Войната по пътищата и защо прокуратурата е сама с НПО-сектора в опита си да противодейства на ръста на жертвите

Поредната тежка катастрофа с участието на пиян шофьор, при която един загина, а други девет бяха ранени на пътя между София и Самоков, ни събуди рано сутринта в сряда. Няколко часа след трагичния инцидент Институтът за пътна безопасност имаше предварително планирана дискусия между ръководството на прокуратурата, МВР и Министерство на регионалното развитие и благоустройство, която трябваше да изведе на преден план именно темата с тежкото състояние на пътния травматизъм в страната и решенията на държавата за справянето с войната по пътищата.

Срещата обаче се оказа само между главния прокурор Иван Гешев, неговият заместник и ръководител на Върховна административна прокуратура Десислава Пиронева и представителите на Института за пътна безопасност. Вътрешният министър Иван Демерджиев се скри. Не беше изпратил дори представител на Пътна полиция или ръководството на силовото ведомство. Министърът на регионалното развитие Иван Шишков също отсъства. Нямаше представители и на мегаагенцията, която бе създадена към Министерския съвет, чиято задача е именно тази – да координира усилията на държавата за по-висока пътна безопасност. Отсъствието на представители на изпълнителната власт е знак, който от далеч показа първия ярък сигнал за проблемите на държавно ниво - безхаберието и липсата на комуникация между институциите.

Резултатите и отговорите на въпроса, в какво състояние се намира пътната безопасност, също се оказаха доста стряскащи, съдейки от изнесеното като данни от Института по пътна безопасност. Налице е политическа нестабилност, изключително неглижиране на проблема от страната на отговорните институции, пътната безопасност се е превърнала в досаден служебен ангажимент за властите, между които липсва синхрон, отчете председателят на ИПБ Богдан Милчев. Очевидни са и последиците – значителен ръст през последните 2-3 години на жертвите и ранените при пътни инциденти. Подобни констатации редовно правят и други две неправителствени организации, ангажирани в сектора с пътната безопасност.

Защо тогава прокуратурата и неправителственият сектор, остават сами в опита си да намерят решение?

Всъщност, този въпрос е на дневен ред не от вчера, а от години. И е видно, че държавното обвинение търси решения. Едно от тях са и представените „методически насоки“ към прокурорите за подпомагане на работата по делата за т.нар. „същински транспортни престъпления“. Основните препоръки на главния прокурор към обвинителите са свързани с по-сериозното събиране на доказателства, за да може при т.нар. „същински транспортни престъпления“ да се прави разграничение между непредпазливост и евентуален умисъл. Както и изискване за преценка по всеки конкретен случай за възлагане на експертизи дали условията на пътя са оказали влияние върху резултата от транспортното произшествие, включително да се преценява необходимостта от допълнителни огледи и следствени експерименти.

Но прокуратурата, колкото и да се внушава, че е всевластна и всесилна, няма как сама да успее в превантивните си усилия за намаляване на жертвите по пътищата. Горчивата реалност е, че останалите отговорни държавни органи, отново се спотайват. До следващия път, когато стане шокираща катастрофа с много загинали. Тогава ще чуем за поредната обявена от КАТ „война срещу нарушителите“ на правилата за движения по пътищата. Да не говорим за другата отговорност, която тегне над политиците, било те от централната или местни власти, които нехаят за разбитите пътища. Повече от година в страната мащабното строителство на нови пътища е замразено, почти не се ремонтират и онези пътни участъци, превърнали се в лобно място за десетки и стотици невинни жертви.

Вместо всичко това – МВР ненужно отчита бройката на заловените дрогирани и употребили алкохол шофьори, от което почти нищо не следва. Защото я липсва държавата в лицето на единодействието на отговорните за спазване на правилата по пътищата нейни органи. Показните акции след жестоката катастрофа, причинена от надрусания автоджигит Георги Семерджиев продължават вече два месеца, през които обаче нищо не се е променило. И така ще е до следващия път, при който автобус погуби живота на десетки или някой самозабравил се шофьор убие невинни. Така беше и преди повече от две години, след нелепата смърт на Милен Цветков. Тогава, отново прокуратурата предложи кардинални мерки, които цялото общество подкрепя, но управленците не смеят да приемат, защото се ограничавали правата на хората. На кого – на дрогирани и пияни джигити, които карат коли за по 100-200 хиляди лева. Дали ще го направят, ако в закона пише, че хванат ли ги след поредната пица с кристали или бутилка изпит алкохол, прокуратурата ще може да поиска от съда конфискация на скъпоценното им возило. Четири парламента пускат покрай ушите си тези предложения, като последният път, в който актуален техен вариант бе представен от обвинението, бе през юни месец т.г.

Ангажираността, която Иван Гешев и ръководството на прокуратурата показват по проблема с войната по пътищата, няма да е достатъчна сама по себе си, за да пребори този бич. Ако десетките други държавни органи и институции продължат  да си заравят главата в пясъка. А за мълчанието и бягството от отговорност обаче цената ще е много висока и отново ще бъде заплатена от невинните. За пореден път – с живота им.