За кого гласуваха българите през 2021-ва?

Данаил Брезов за Tribune.bg

Половин година след изборите имаме парламент, който се закани да унищожи опозицията, президент, който пише нова конституция и премиер, който обещава бързи арести. За нито един от тези органи не знаем дали е легитимно избран, тъй като ЦИК отказва да съобщи резултата от броенето на бюлетини (които вече се наричат „контролни разписки“), макар че официално пое такъв ангажимент преди вота.

Всъщност, имахме сериозни основания да бъдем подозрителни още при промените в Изборния кодекс, гласуване в максимално кратки срокове (през почивните дни) без обществен или експертен дебат, и то по предложение на една формация, която при вота с хартиени бюлетини така и не успяваше да влезе в парламента. Съмнителни бяха и аргументите, с които хората бяха убеждавани, че правото на избор им се отнема за тяхно добро.

Първият твърдеше, че машинният вот дава по-голяма представителност, въпреки данните от секциите с опция за избор, които ясно показват, че хората масово предпочитат да гласуват с хартиена бюлетина, и след като това право им беше отнето, избирателната активност рязко намаля. Според втория аргумент, така се гарантирала честността на вота. Именно защото машинното гласуване не може да я гарантира, Конституционният съд в Германия го забрани, и не само там – в цял свят има само пет държави, в които се гласува единствено с машини – две от тях са в Азия и други две в Южна Америка, само една принадлежи формално на европейската култура.

Има много изследвания за това как машина на венецуелската фирма Smartmatic може да бъде манипулирана за да прехвърля гласове от един кандидат на друг, както и анализи на резултатите от референдума, превърнал страната в диктатура (именно там Smartmatic прави своя дебют). Самата компания признава, че с помощта на нейните машини през 2017 г. е извършена изборна измама с над милион гласа, но пък това е пазарната ниша, в която тя оперира – установяването на диктатури чрез манипулиран вот.

Купуването на гласове при конвенционалната система за гласуване е сложно за организиране, скъпо и рисковано начинание: в днешния български парламент например едно депутатско място съответства на около десет хиляди избиратели и ако трябва да бъде осигурено чрез купен вот, разходите биха надвишили дори бюджета  за избори на големи парламентарни групи. Затова пък, технологиите дават възможност цялата работа да бъде свършена от малък екип, значително по-евтино, далеч от телевизионни камери и патрулиращи полицаи.

Третата опорна точка беше, че с електронното гласуване работата на изборните комисии ще бъде по-лека, а хартията по-малко. Това е все едно държавата да обяви, че при строежа на магистрали вече няма да се спазват съвременните изисквания за безопасност защото на работниците им е трудно, а и така се хаби много асфалт. Разликата е само, че в случая с изборите разходът на хартия реално се повиши, тъй като освен контролните разписки и по-дългите протоколи, задължително се разпечатва и пълният брой хартиени бюлетини по списък, а работата в комисиите явно е станала по-трудна, щом и грешките в протоколите са много повече от преди.

И така, латино-азиатската система беше въведена в България от неправилните хора (в тежък конфликт на интереси), по неправилния начин (в нарушение на парламентарни процедури и неписани етични норми) и както видяхме – с неправилните аргументи.

Съмненията ни трябваше да стихнат след като ЦИК обяви резултатите, но вместо това, те се засилиха още повече заради колосалните разминавания със статистиката: нито една социологическа агенция не позна победителя на изборите, като разминаванията са между 48 и 144%, всички в една посока, нито  някой предвиди коя ще е най-малката партия в парламента – там разликите варират между 28 и 224%. Колкото и да е неточна българската социология, разлика с такъв мащаб е малко вероятна. Любопитно е, че в секциите с хартиени бюлетини, разминаването с прогнозите е минимално. Скоро след края на изборния ден се появиха и съобщения за случаи на големи отклонения в протоколите, такива имаше и на предишните избори. Повторното преброяване на контролни разписки, което ЦИК ни увещава, че е направило в няколко секции, където имаше данни за груби нарушения, показало пълно съответствие с отчетените от машините резултати – 100% съвпадение. И като говорим за съвпадения, много странно как Петков и Василев бяха сигурни, че току-що скалъпеният им проект ще спечели избите, въпреки че социологията им беше отредила трето място, и откъде знаеха, че т.нар. „партии на протеста“ ще имат точно 121 мандата. Нека го отдадем на интуиция или търговски нюх, но все пак е някак подозрително.

Най-подозрителното нещо в цялата сага обаче си остава отказът на ЦИК да обяви резултатите не само от изборите през ноември, но дори и тези през юли – българските граждани не знаят дали вотът им е бил отчетен коректно при съставяне още на предишния парламент, и вероятно никога няма да узнаят. А това поставя под въпрос самата легитимност на държавните институции у нас. За щастие, все още задаването на въпроси в България не се наказва с лишаване от свобода, както вицепремиерът Василев мечтае, нито с публичен линч, за какъвто се обявиха лидерите на протестните партии - съответно чрез разчленяване (Т. Йорданов) или обесване (К. Костадинов), затова ще продължим да го правим докато репресиите на властта не са придобили мащабите от средата на миналия век. Масираната атака срещу правото на хората да избират беше твърде съгласувана – по линия на партизанските (иконо-)“медии“, лансирали абсурдната теза, че броенето на бюлетини е едва ли не смърт за демокрацията, партийните трубадури и ДС “експерти“ по телевизионните студия, целият „умно-красивитет“, който без машинен вот все не успяваше да докопа заветните 4%, и стигнем чак до ВАС и КС – изглежда почти като нещо, което хората правят за да спечели изборите с измама.

Не казваме, че случаят е такъв, но ако в страната действително се извършваше безкръвен преврат, какви ли щяха да са първите действия, по които да го разпознаем? Може би да направят незабавна чистка в МВР и службите, да назначат партийни другари и стари агенти в местната администрация, да поемат контрола върху държавните дружества, медиите, съда и прокуратурата? Но да не се отнасяме в разни конспиративни теории, след като нищо от това не се е случило: политиците, които спечелиха изборите, ги обявиха за най-честните избори, провеждани някога – това поне би трябвало да звучи успокояващо.

Все пак, кога ли тези хора са лъгали българския избирател: нито Радев за изритването от срещата в Естония, нито Кирил Петков, който дълго време не знаеше на кои страни е гражданин, нито Х. Иванов, който не е чувал нищо за никакъв Маджо, или пък Т. Йорданов, който щял да въвежда мажоритарен вот, ама друг път – скандално е човек да си помисли, че тези хора биха могли да участват в някаква измама. Всъщност, България е единствената европейска страна, в която манипулации на вота са невъзможни, затова хората приеха с радост новината, че няма да има броене на контролни разписки (което се случва дори във Венецуела). Все пак, една четвърт от избирателите, явно конспиративно настроени анти-ваксъри, решиха да бойкотират тази превъзходна инициатива и просто не отидоха да гласуват.

За изпълнената с презрение към човечеството българска „интелигенция“ това е добра новина: по-малко цигани, турци и старчоци ще им се бъркат в работата. Именно затова тя твърди, че това са най-честните избори: най-накрая се откри формулата как да бъдат елиминирани тези малко над половин милион нежелани избиратели, които американските демократи нарекоха през 2016-та “the basket of deplorables” (в свободен превод, куп нещастници), които обаче и там, поне според Хилъри Клинтън, са приблизително 25% от населението, или малко над 80 милиона.

Машинното гласуване и на двете места се оказа ефикасно за тази цел, макар системите далеч да не са идентични – докато при нас отказват броенето на разписки, в САЩ пък на много места не изискваха  документи за самоличност. Има обаче една съществена разлика: над 40% от американците не вярват, че Байдън е спечелил честно изборите, а един от аргументите им е рекордно за последните 42 години разминаване между социология и изборни резултати през 2020 г. – малко над 7% относителна грешка.  В българския опит от ноември 2021-ва средните отклонения за най-голямата и най-малка политическа сила в навечерието на вота са съответно 77.4%  и 82.2%, т.е. десетки пъти над предизвикалия скандал в САЩ провал на социологията. Тук проучване за доверието в изборната система не е правено, макар че хората показват какво мислят за нея с ниската избирателна активност. Отклонения в социологията е имало и преди (например през 2014-та), но далеч не в такива фрапантни размери.

Ако пък наистина социологията ни е толкова сбъркана, трябва ли да вярваме на политиците когато правят гръмките си изказвания от името на „мнозинството“. Напоследък те дори не се допитват до агенциите, а измислят свои собствени данни – например Петков и Костадинов, лидерите на двете най-мистериозно озовали се в парламента политически сили, се цитират един друг като казват, че 85% от българите застават на твърда анти-натовска позиция, след като по официалната статистика одобрението за членството ни в блока е 63% (тревожно ниско, но далеч над 15%). От друга страна, неодобрението в кабинета нарасна в пъти след каскадата от провали и замазването им с твърде очевидни лъжи.

Новата тактика на Петков за държане във властта е да изнася лъжите си и на международната сцена: към Украйна, за ремонти на военна техника в замяна на стабилна коалиция с путинофилите, към Европа, за една зелена дигитална утопия в замяна на няколко милиарда „за усвояване“ от близки до правителството фирми, към САЩ – гъвкава позиция по македонския въпрос в замяна на два танкера газ, които ще закрепят положението до началото на отпускарския сезон. Лъжата задълбочава кризата, но отлага понасянето на отговорност докато нещата не утихнат – това сработи при казуса с двойното гражданство, чистките в държавните дружества, далаверата с горивата, незаконното задържане на опозиционни лидери, лицемерната поза спрямо войната в Украйна.

Вероятно ще сработи и по отношение на обедняването на българите, чиито доходи според кабинета растат през първото тримесечие на годината, а според НСИ – намаляват, при една от най-бавно растящите икономики в ЕС с една от най-високите инфлации и едно от най-скъпите производства. Икономическата катастрофа и заплахата от война обаче изглежда не притесняват Кирил Петков – неговият кабинет може да живее дълго на кредит, след като има кой да плаща. Оказва се, че стабилността на коалицията е по-важна от въпроси, касаещи националната сигурност: модернизиране на ПВО системите, което например Словакия получи, но България отказа (и дълго се съпротивлява на съюзническите войски и авиация, които засега опазват териториалната ни цялост), газовите доставки, кадровата политика в БНБ, ДКК, БЕХ и службите.

На този фон, заявката на Нинова, че ще инициира връщане на хартиените бюлетини, беше по-скоро шантаж към по-неопитните играчи в коалицията, че ако не слушат, може и повече да не помиришат министерски кресла. А Петков продължава да говори от името на народа при 70% неодобрение (далеч по-зле от Борисов след десетата година във властта). Голямата заплаха за националната сигурност в този момент обаче идва не от авантюрите на Радевите „харварди“, а от нечистоплътния популизъм  на другия лабораторен „мега-проект“ от последните две години – ИТН, с въвеждането на нови правила за референдумите. Ако изборният процес е наистина компрометиран, както имаме основания да смятаме, може скоро да научим, че само 15% от българите подкрепят членството ни в НАТО и ЕС – ако социологията дава 80% грешка, защо не? Не е трудно и да си представим, че идеята за президентска република изведнъж се оказва много популярна, или че северното ни черноморие изненадващо обяви независимост и се присъедини към Руската Федерация. Под чии прозорец ще протестират недоволните, нали Суверенът така е пожелал? Vox populi, vox Dei!

***

Данаил Брезов е бакалавър по физика и доктор по математика - към момента доцент в УАСГ. Други упражнявани професии: музика, журналистика и разработка на софтуер. Проявява нездрав интерес към икономиката и историята на XX век. Безпартиен, но с десни убеждения - почитател на фактите и здравия разум.