните елити ескалира със смъртта на тяхната любима либерална съдийка – Рут Бейдър Гинсбърг, превърната и от Холивуд в икона на „прогреса и правата на жените“.

Сега раната „Върховен съд“ отново се разтваря. Това не трябва да е някаква синекурна позиция, която върви с почти задължителния вече квотен принцип. Ако има работа, зависеща от строго индивидуалните качества и постижения на кандидата, то това е тази във Върховния съд.

Но администрацията на Байдън има други планове. В края на седмицата от Белия дом официално потвърдиха, че номинацията ще зависи изцяло от раса и пол. Правилната раса и правилния пол. Прессекретарката на президентската власт Джен Псаки съобщи, че Байдън стои зад обещанието си да номинира чернокожа жена.

Това обещание дойде по време на кампанията за президент през 2020-а година. Тогава Байдън изоставаше от фаворита на лявото крило на Демократите и кариерен социалист Бърни Сандърс. Предварителните избори в Южна Каролина обърнаха играта в полза на бившия вицепрезидент на Барак Обама благодарение на гласовете на чернокожата общност и застъпването на влиятелния местен политически брокер от афро-американски произход Джим Клайбърн. В този контекст Байдън каза пред избирателите от Южна Каролина, че няма търпение да „осигури“ влизането на чернокожа жена във Върховния съд. „Трябва да сме представени“, каза тогава Байдън по време на реч от кампанията си.

Критици на подобна реторика припомниха, че членовете на Върховния съд не са избрани политици, които трябва да материализират някаква концепция за репрезентация. „Тяхната работа е да представляват, защитават и интерпретират Конституцията, не да дублират расовата разбивка на населението на САЩ“, коментира авторът и политически анализатор Мат Уолш.

Обещанието на Байдън беше част от отчаян опит да спаси собствената си номинация за кандидат за президент от Демократическата партия, а сега ще се превърне в инструмент за още по-силно разделение на американското общество по вродени признаци като раса и пол.

Републиканският сенатор Джош Хаули каза, че заявката на президента да номинира чернокожа жена за Върховния съд представлява „типична“ проява на „обсебеното от расата и джендъра поведение на тази администрация“. Но подобни ходове идват с желанието за политически коректен имунитет. Сега всяка критика към все още неназованата „чернокожа жена“ ще бъде неутрализирана като „расизъм“ и „сексизъм“.

С други думи американското общество – а покрай него и световната публика – ще стане свидетел на още един опит да се разглоби западния модел за стремеж към професионално издигане през постижения и компетентност. Дано се научат правилните уроци от това явление.