Винсент Кампос: Мисията за изкореняване на Хамас не трябва да се тълкува като позволение за неограничени цивилни жертви

Винсент Кампос е бивш дипломат, стратег и анализатор в сферите на политиката, енергетиката, сигурността и отбраната.

Той е и бивш говорител на Бюрото за енергийни ресурси към Държавния департамент на САЩ, а между 2009 и 2011 г. е говорител на посолството на САЩ в България.

Живял и работил повече от 17 години в над 60 страни в Латинска Америка, Западна Африка, Източна Европа и Близкия изток.

Предлагаме ви анализа му в няколко части ексклузивно за Tribune.bg.

Кризата между Израел-Хамас доведе до брожения в Държавния департамент на САЩ и редица правителствени агенции по относно цялостната политиката на Вашингтон в подкрепа на Израел. Имат ли тези изразени несъгласия някакво видимо въздействие върху текущите решения за прехвърляне на оръжия?

Непосредствено след ужасяващото нападение на Хамас срещу Израел на 7 октомври голяма част от света се активизира в подкрепата на правото на Израел да се защитава и последващото отмъщение срещу терористите от Хамас. Впоследствие се оказа, че преследването на Хамас в ивицата Газа ще е изключително предизвикателство. С нарастването на мощта на военния отговор на Израел, невинни палестински цивилни се оказаха хванати в капана на кръстосания огън.

Около 10 дни след нападението на Хамас, Държавният департамент на САЩ за първи път стана свидетел на подобни разногласия по въпроса, когато директорът на Службата за Конгреса и обществените въпроси внезапно подаде оставка в знак на протест срещу американското въоръжаване на Израел и палестинските цивилни жертви. Въпреки че това влезе в новините,  цялостното въздействие на оставката върху политиката на САЩ беше незначително и скоро избледня.

Службата за Конгреса и обществените въпроси е малък, но изключително важен отдел в Бюрото по военно-политически въпроси, който отговаря за комуникацията с Конгреса на САЩ относно всички бъдещи трансфери на оръжия. Тогава тази оставка ми се стори изключително любопитна, тъй като към онзи момент значителните цивилни жертви тепърва започваха да се превръщат в повод за загриженост.

В началото на ноември служители на Държавния департамент представиха меморандум на несъгласие, поставящ под въпрос действащата политика на САЩ и публичните послания относно кризата. Седмица по-късно служители от няколко федерални агенции написаха писма до Белия дом, изразявайки подобни позиции. Според медиите един служител е посочил, че смята, че ако премълчи или подаде оставка, ще избяга от отговорността си пред обществото. „Ако просто си тръгнем, никога няма да има промяна“.

Напоследък президентът Байдън и висши държавни служители също изразиха загриженост за фрапиращия брой палестински цивилни жертви до момента, като Белият дом дори спря някои, но не всички трансфери на оръжия за Израел.

Несъгласието на администрацията се разглежда от много правителства като заплаха за самото им оцеляване. Доколко отворен е Държавният департамент към особеното мнение, изразено от някои от собствените им служители?

Държавният департамент насърчава длъжностните лица свободно да изразяват своето несъгласие и подкрепя това право от 1970 г. Създаден е дори официален комуникационен канал за получаване и преглед на такива забележки за несъгласие. По време на кариерата си съм бил свидетел на ефективността на канала за несъгласие. В същото време съм виждал и другото – колеги да подават оставки в знак на протест срещу съществуващите политики, което често привлича внимание в първия момент, но няма трайно въздействие.

Има ли общо законодателство, което да се занимава с въоръжаването и предоставянето на оръжия от САЩ, особено в случаите, когато може да има съмнения относно крайната им цел?

Цялостният процес на вземане на решения за трансфер на оръжия се управлява от това, което е известно като „Политика за трансфер на конвенционално оръжие“ или съкратено CAT. Тази политика има за цел да гарантира, че трансферът на отбранителни артикули и услуги остава важен инструмент за постигане на целите на външната политика и националната сигурност на САЩ, като помага на съюзниците и партньорите да увеличат своя принос към глобалната сигурност. CAT съществува от десетилетия и всяка нова администрация има възможност да прави актуализации, както намери за добре.

Последната актуализация на CAT беше публикувана по-рано тази година и включва задълбочено описание на правата на човека като ключов стълб в процеса на вземане на решения. Факторът „правата на човека“ – например, че предпоставени оръжия могат да бъдат използвани за поразяване на цивилни лица и съоръжения, може да бъде приложен във всеки момент от процеса на вземане на решение. Тази проверка взема предвид както стари доклади за правата на човека, така и новопоявила се информация и обстоятелства.

Ще се приложи ли CAT и спрямо настоящите трансфери на оръжие към Израел с оглед на опустошителното им въздействие върху цивилните жертви в ивицата Газа през последните два месеца?

Въпреки че попълването на системата за противовъздушна отбрана на Израел Iron Dome и трансферът на комплексно оборудване за поддържане на въздушното превъзходство в защита на суверенитета на Израел очевидно е оправдано, политиката CAT трябва да се приложи по отношение на онези доставки, които пряко допринасят за безразборно бомбардиране на цивилни палестинци в ивицата Газа.

Политиката CAT използвана ли е през последните години за ограничаване на въоръжаване или трансфери на оръжия към съюзници и/или държави, считани за приятелски настроени към САЩ?

Имаше прецедент през 2021 г., когато президентът Байдън спря продажбата на офанзивни оръжия за Саудитска Арабия, водещ вносител на оръжия от САЩ, който беше купил 23% от всички продадени американски оръжия между 2017 г. и 2021 г. Това конкретно решение се дължеше главно на въздействието, което тези оръжия оказват върху цивилното население в Йемен.

В случая с Израел, огромният брой цивилни жертви в ивицата Газа през последните два месеца силно разтревожи международната общност и постави под въпрос всякакви по-нататъшни трансфери на оръжия, на които цивилните могат да се окажат основна жертва. Мисията за изкореняване на Хамас не трябва да се тълкува като разрешение за неограничени цивилни жертви въпреки обещанията на Израел да сведе до минимум това.

ОЧАКВАЙТЕ: „Точката без връщане“ за кризата Израел-Хамас (ПРОДЪЛЖЕНИЕ)

************

Written Interview (Tribune.bg)

Vincent Campos

December 21, 2023

Israel-Hamas Crisis: The Second 30 Days

Topic: Dissent at the U.S. Department of State on Arms Transfers to Israel

The Israel-Hamas crisis has led to dissent within the U.S. Department of State and a number of government agencies on the matter of U.S. policy in support of Israel. Has this dissent had any demonstrable impact on current arms sales decisions?

Immediately following the October 7 horrific Hamas assault on Israel, much of the world was galvanized in their support for Israel’s right to self-defense and its subsequent retaliation against Hamas terrorists. Shortly afterwards, pursuing Hamas in the Gaza Strip proved especially challenging. As the intensity of Israel’s military response rose, innocent Palestinians civilians found themselves inescapably caught in the crossfire.

About 10 days after the Hamas attack, the U.S. Department of State saw its first significant example of employee dissent when the Director of the Office of Congressional and Public Affairs (CPA) abruptly resigned in protest to U.S. arms and weapons transfers to Israel and, to a certain extent, their harmful impact on Palestinian civilian casualties. While newsworthy at the time, the overall impact of the resignation on U.S. policy was negligible and soon faded.

For context, CPA is a small yet crucial office within the Bureau of Political-Military Affairs (PM) which is responsible for communicating with the U.S. Congress on all prospective arms transfers. In this instance, I found the timing of the resignation somewhat curious since significant civilian casualties were still an emerging concern at that time.

In early November, Department of State employees submitted a dissent memo calling into question current U.S. policy and public messaging on the crisis. The following week, employees from several federal agencies wrote letters to the White House expressing similar sentiments. According to the media, one employee indicated that staying silent, or resigning, would shirk their responsibility to the public. “If we just leave, there's never going to be any change."

Of late, President Biden and senior U.S. officials have elevated their level of concern to Israel about the staggering number of Palestinian civilian casualties to date, with the White House even pausing some but not all weapons transfers to Israel.

Employee dissent could be viewed by some governments as a threat to their very survival. How receptive is the Department of State to dissent actions from its own staff?

The Department of State encourages employees to freely voice their dissent, and have supported that right since 1970. An official communications channel was created to receive and review such dissent memos. During my career, I have witnessed the effectiveness of the dissent channel. At the same time, I have also seen colleagues resign in protest to existing policies which often attracts initial attention with minimal lasting impact.

Is there an overarching policy that governs U.S. arms and weapons transfers, especially for cases where there could be doubts on the ultimate use and purpose?

The overall decision making process for arms transfers is managed by what is known as the Conventional Arms Transfer (CAT) Policy. This policy is intended to ensure that the transfer of defense articles and services remains an important tool for achieving U.S. foreign policy and national security objectives by helping allies and partners increase their contributions to global security. The CAT Policy has existed for decades, and each new Administration has the opportunity to make updates as they see fit.

The most current version of the CAT Policy was released earlier this year and includes an in-depth description of Human Rights as a key pillar in the decision making process. The applicability of human rights concerns such as the targeting of civilians and civilian facilities can occur at any point within the decision making process. This scrutiny considers previous human rights records and reports as well newly emerging information and circumstances.

Would the CAT Policy apply to current arms transfers to Israel in view of their devastating impact on civilian casualties in the Gaza Strip over these past two months?

While replenishments to Israel’s Iron Dome air defense system and the transfer of sophisticated equipment to maintain air superiority in defense of Israel’s sovereignty could clearly be justified, the CAT Policy should be invoked with respect to arms and weapons transfers which directly contribute to indiscriminate bombing of civilians such as against Palestinians in the Gaza Strip.

Has the CAT policy been used in recent years to restrict any arms or weapons transfers to allies and/or countries deemed friendly to the United States?

There is a precedence in 2021 when President Biden halted sale of “offensive” weapons to Saudi Arabia, a leading U.S. weapons importer which had bought 23% of all U.S. weapons sold between 2017 and 2021. This particular halt with respect to “offensive” weapons was due primarily to the impact those weapons were having against civilian populations in Yemen.

In Israel’s case, the massive number of civilian casualties in the Gaza Strip during the past two months have greatly alarmed the international community and has called into question any further weapons transfers where civilians and their facilities remain the primary targets. The hunt to eradicate Hamas should not be interpreted as a license for unlimited civilian casualties despite Israel’s promises to minimize such occurrences.

Next Topic: Expanded Details on the “Point of No Return” for the Israel-Hamas Crisis

#####