„Герои на новото време“: Лъкатушещият път между журналистика и политика

Волен Николов Сидеров е  български журналист, политик и лидер на крайнодясната националистическа партия „Атака”. Препоръката на Чърчил, че журналистиката е хубава професия, стига да знаеш кога да я напуснеш, като че ли не се отнася за него.

В началото на Прехода той умело използва политическите си контакти, за да развие журналистическата си кариера, както и успешно напуска журналистическото поприще по-късно, за да се включи в политическия живот на страната. Никога обаче не се оттегля истински от медиите.

Сидеров е роден в Ямбол през 1956 г. Бащата му умира, докато той все още е ученик в гимназията в родния му Ямбол. Майка му Стела, която е учителка, отглежда сама двамата си синове.

СДС и големите промени

Преди 1989 г. бъдещият журналист завършва Техникума по полиграфия и фотография в София и работи като фотограф в Националния музей за литература в столицата. По това време Сидеров става член на т. нар. „Комитет 273” и „Екогласност”, а по-късно се включва в СДС.

Според някои сведения в края на 1990-те години е пресаташе на свързаната с „Мултигруп” и „Газпром” компания „Овергаз”.

Последователно Волен Сидеров си създава контакти и в началото на 1990-те години той вече е главен редактор в опозиционния вестник „Демокрация”. По-късно напуска СДС и вестник „Демокрация“ и става заместник-главен редактор във вестник „Монитор”.

През 2000 г. печели наградата на Съюза на българските журналисти и продължава образованието си като следва теология в Шуменския университет.

Първият му опит за влизане в политиката датира още от  2003 г. Тогава бъдещият партиен лидер се кандидатира за кмет на София. Успехът му обаче е минимален – получава скромните под 2000 гласа.

На вълните на национализма

Истински популярен Волен Сидеров става с предаването „Атака” по телевизия „Скат”. Острият език и крайните тези често водят до обвинения в расизъм, заради изказванията за ромите и турците. Думите му обаче очевидно се харесват в определени кръгове от обществото и масата от симпатизантите му расте.

Така идва време за нов опит за влизане в голямата политика – този път – доста по-успешен.

През 2005 г. Волен Сидеров се опитва да регистрира партия с името на предаването си, за да участва в парламентарните избори. Регистрацията обаче за забавя. Налага му се да се включва в изборите заедно с други националистически организации, обединени в Национален съюз „Атака”.

Съюзът получава 296 848 или 8,2% от валидните гласове на изборите и образува четвъртата по големина парламентарна група.

Самата партия „Атака” получава регистрацията си след изборите.

14 години в парламента

В Народното събрание нахлува с гръм и трясък. На първото заседание на 40-то НС на 11 юли 2005 г. той нарича българската политическа класа „грухтящи прасета в безчувствени топки лой, глухи за проблемите и страданията на българския народ“. Също обвинява народния представител Филип Димитров в „хомосексуална зависимост“ и съпричастност към структурите на бившата Държавна сигурност: „доносник на Държавна сигурност“, „явочник“, и „отявлен хомосексуалист”. 

Така започва политическата кариера на Волен Сидеров, който е народен представител е от 11 юли 2005 до 30 октомври 2019 г. В битието си на депутат Сидеров е осъден за хулиганство в 5 дела.

На балотаж за „Дондуков 2“

Сидеров е кандидат за президент на изборите през 2006 г. Стига до балотаж срещу Георги Първанов, въпреки че опонентът му има 64% още на първия тур. До балотажа се стига заради ниската избирателна активност.

Сидеров получава 24% при избирателна активност от 41,11%. За двойката Сидеров-Павел Шопов са гласували общо 649 000 души.

Краят на една ера

Тази година Волен Сидеров участва в местните избори в  София като кандидат за кмет на Столичната община и начело на листата на ПП „Атака“ за общински съветници.

Партията печели 2 места за съветници. Въпреки очакванията – именно в Общинския съвет реши да продължи политическия си път Сидеров. Това дойде изненадващо, тъй като можеше да остане депутат в парламента.

Оставката му като народен представител е приета от Народното събрание на 30 октомври 2019 г.