Последвайте ни: Facebook Twitter Instagram RSS
Търсене
English

Новини, анализи, мнения - Tribune.bg

Меню
  1. Начало
  2. Мнения
  3. Вицета и вицове

Мнения

Вицета и вицове

Владислав Апостолов, коментар специално за Tribune.bg

Авторът на бестселърите „Странната смърт на Европа“ и „Лудостта на тълпите“ Дъглас Мъри е един от най-проницателните анализатори на културния колапс, който демонстративно безродни елити представят и продават като прогрес и приятна промяна. Мъри е един от малкото международно признати автори, описали детайлно и аргументирано как избирането или назначаването на управляващи, които презират собствените си нации, е рецепта за катастрофа.

Тези дни тезата на британския писател получава поредното потвърждение. Вицепрезидентът на САЩ Камала Харис се обясни в омраза на страната, която е вероятно скоро официално да управлява. Номиналният президент Джо Байдън се „спихва“ психически и физически с всяка своя рядка и добре контролирана поява пред обслужващите Демократическата партия корпоративни медии. Става все по-трудно да се скрие, че през голяма част от времето 78-годишният кариерен политик просто „не е в стаята“. Посредственият партиен ветеран с фетиш към нетактични докосвания и смущаващ навик да подушва косите на млади хора в обкръжението си на публични места, изглежда все по-малко като човек с капацитет, съзнание и енергия за завършване на първия си мандат.

Логичният сценарий ни отвежда до възцаряването на Камала Харис. Сигурно в десетки корпоративни редакции вече са готови с празнични заглавия за „първата чернокожа жена президент на САЩ“. На Барак Обама дадоха Нобел за мир още преди да встъпи в длъжност, явно само защото беше първият чернокож, избран за стопанин на Белия дом. Какво остава за Харис – да разтопят по една статуетка от всичките видове мейнстрийм отличия - „Оскари“, „Златни глобуси“ и тн., и да ги излеят в някаква нова хибридна форма на супер награда мутант за „жена президент от малцинствата“.

И така, какво направи тези дни Камала, която понякога изглежда тъй сякаш няма търпение стария Джо да се откаже от безумния експериментален кабуки театър и да се оттегли някъде на спокойствие, заобиколен от скъпите нови „картини“ на своя палав син Хънтър?

Вицето Харис изпълни със съдържание мръсния виц за управляващите, които мразят собствените си нации. От дистанцията и „висотата“ на своя мигрантски и етнически „разнообразен“ произход, вторият човек в американската власт официално осъди и заклейми откривателите, заселниците и великите личности, стигнали до Новия свят преди векове и дали началото на една грандиозна история за цивилизация.

Когато либералните политици с европейски произход изразяват срам и възмущение от историята и културата на собствените си държави, те директно или индиректно влизат в ролята на „наследници на насилниците“. Самобичуват се като съучастници, жонглират с паролите на мазохизма.

Но при Камала няма нужда от допълнителното бреме на ДНК. Тя съобщава себе си като мигрант и „дайвърсити“ светица, която сочи с пръст към миналото на САЩ и Европа с възмущението на праведен фанатик.

Покрай ежегодната медийна кампания за демонизиране на Деня на Колумб, Харис реши да присъедини официалната власт към ритуалното и символично убийство на „омразния бял човек“.

Вицепрезидентът на САЩ опита да възбуди разочарованите от администрацията екстремисти с думи за европейските откриватели и изследователи, донесли „разруха на племенните държави с насилие, кражба на земя и разпространяване на болести“. Официалната власт в нейно лице избълва още присъди срещу „срамното минало“ и неговото „въздействие върху коренните общности днес“.

Никога американските управляващи не са били изпълнени с толкова открита омраза към историята и културата на собствения си народ. Те взимат само лошите – от днешна морална гледна точка – измерения на историческите дела на великите европейци и ги преувеличават до крайност. Нито дума за зверствата и жертвоприношенията, типични за много „коренни общности“. Нито звук за племената, които са се избивали брутално помежду си, много преди откривателите от Стария свят да стигнат до Америките.

Да не говорим за пълната липса на осъзнатост, че Камала и другите като нея дължат разкошния си начин на живот на цивилизацията, която искат да осъдят като морално нелегитимна и негодна.

Е, Камала наблегна на насилието на „лошия бял мъж“, но поне пропусна да обвини американците, че не се къпят, например, както явно е модерно сред някои български кандидати за вицета. И за вицове. Има различни видове срам и презрение към собствената страна. Единият е от позицията на малцинство, което се изкарва жертва на колонизатори като Камала. Другият е с образа на градско и „чужбинско“ възмущение от примитивните местни, които първо трябва да бъдат подиграни, а после – управлявани. И двете са отблъскващ фалш и заслужават да бъдат брутално и категорично отхвърлени от всички, които нямат безчестието да мразят собствените си нации, истории и култури.

***

Владислав Апостолов е автор и журналист с дългогодишен опит в печатни и електронни медии. Културен редактор във вестник “Труд”. Коментатор в bTV и БНР.  


Топ новини

виж още

Актуална тема