Винсент Кампос: „Точката, от която няма връщане“ в кризата между Израел и Хамас отдавна е премината

Винсент Кампос е бивш дипломат, стратег и анализатор в сферите на политиката, енергетиката, сигурността и отбраната.

Той е и бивш говорител на Бюрото за енергийни ресурси към Държавния департамент на САЩ, а между 2009 и 2011 г. е говорител на посолството на САЩ в България.

Живял и работил повече от 17 години в над 60 страни в Латинска Америка, Западна Африка, Източна Европа и Близкия изток.

Предлагаме ви анализа му в няколко части ексклузивно за Tribune.bg.

- В предишни интервюта споменахте термина „Точка, от която няма връщане“ по отношение на кризата Израел-Хамас. Сега, когато тази криза навлиза в четвъртия си месец без изгледи за приключването ѝ, тази „точка“ дали ли е вече достигната?

В първите дни и седмици на тази криза първоначално вярвах, че има някаква далечна възможност за прекратяването на военните действия и възстановяване на предишната ситуация. Два основни фактора обаче директно доказаха, че шансовете за завръщане към каквото и да било подобие на статукво, каквото беше то на 6 октомври, са се стопили.

Първо, Хамас не дават никакви индикации, че ще се отклонят от дългогодишната си позиция, че Израел няма право на съществуване. Второ, политическите цели на правителството на Нетаняху в Израел вече са съсредоточени отвъд постигането на възмездие за атаката от 7 октомври и зверствата, извършени от Хамас. Вече е ясно, че основната цел е да се изкорени Хамас на всяка цена. Тези два фактора комбинирани създадоха обстановка, изключваща бърз край на тази криза.

Трябва да се отбележи, че опустошаването на ивицата Газа със серия от непрекъснати въздушни удари и сухопътни операции на израелските отбранителни сили (IDF) доведе до голям брой палестински цивилни жертви и стана причина за разселване на населението. Възстановяването на причинените от ударите разрушения по важна инфраструктура и загубата на жизненоважни обществени услуги ще отнеме години, ако не и десетилетия.

„Точката, от която няма връщане“ в тази криза, за съжаление, отдавна е премината.

- Като се имат предвид сложната динамика и предизвикателствата, които ни разкри тази криза, какви фактори взехте предвид и каква методология използвахте, за да направите своята оценка?

За тази оценка първоначално взех предвид голям набор от фактори и показатели. В крайна сметка определих пет ключови компонента, които са от първостепенно значение в тази криза: Израел (в лицето на правителството на Нетаняху и израелските отбранителни сили), Хамас (както военни, така и политически крила), Ивицата Газа (геополитическо значение и статут, признат от ООН), палестинците (невинните цивилни) и двудържавното решение (за паралелно съществуване на Израел и Палестинската автономия).

За всеки от тези компоненти допълнително идентифицирах поняколко условия и индикатори, за да оценя както развиващото се статукво, така и нововъзникващите тенденции. Накрая събрах данни и информация, достъпни в публичното пространство, за използване в интерактивна матрица, която проектирах за целта на този опит.

- Какво разкриха вашата матрица и оценка за сценария „точката, от която няма връщане“?

По време на целия този процес нови предизвикателства и обстоятелства в кризата възникваха почти ежедневно. Причината и следствието заслужават да бъдат разгледани внимателно. Това предвид, резултатите от моята работа разкриха следното:

Израел: Регионалното признание и уважение към Израел се промени драматично и вероятно ще отнеме години и десетилетия, за да се върне някога на нивата отпреди 7 октомври 2023 г. Растящият брой цивилни жертви на безмилостните операции на IDF допринасят значително за тези настроения. Освен това отхвърлянето на призивите на ООН и международните неправителствени организации за хуманитарни паузи от страна на Израел неизличимо опетни репутацията на министър-председателя Нетаняху. Неговата кампания за унищожение в Ивицата Газа в преследване на Хамас и плановете за установяване на режим на сигурност след кризата потвърждават, че „Точката, от която няма връщане“ за Израел отдавна е преминала. Междувременно тежката ситуация с  израелските заложници все още остава неразрешена.

Хамас: Като терористична организация и политическа величина, нейната численост беше  значително намалена през последните три месеца. Въпреки това идеологически Хамас трудно ще бъдат унищожени. За съжаление на Израел, масивният военен отговор вероятно ще има нежелани последици – като привличането на новобранци от Хамас. Въпреки тежките загуби на оръжейни запаси, финансирането на Хамас и съмишлениците им в региона осигуряват благоприятна среда, която може да позволи на Хамас да се ребрандира и да се възстанови в някаква степен.

Ивицата Газа: Няма съмнение, че въздушните бомбардировки на Израел ще направят почти цялата Ивица Газа необитаема. Като геополитически ресурс обаче територията предлага привлекателни възможности за Израел. Между принудителните разселвания на палестинци от страна на Израел и намерението на Нетаняху да установи режим на сигурност и в крайна сметка да окупира тези земи, бъдещето на населената с палестинци Ивица Газа ще остане в опасност, ако няма значителна международна намеса.

Палестинците: Бъдещето на правителството на Хамас в ивицата Газа е несигурно и като цяло оптимизмът за запазването палестинската власт рязко спадна. Междувременно кампанията на Нетаняху за принудително разселване ще подложи на изпитание всяка частица от решимостта на палестинците да останат в родината си.

Двудържавното решение: Перспективите за това разрешение на конфликта почти се стопиха. Между непоколебимото разширяване на незаконните израелски селища и пренебрежението на Нетаняху към спазването на Споразуменията от Осло, бъдещето на така известното „двудържавното решение“ стана изключително мрачно.

- Имаше ли някакви данни или информация, които привлякоха вниманието ви по-конкретно?

Имаше два примера, които ще останат с мен за дълго. Първият беше част от новина, която показваше млада палестинка, която пише името и семейните си данни на ръката си, в случай че стане жертва на войната. Неизбежността на сигурната смърт или раняването никога не трябва да се превръщат в основна грижа за който и да е младеж.

Вторият пример беше палестинска тийнейджърка, която трогателно заяви: „Чудя се дали заслужаваме това или не.“ Разбира се, нито тя, нито семейството ѝ имат вина.

В крайна сметка палестинците са наранявани, убивани, разселвани, държани гладни и оставяни без дом. Нетаняху трябва ясно да осъзнае шокиращата ирония, предизвикана от  неговите политики и действия.

Topic: Israel-Hamas Crisis and “The Point of No Return”

In previous interviews, you had mentioned the topic of “The Point of No Return” regarding the Israel-Hamas Crisis. Now that this crisis is entering its fourth month without an immediate end in sight, has this “point” indeed already been reached?

In the first days and weeks of this crisis, I had initially considered that a cessation of hostilities could be a remote possibility. However, two predominant factors directly contributed to the notion that returning to any semblance of an October 6 status quo had soon faded.

First, Hamas has not given any indications that it would deviate from its long-standing rejection of Israel’s right to exist. Secondly, the Netanyahu government’s policy objectives revealed that Israel’s intent focused beyond retribution for the October 7 attack and atrocities committed by Hamas. Rather, the overarching goal to eradicate Hamas at any cost had become clear. Those two factors combined have created an untenable situation for a quick end to this crisis.

Of note, devastating the Gaza Strip through incessant aerial bombardments and Israeli Defense Force (IDF) ground operations led to massive Palestinian civilian casualties and population displacement. The resultant widespread destruction of critical infrastructure and loss of vital services will take years and if not decades to remedy.

As a result, “The Point of No Return” in this crisis has unfortunately long passed.

Given the complex dynamics and challenges revealed in this crisis, what factors did you consider and what methodology did you employ for making your assessment?

For this assessment, I had initially considered a wide variety of factors and indicators. Eventually, I decided on five key components that are paramount in this crisis: Israel (Netanyahu’s government and the Israeli Defense Force), Hamas (both military and political wings), Gaza Strip (geopolitics and UN recognized status), Palestinians (innocent civilians), and the Two-State solution (Israel and the Palestinian Authority).

For each of these components, I further identified several conditions and indicators to assess both the evolving status quo and emerging trends. Finally, I collected data and information available in the public domain for use in an interactive matrix that I designed for this effort.

What did your matrix and assessment reveal about “The Point of No Return” scenario?

Throughout this entire process, new challenges and circumstances in the crisis emerged on a nearly daily basis. The resultant cause and effect deserved constant and careful consideration. With that in mind, the results of my work revealed the following:

Israel: Regional recognition and respect for Israel has changed dramatically, and will likely take years and decades to ever return to pre-October 7, 2023 levels. The mounting civilian casualties due to relentless IDF operations contribute significantly to this sentiment. Additionally, Israel’s rejections of UN and international NGO calls for humanitarian pauses has indelibly tarnished Prime Minister Netanyahu reputation. His campaign of destruction in the Gaza Strip in pursuit of Hamas and plans to establish post-crisis security regime affirm that Israel’s “Point of No Return” has indeed long passed. Meanwhile, the plight of the Israeli hostages still remains unresolved.

Hamas: As a terrorist organization and a political entity, its numbers have been significantly reduced during the past three months. However, as an ideology, Hamas will be difficult to extinguish. Unfortunately for Israel, the massive military response will likely have the unintended consequence of attracting Hamas recruits. Despite the heavy losses of weapons inventories, its deep funding base and like-minded allies within the region provides a permissive environment which could allow Hamas to rebrand and reconstitute itself to a limited degree.

Gaza Strip: There is no question that Israel’s aerial bombardments will render nearly the entire Gaza Strip uninhabitable. As a geopolitical resource, however, the territory offers attractive opportunities for Israel. Between Israel’s forced Palestinian displacements and Netanyahu’s intent to install a security regime and eventually occupy those lands, the future of a Palestinian inhabited Gaza Strip will remain in jeopardy without significant international intervention.

Palestinians: The future of a Gaza Strip Hamas government is uncertain, and optimism overall for the Palestinian Authority has fallen precipitously. Meanwhile, Netanyahu’s campaign of forced displacement will test every ounce of Palestinian resolve to remain in their homeland.

Two-State Solution: The prospects for this solution have all but disappeared. Between the relentless expansion of illegal Israeli settlements and Netanyahu’s disregard for abiding to the Oslo Accords, the future for a two-state solution has become exceedingly bleak.

Were there any data points or information that especially captured your attention?

There were two observations which shall remain with me indefinitely. The first came from a segment in a news story that showed a young Palestinian writing her name and family data on her arm in case she became a war casualty. The inevitably of certain death or injury should never become a prevailing concern by any youth.

The second example was a Palestinian teenager who poignantly stated, “I’m wondering if we deserve this or not.” Of course, neither she nor her family were ever at fault.

Ultimately, Palestinians are being injured, killed, dispersed, starved, and left homeless. Netanyahu should clearly recognize the shocking irony as a result of his policies and actions.

 

#####