Винсент Кампос: Бях много разочарован от решението на България да не помогне на Украйна с техника и въоръжение (част 2)

- Решението на президента Байдън, че страните вече могат да обмислят прехвърлянето на F-16 към Украйна, е монументално

- В някои области се радвах да видя промените в България, в други – не бях много доволен, но мисля, че страната върви напред

 

Винсент Кампос е бивш дипломат, стратег и анализатор в сферите на политиката, енергетиката, сигурността и отбраната.

Той е и бивш говорител на Бюрото за енергийни ресурси към Държавния департамент на САЩ, а между 2009 и 2011 г. е говорител на посолството на САЩ в България.

Живял и работил повече от 17 години в над 60 страни в Латинска Америка, Западна Африка, Източна Европа и Близкия изток.

 

Живял сте в България през 2009-2011 г. Това е било преди 12 години. Виждате ли страната променена?

Първо, позволете ми да ви благодаря, че ме поканихте за това интервю. За щастие, откакто напуснах през 2012 г., съм идвал тук много пъти. Няколко години не бях посещавал страната и се върнах в България отново през януари 2023 г. Има много промени – някои към по-добро, други – не са на добре… Но мисля, че се открояват две области на прогрес. От една страна това е енергетиката. Например изграждането и откриването на 1 октомври 2022 г. на интерконектора Гърция-България (ICGB) – това е много, много положително развитие. Също и решението за закупуване на F-16, което според мен беше невероятно важно.

Но от друга страна съм много загрижен за политическата ситуация – както и повечето българи, които срещам. Особено в последните 2 години. Вече ходихте 5 пъти на избори и това създава много предизвикателства – не само за България, но и за европейските ѝ партньори, за САЩ и за двустранните отношения. Така че – в някои области се радвах да видя промените, в други – не бях много доволен, но мисля, че България върви напред и няма причина да не може да продължи да се движи в правилната посока.

В тази трудна политическа ситуация ние – България, и Балканите, а и Европа като цяло, сме застрашени и от руската агресия в Украйна. Мислите ли, че тази война ще свърши скоро?

Дали ще свърши скоро? Задавали са ми този въпрос и преди. Чувал съм други хора да отговарят на него. Но преди всичко, никой не може да предвиди края на войната. В същото време всички сме единодушни, че искаме да приключи възможно най-скоро. Но има толкова много фактори. Никой не може да направи точна оценка за сроковете, в които ще приключи войната. Украйна се бори срещу безмилостната руска агресия. Няма никакво извинение за нахлуването в чужда държава, както Русия направи спрямо. Атаките срещу цивилното население и инфраструктурата са абсолютно непростими.

Но обърнете внимание на способността на Украйна да отблъсква руските сили и на подкрепата на Запада. Когато говоря за „Запада“, имам предвид предимно Европа и САЩ, а сега се включи и Австралия. Това сътрудничество и помощ трябва да останат приоритет. Наскоро видяхме, че Великобритания предоставя допълнителна подкрепа. Президентът Байдън взе решение, че ще подкрепи трансфера на F-16, ако други страни желаят да ги дадат на Украйна. Не знам осъзнава ли се колко е важно това решение. Защото когато САЩ дават оборудване – особено тактическо, на други държави или държавите купуват това оборудване, винаги има изискване – те не могат да го прехвърлят или споделят с трета страна, освен ако не получат директно разрешение от САЩ. И това се прави през Държавния департамент в координация с Министерството на отбраната.

Ето защо фактът, че президентът Байдън каза, че страните вече могат да обмислят прехвърлянето на F-16, е монументален. С продължаващата подкрепа на Запада моето силно усещане е, че Украйна ще разполага с достатъчно оборудване, за да държи Русия извън страната. Но мисля, че най-важният фактор във всичко това, което изненада хората през първите седмици и месеци на войната, беше решимостта и силната воля на украинските военни и украинския народ да работят заедно и да се борят с Русия. И, разбира се, Владимир Путин беше шокиран – той изобщо не очакваше това – такъв дух и лидерство от страна на президента Зеленски. Те послужиха за вдъхновение на останалия свят, който подпомага и подкрепя Украйна. Ще видим какво ще стане. Мисля, че трябва да следим много внимателно тази година. Много е възможно да се постигне значителен напредък в спирането на Русия или изтласкването ѝ през следващите няколко месеца до края на годината. Дотогава ще може да се прецени по-добре дали тази война ще продължи още 6 месеца или може би още няколко години. Ще видим.

Споменахте, че много държави участват с оръжия и техника, но – поне официално, България не е сред тях. Добър натовски партньор ли сме в тази ситуация?

Ако говорим като цяло за България като партньор в НАТО, нека първо посочим, че страната има много добри резултати и принос в редица области. И дори беше домакин на обучения на НАТО. Ново Село и Граф Игнатиево са много активни в приемането на съюзнически части от НАТО. Но в аспекта на Украйна: ще бъда много директен с вас. Бях много разочарован от реакцията на България – наистина. България със сигурност може повече. Знам, че можете повече. Осъзнавам, че икономиката е изправена пред предизвикателства и че има висока инфлация...

Нито едно от тези не беше причината…

... но с цялото ми уважение към това - разбирам всичко... Но погледнете Украйна, вижте проблемите, през които преминават те. Каквито и други причини да има, трябва да им помагаме. И това включва и България.

Знаете, че тук на Балканите имаме много нерешени проблеми. И съществува популярно схващане, че Кремъл „подхранва“ търканията между страните, за да ни направи лесни за манипулиране. С какви чувства сте към тези теории?

Силно вярвам, че това са много повече от „теории“. Всъщност са исторически факти. Кремъл се меси на толкова много нива на Балканите по най-различни начини. Включително пропаганда и дезинформация, но също и плащане на политици, подкрепящи Русия и на руски приятелски групи, които протестират и влияят на вътрешните работи на страната. И всъщност един мой много добър приятел в Румъния написа книга за дисертация за докторската си степен и заглавието беше нещо от типа „Русия срещу Румъния: поглед зад сцената на руската пропаганда“. Книгата е много добре документирана и дава някои примери за пряка или непряка руска намеса – дори в изборите на Балканите през последните няколко години. Така че няма въпроси „дали Русия се намесва“. Няма съмнение „опитва ли се Русия да манипулира“. И няма въпрос „ще продължат ли“. И не само в политиката, но и в върху решенията, които засягат икономиката и в частност енергетиката.

Вие сте много добре запознати с проблемите между България и Северна Македония – продължаващият спор за езика, героите, малцинствата в страните… И разбирам, че тези казуси вероятно не изглеждат особено сериозно, погледнати отстрани, но е факт, че не се приближаваме до разрешаването им. Имате ли обяснение защо е така?

Всъщност това е интересен ъгъл, от който да се погледне ситуацията. От гледна точка на външен наблюдател, е така. В по-голямата си част чужденците наистина не могат да оценяват степента на напрежението. И не винаги го разбират. Когато дойдох през 2009 г. като говорител на посолството, бях запознат с предисторията и казуса със Северна Македония, но едва когато пристигнах и започнах да говоря с българи и да създавам приятели, придобих повече ясното за някои от проблемите.

Малко след като пристигнах в посолството, в България имаше избори и беше избрано ново правителство. И тогава посолството реши да организира медийно обучение за правителствените пресслужби на министър-председателя и различните министерства. Доведохме медийни експерти от САЩ да прекарат 2 дни тук, в България. В събрахме екипите на медиите. Идеята беше да покажем как управляваме правителствените пресслужби в САЩ. Но за да подобрим обучението и по отношение на Северна Македония, поканихме и посланика на САЩ в Скопие по това време да говори и да го открие. Той с радост се съгласи. В разговора, който проведохме, той попита дали може да доведе и двама македонци – говорителите на парламента и на президентството. И така, насред цялото това напрежение, бяхме с посланика в Северна Македония и двамата македонци в София. И си спомням, че в първия ден хората бяха малко нервни, но след това започнаха да си говорят и станаха по-дружелюбни. Не беше като да са врагове. До вечерта на първия ден те изглеждаха като семейни приятели. Беше невероятно колко топло бяха посрещнати македонците, не е имало никакво напрежение. А след края на двата дни, те си размениха телефонни номера, установиха неформална комуникация и наистина се наслаждаваха взаимно на компанията си. Така че, поради този ми опит и това, което видях в следващите години, съм много разочарован, че все още не е постигнато споразумение и напрежението не е разрешено.

Но сигурно разбирате, че всъщност няма напрежение между хората? Всички северномакедонци са добре дошли тук. И много българи също пътуват натам. От гледна точка на нормалните хора – ние сме приятелски съседни нации, между които няма езикова бариера. Това е политическо напрежение.

Точно. Аз разбирам. Това, което води до тази ситуация е, че не хората преговарят, а политиците. Това продължи твърде дълго. Има докладчик от Европейския парламент за справяне с този проблем и той е българин, което според мен е фантастично (Илхан Кючюк (АЛДЕ) е постоянният докладчик на Европейския парламент за Република Северна Македония). Хората си се разбират, но има политически групи, които продължават да го подклаждат – и това е малцинството от хората. Ето защо силно вярвам, че достигането до решение изисква сериозна работа. И тази сериозна работа изисква сериозни хора, които искрено искат да успеят. Така че, ако не се стремите към успех, по-добре стойте настрана. Нека хората и политиците, които наистина искат да постигнат успех, да си свършат работата.

Наскоро премиерът Ковачевски направи остро изявление: „Начинът на говорене, използван от България за Северна Македония, за съжаление, е много подобен на начина, по който Руската федерация говори за Украйна“. Наистина ли изглеждаме толкова зле отстрани?

Всъщност като цяло не съм съгласен, но в същото време мога да разбера защо някой би имал тези чувства, с които подчертавам – не съм съгласен. Това е чудесен пример за гледната точка, която имат някои хора и как могат да дадат такъв краен пример като Русия и Украйна за липсата на комуникация и координация. Но мисля, че това е ужасен пример, защото вижте какъв е резултатът. Русия нахлу в Украйна. Никой не иска да нахлува в Северна Македония. И никой не иска да нахлува в България. Това е напълно погрешна посока на разговора. Такива хора трябва да мислят какво казват – не се страхувам да кажа това директно. Освен това, понеже вече не съм дипломат, говоря малко по-свободно. Лидерът на една държава трябва да внимава какво говори. Отговорността на лидера е да намери начин да продължи напред с разрешаването на проблема. В отговорностите му не влиза да влошава ситуацията. Жалко е, че той каза тези неща, но мисля, както казахте и по-рано, че хората трябва да осъзнаят: това не е отразява начина на мислене в Северна Македония. За съжаление, изявлението беше направено на много високо ниво, така че не можете просто да го игнорирате. Подобни изявления обаче абсолютно не допринасят за напредъка и Ковачевски наистина трябва да измисли нещо по-важно за казване.

-------

Винсент Кампос завършва Академията за брегова охрана на САЩ с бакалавърска степен по инженерство и икономика; владее арабски, испански, български, румънски и френски език. Има близо 20 години обучение, а сред секторите са връзки с медиите, криминални разследвания, политическа и икономическа търговия, опазване на околната среда, енергийния сектор, инспекции на търговски кораби и разузнавателни въпроси, и др.

Той прекратява кариерата си като офицер от външната служба (FSO) в Държавния департамент на САЩ, както и като назначен офицер в Бреговата охрана на САЩ (USCG) през април 2022 г. Бил е на служба в Ирак, Чили, България, Бахрейн и Румъния. В САЩ е служил в Бюрото по политически и военни въпроси; Бюрото за разузнаване и изследвания; Бюрото за енергийни ресурси, където е бил служител за връзки с обществеността и анализатор за Ирак. Неговата кариера в бреговата охрана включва назначения както в САЩ, така и множество държави в Африка и Южна Америка.

Освен това е бил директор на операциите на вицепрезидента, който координира основните междуведомствени дейности за борба с наркотиците в целия тихоокеански регион.

След напускането на държавната служба той работи активно по високоприоритетни въпроси и събития на международната сцена, включително променящата се стратегия на НАТО в отговор на безмилостната и брутална руска агресия в Украйна; възникващите предизвикателства в европейската енергийна сигурност; повишената роля в сигурността в рамките на Черноморския регион и политическата несигурност и дългосрочните отношения между Ирак и региона на Кюрдистан.

Последните му анализи, коментари и интервюта в пресата, привлякоха международното внимание.